1968 е една от най-уникалните години в историята на наградите „Оскар“, защото статуетката за най-добра актриса е поделена между две легенди – Катрин Хепбърн и Барбра Стрейзанд. Двете актриси изиграват коренно различни роли: Хепбърн – силната и манипулативна кралица Елеонора Аквитанска в Лъвът през зимата, а Стрейзанд – енергичната и остроумна Фани Брайс в Смешното момиче.
-
Историческо равенство
Това е единственият случай в историята на „Оскарите“, когато наградата за най-добра актриса е поделена между две актриси, които са получили еднакъв брой гласове. Академията няма правило за тайбрек, затова и двете печелят статуетки. -
Първият „Оскар“ за Барбра Стрейзанд
Смешното момиче е дебютният филм на Барбра Стрейзанд, а тя печели „Оскар“ още с първата си голяма роля. Това е рядък случай, при който актьор печели наградата с дебюта си в киното. -
Четвъртият „Оскар“ за Катрин Хепбърн
За разлика от Стрейзанд, Катрин Хепбърн е вече утвърдена легенда в Холивуд. Тази награда е третата от общо четирите ѝ „Оскари“, което я прави най-награждаваната актриса в историята на Академията. -
Емблематичната реплика на Стрейзанд
Когато Барбра Стрейзанд приема наградата си, тя започва речта си с думите „Hello, gorgeous!“ („Здравей, красавецо!“), цитат от Смешното момиче, който по-късно се превръща в култов. -
Филмът на Хепбърн вдъхновява „Игра на тронове“
Лъвът през зимата разказва за сложните отношения в кралското семейство на Хенри II и е известен със своите интриги. Джордж Р. Р. Мартин признава, че този филм е едно от вдъхновенията му за Игра на тронове. -
Две напълно различни актьорски школи
Хепбърн представлява класическия стил на актьорство – театрален, мощен и традиционен, докато Стрейзанд въвежда модерна, непринудена игра с комедиен нюанс. Това прави двойната победа още по-уникална. -
Две икони, които не отиват на церемонията
Интересното е, че нито Катрин Хепбърн, нито Барбра Стрейзанд присъстват лично на церемонията, за да приемат наградите си. Хепбърн традиционно не ходи на „Оскарите“, докато Стрейзанд е заета с ангажименти.
През 1968 година Холивуд вижда сблъсъка на две поколения – класическата Хепбърн и модерната Стрейзанд. Двете награди показват как киното се променя, но и как истинският талант винаги е ценен.
