4 февруари 1997 – победа или сделка с комунистите?

Договарянето стана зад гърба на хората от протеста и беше скрито зад победоносна твърда риторика и меки действия

[ad id=“263680″]

..

Има някаква странна ирония на съдбата. На 14 януари 2014 Георги Първанов обяви възстановяването на проекта си АБВ. На 14 януари 1997 година, само четири дни след 10 януари, Иван Костов на Национален координационен съвет се опита да прокара чрез ръководство на СДС и прислужващите го Христо Бисеров и Данчо Цонев идеята за съставяне на програмно-експертно правителство с БСП на Георги Първанов. В същото време се искаше оставката на правителството на Жан Виденов, но не и незабавни избори! Хората по площадите, по барикадите и блокираните университети не подозираха за това. И за да има яснота и познание за тогавашните и днешните протестиращи, вижте ТУК скандалната Стенограма от това съдбовно заседание на НКС на СДС. Тогава лошите „седесари идеалисти“(както подигравателно ни наричаха „прагматиците“ около Костов, Бисеров и Цонев) – Едвин Сугарев, Красимир Момчев, д-р Георги Боздуганов и аз попречихме на този сценарий. На принципна позиция застанаха и Александър Йорданов, Иван Сотиров и още неколцина. Всички ние предупреждавахме, че заиграването с Георги Първанов и опитите да се разчита на вътрешно разцепление в БСП няма да доведат до нищо добро и в крайна сметка

ще обслужат столетницата

Тогава ролята на АБВ играеше вечният социалдемократор Александър Томов. Така бе подарена социалдемократическата идея на комунистическата БСП, правоприемник на БКП. И само след няколко години заблудата и алибито на социалдемокрацията вкараха БКП/БСП при европейските социалисти.

През всичките години на прехода, кукловодите от комунистическата партия и ДС, благодарение на огромния си конспиративен опит, успяваха да манипулират по-неопитните и да внедряват свои хора, които да обслужат плановете им. И най-вече да действат по-изпитания метод „Разделяй и владей“! Включително имаха доверени хора и в ръководствата на новосформираните партии и коалиции. Така стана и през 1997. Манипулацията през медиите, включително през „революционното“ Дарик радио, определиха „добрите” и „лошите”, „правилните” и „неправилни” протестиращи и политици. Това, което не се постигна през януари, беше осъществено с подписването на споразумението от 4 февруари 1997 г. То беше представено от ръководството на СДС (междувременно скрито в опаковката ОДС) като огромна победа. Площадите ликуваха! Партийните кабинети също! Всъщност както „4 февруарското споразумение“, така и приетата след изборите в НС Декларация за национално съгласие,

подмениха решенията на НКС на СДС и спасиха БСП

и ръководителите й от търсене на отговорност. Обещано им бе да няма лустрация, и да се парцелират сферите на политическо и икономическо влияние. Ръководството на СДС се договори с колегите си, разбраха се… БСП не беше пипната – те просто сдадоха властта, Иван Костов я прие. И я упражни…Договарянето стана зад гърба на хората от протеста и беше скрито зад победоносна, изкуствено твърда риторика и меки действия. И през годините си разменяха не само услуги, но и собственост… Даже досието на Гоце беше скрито от уж десните преди изборите през 2001. Да не говорим, че забравиха за лустрация, декомунизация и тотално отваряне на досиетата. Всъщност, чрез цялата приватизация собствеността отиде у тези, които имаха пари и при тези, на които онези с парите плащаха – при всички производни на комунистическата партия и комунистическите тайни служби. А СДС стана монолитна партия с Командир, чиито лява и дясна ръка бяха Бисеров и Цонев – единият като главен секретар и председател на парламентарната комисия по национална сигурност, а другият като шеф на бюджетната комисия. Тогава аз отказах да стана член на партията СДС. Времето показа кой, какво и защо е правил… Но и днес продължава да тежи въпросът – победа или сделка с комунистите бе 4 февруари 1997 г.?

Още от втората половина на 1996 се подготвяше свалянето на Жан Виденов и съставянето на програмно-експертен кабинет на Луканов и Костов. След убийството на Луканов,

[ad id=“225664″]

..

договорката продължи с Първанов и Николай Добрев

С всички действия през 1996 и 1997 г. приближените на Луканов, а по-късно на Първанов и Иван Костов обслужиха кръговете, на които бяха продадени най-вкусните хапки от българската икономика.

През 1996/97 се подготви огромната измама, останала невидяна в унеса от революционния плам на тогавашните протести. Някак се проспа, че задоволявайки популистките щения на избиратели, приятели, профсъюзи, страната безхаберно се водеше към огромна инфлация. Проспа се и отговорността на тези, които съзнателно попречиха валутният борд да бъде въведен през есента на 1996 при курс на долара към лева 1:270 за да се осъществи през пролетта на 1997, когато хиперинфлацията обезцени лева до 1:3000.

Ако отворите старите вестници и финансовите специализирани издания ще видите, че икономистите от кръга на Луканов и Иван Костов през есента на 96-та организирано заклеймяваха валутния борд като „национално предателство, финансова окупация и загуба на суверенитет“!
Месеци по-късно, но вече при още по-голямата обезценка на лева, критиците на борда станаха най-ревностните му радетели. Но…обезцениха се спестяванията на хората, това доведе и до обезценяване на задълженията на всички онези, които бяха получили милионни необезпечени кредите от банките. И така кредитните милионери вече дължаха стотинки в левове, а изнесените си валутни спестявания обмениха в страната при вече високия курс на долара. И докато протестиращите на 4 февруари 1997 се радваха на победата си, кредитните милионери, производни на ЦК на партията, на ЦК на Комсомола и на структурите на ДС се радваха двойно повече! Осъмнаха след януарските събития с нищожни задължения към банките, които им бяха налели милиони необезпечени кредити, за да може да си направят схемите и да развъртят „честния си частен“ бизнес. Банкерите, отпускали кредити,… и те се оказаха сътрудници на ДС…Всичко това доведе до факта, че в началото на 1997 г. обикновените българи останаха с мизерни пари в джобовете си и загубени спестявания, а добрите „наши“ момчета бяха

надиплили пачките за участие в предстоящата приватизация.

Голяма част от българската индустрия се владее от близки до Кремъл групировки, а монополистите не бяха ограничавани в достатъчна степен след приватизацията. Това поставя под въпрос жизнеността на българската икономика. За съжаление, част от политиците от партиите в РБ през годините съдействаха за това, криейки се зад антикомунистическа риторика. Много се надявам, че по-младите и по-възрастните привърженици на демокрацията, които се чувстват непредставени в сегашния Парламент, са разбрали вече кой кой е и са се научили да оценяват качествата не според красивите приказки, а според делата и последствията от тях.

[ad id=“225664″]

..

Ние сме единствената страна в света, в която 70 г. след комунистическия преврат и съветската окупация, същата партия – БКП/БСП и агентите на специалните й служби са още и пак на власт! Сега и БСП и мутанта АБВ се гордеят, че са правоприемници на 120-годишната история на БКП… И то, след като още през 2000г. бе приет Закон за обявяване на комунистическия режим за престъпен. Трябва ли да се гордеем, че заслужаваме ГИНЕС по срам, позор и национално самоунижение!

Eвгений Михайлов – Faktor.bg