Елица ВАСИЛЕВА

***

Най-накрая изкачих

Върха на тази планина.

Добутах камъка на Сизиф!

Посрещнаха ме с тръни и коприва,

Не с цветя.

А сякаш към любов се бяха стремила…

Завлачих се надолу – живи мощи!

С ръце, очи, душа, окървавени и разбити,

Но срещнах теб! И ако тук орисани са тези срещи,

изкачвала се бих милиони пъти…

Из „Птици в нощта“: „Аз се казвам Пролет и имам сърдечна недостатъчност“

***

Въобще не ми говори.

Не обелвай и дума изобщо.

Недей.Ненужно е просто.

Във въздуха щом те усещам.

Защо са ми разни слова?

Те, думите, могат да мамят.

Не желая да слушам!

Аз имам насреща очи…

Само взирай се в мен – всичко ще знам!

И мълчи!...

ДЪЖД

Толкова свикнах вече с дъжда,

Че дори не слушам шума по прозорците.

Само прескачам полекичка локвите,

И жадувам дъха на косена трева…

Натежали от влага люлеят се листите

И ръсят елей по косите ми русите.

Вървя без чадър. Пазя само очите си,

Да видя отново душите пречистени…

***

В тази тежка лепкава мъгла

Открити зъзнат шията ми и…душата.

Не се страхувам, все напред вървя, ала сама…

Нарамила студа и самотата…

Смрачава се…А тебе все те няма.

У мен отекват още

твоите

сетни

стъпки.

И те са ми любов голяма.

Подари ми шал!

С него винаги ще съм в твоите прегръдки.

ЗАРАТА публикува от списание „Птици в нощта“ (2019г.), отпечатано в ИК КОТА, излязло като официоз на фондация „Николай Лилиев“ в Стара Загора. За жалост неуловимото време, съпроводено от политически конюнктури, обрекоха на забрава доста от големите имена на местни творци и за мнозина от младото поколение те са почти неизвестни. Този факт определя основната дейност както на фондацията, така и на списанието, което носи същото име като на Лилиевата книга – да се възроди богатото литературно минало на Стара Загора и региона.