Когато в живота ти започва да се случва голяма промяна, когато статуквото си отива, за да отстъпи място на новото, е неизбежно да се чувстваш изгубен. Да не си сигурен кой си. Да не си сигурен какво искаш. Да не си сигурен дали си щастлив, или не. Не се тревожи, този процес е нормален. За да намериш себе си, първо трябва да се изгубиш…
Или поне така ти се е струвало. Когато животът ти започне да се променя, се променят и възприятията ти. Започваш да задаваш въпроси. Започваш да провокираш себе си. Да си поставяш нови задачи. А с тях идват и новите трудности. Но не се тревожи, само така ще намериш отговорите, които търсиш.
Постепенно започваш да усещаш, че се свързваш отново със себе си. Че преоткриваш себе си. Започваш да се обръщаш повече внимание на нуждите си – духовни, емоционални и физически. Осъзнаваш, че твърде дълго си пренебрегвал себе си и вече не искаш да го правиш. Отказваш да играеш второстепенна роля в живота си. Време е да вземеш главната роля – единствената, която заслужаваш!
Вече знаеш каква връзка не искаш. Каква работа не искаш. Какви хора около себе си не искаш. Това значи, че всъщност вече знаеш какво искаш. А когато знаеш какво искаш, то рано или късно идва в живота ти. Стига да го искаш истински и да обърнеш гръб на компромисите.
Това е противното на апатията. Това е белег за променя. Така, както апатията е белег за застой. Приеми емоциите си, прегърни ги, изживей ги. Позволи им да се разгърнат. Твърде дълго си ги потискал в себе си, твърде дълго си мълчал. Твърде дълго си чакал.
източник: evolife.bg
В Русия зачестяват случаите на подпалване на административни сгради и банкови офиси от граждани под…