Ивайло ДИМАНОВ
ОБЯВА
Този уличен стълб до спирката на трамвая
прилича досущ на вестник с безплатни обяви.
И докато чакам десятката, сричам премръзнал:
Търся квартира срещу грижа за възрастни.
Седмични курсове за напренали по английски…
Пинчер, изгубен в района на „Стамболийски“.
Черен петък – ниски цени! Дядо Коледа иде!
Липсваш ми, скъпи мой татко, защо си отиде?
Книги по лев килограма продавам в подлеза.
Детско креватче дарявам, не е използвано.
Като в разказ на Хемингуей, само от шест думи.
Но животът по-голям е от нас и много по-умен.
Идва трамвай и ме захвърля в света необятен,
в който и аз съм една непрочетена, жива обява.
х х х
Убиецът влезе
в читалнята на затвора.
Отвори тънко книжле
с неразрязани страници
и бавно засрича грапави строфи.
Господи, колко много са книгите тук.
Ще му стигне ли времето
да изчете поне половината?
Има само една
доживотна присъда…
СЛЕПИЯТ
На ъгъла, като жена за продан,
на ъгъла – опръскан в светлина,
стои един нещастник по природа
и сбира в шапката си добрина.
Жадуват ураган очите слепи,
потънали във омагьосан сън…
И музика от хвърлени монети
се разпилява в мрака с весел звън.
Здравей, анахронизъм слепооки!
Вземи парите ми, купи си хляб.
Не чакай милост в тая нощ жестока –
за чуждите беди светът е сляп.
Щом сграбчи хвърлената милостиня,
„слепецът“ хукна читав към дома…
Останах сам сред градската пустиня –
без пукнат грош и…сляп от светлина.
ЦЕЛУНИ МЕ, САМОТА
Мечтае варваринът да е благородник,
а просякът сънува златен водопад…
За глътка свобода преглъща жаден робът.
Око би дал старикът, за да е отново млад.
Изпепеляваща любов бленува проститутката
на ъгъла, опръскан в грях и суета.
Неизлечимо болен моли Бог да зърне утрото,
а аз се моля да ме целунеш, Самота!
Човекът вечно се стреми към онова, с което
съдбата е пропуснала да го дари…
Дори най-скромният сред нас – поетът
копнее стих безсмъртен да го озари.
И тъй вървим. Снегът мечтае да е лято,
душата му да изтече в изкрящия капчук.
И само струйката вода ще е оназ, която
ще помни, може би, че някога били сме тук.
ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.
Ашваганда, известна също като „индийски женшен“, е растение, използвано от векове в традиционната индийска медицина…