Вместо да бързаме към магазина за нов смартфон, все по-често избираме да използваме по-дълго устройството, което вече имаме. Скорошно проучване на Yettel за потребителските навици показва, че за 78% от хората покупката на нов смартфон е добре обмислена стъпка, свързана с реална необходимост. А ако текущият им телефон се повреди, 68% биха го поправили.
Данните очертават промяна в потребителското поведение – по-дългото използване на устройствата постепенно се превръща в осъзнат избор. Любопитното е, че устойчивите навици сякаш изпреварват езика на устойчивостта: докато все повече хора предприемат конкретни действия, с които удължават живота на техниката си и намаляват дигиталния отпечатък, част от понятията зад тези действия все още остават непознати.
Именно върху връзката между ежедневните технологични навици и устойчивото потребление поставя фокус и Yettel, като развива услуги и решения, които помагат на хората да използват устройствата си по-дълго, да ги поддържат и ремонтират, а когато вече не са им необходими – да се разделят с тях по екосъобразен начин.
Малките навици, които удължават живота на телефона
Една от най-честите причини за смяна на смартфона е влошаването на състоянието на батерията. Проучването показва, че голяма част от потребителите вече имат утвърдени навици, свързани със зареждането и енергийното потребление на устройствата. Около двама на всеки трима (67%) изключват зарядните, когато не ги използват, 73% не оставят смартфоните си включени за зареждане по-дълго от необходимото, а 65% изключват устройствата от мрежата, ако няма да ги използват продължително време.
Поддръжката на софтуера и паметта също помага устройство да остане в употреба по-дълго. Две трети от участниците в проучването (66%) редовно премахват стари и ненужни файлове от телефоните си, а 60% почистват и облачните пространства, за да освободят място. Това е особено важно на фона на факта, че за 13% от хората именно недостатъчната памет се превръща в причина да сменят телефона си.
Когато ремонтът е по-добрият избор
Нагласата към ремонта е една от най-ясните индикации за промяна в отношението към техниката – 68% от българите биха избрали да поправят телефона си вместо да купят нов.
За да бъде подобен избор възможно най-лесен, Yettel развива различни услуги за поддръжка и удължаване на живота на устройствата. Сред тях са дистанционна диагностика, която помага за ранното откриване и разрешаване на проблеми, както и собствен сертифициран сервиз, който извършва гаранционни и извънгаранционни ремонти на най-популярните марки смартфони.
В същата посока е и удължаването на гаранционния период. Компанията предлага четири година гаранция за смартфони по определени тарифни планове, както и допълнителна трета година гаранция за всички смартчасовници. Когато едно устройство или аксесоар достигне края на полезния си живот, Yettel осигурява удобна възможност за отговорното му предаване чрез специализирани точки за рециклиране в магазините си.
Все повече хора мислят за собствения си екологичен отпечатък
По-голямата част от хората осъзнават, че ежедневните им избори имат отражение върху околната среда. 70% споделят, че искат да намалят екологичния си отпечатък, а около една трета (32%) активно търсят информация за добри бизнес практики в областта на устойчивото развитие.
65% са съгласни, че потреблението трябва да бъде ограничавано, за да се намали негативното въздействие върху природата и тя да бъде запазена за следващите поколения.
Правим го на практика, но не винаги знаем как се нарича
Именно тук проучването открива любопитно противоречие. Българите все по-често прилагат на практика принципите на устойчивото потребление, но понятията, с които те се описват, невинаги са част от ежедневния им речник.
Най-разпознаваем остава езикът на конкретните действия. Терминът „рециклиране“ е познат за 71% от анкетираните. В същото време 51% посочват, че предават старите батерии на специално предназначени за това места – разлика, която показва, че между познаването на устойчивите практики и прилагането им все още има разминаване.
Анкетираните са наясно какво означават рециклируемите опаковки (66%), зелената енергия (65%) и глобалните климатични промени (64%). При по-специфичната терминология обаче картината се променя. Почти половината от анкетираните не знаят какво означава „кръгова икономика“, въпреки че именно нейните принципи – ремонт, повторна употреба и удължаване живота на продуктите – вече присъстват в поведението на много от тях.
Само 39% за запознати с понятието „електронен отпадък“, а сред по-слабо познатите теми са още устойчивите вериги на доставки и въглеродната неутралност съответно с 33% и 30%. Едва 21% са чували за „дигитално включване“ – принципа, според който всеки трябва да има равна възможност за достъп до дигитални технологии, интернет и ползите от тях.
Най-слабо разпознаваемо остава понятието „грийнуошинг“ – познато на едва 18% от участниците в проучването. То описва практики, при които една компания създава впечатление за по-висока ангажираност към екологичната устойчивост, отколкото могат да докажат реалните ѝ действия и резултати.
Устойчивостта трябва да бъде лесна за разбиране и още по-лесна за прилагане
Проучването очертава важна тенденция: желанието за по-отговорно потребление вече намира място в ежедневните решения на хората, дори когато термините на устойчивото развитие остават далеч от ежедневния им речник.
Това поставя ясна задача и пред бизнеса – устойчивостта да не остава само език на политики и сложни понятия, а да се превръща в разбираеми и лесно приложими решения.
Именно към това се стреми Yettel – да помага на потребителите да използват технологиите по-дълго и по-отговорно чрез конкретни услуги за поддръжка, ремонт и рециклиране, както и чрез инициативи, които насърчават информираното и отговорно поведение в дигиталния свят.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
