Само в празничния 3 март посетителите на Национален военноисторически музей имат възможност да видят оригиналния първообраз на българския трибагреник – експонат, който по принцип се съхранява във фондохранилището и рядко се показва пред публика. Излагането му е специален акцент в програмата на музея, посветена на Деня на Освобождението, съобщава nova.bg.

Историята на знамето започва през 1876 г. в румънския град Браила, където български емигранти събират средства за изработване на бойни знамена за бъдещите опълченци в Руско-турската война. Център на тези инициативи става домът на Иван Параскевов – общественик, член на Добродетелната дружина и съосновател на Българското книжовно дружество, което след Освобождението прераства в Българска академия на науките.

България празнува 148 години свобода

По думите на Славея Сурчева от НВИМ именно Параскевов поема ангажимента да изработи знамето от Браила. Той поръчва от Виена коприна в бяло, зелено и червено, както и перли и сърмени конци, а изработването възлага на своята 14-годишна дъщеря Стиляна. „В продължение на шест месеца, тайно от всички, тя извезва знамето в една стая в дома им“, разказва Сурчева, като допълва, че момичето е било предупредено да не споделя с какво се занимава.

Знамето е завършено през април 1877 г. Според Сурчева Иван Параскевов и дъщеря му присъстват на освещаването на Самарско знаме на 6 май 1877 г., а два дни по-късно предават своя трибагреник на главнокомандващия Руската дунавска армия с молба флагът да бъде връчен на една от българските опълченски дружини. „За съжаление, руското командване не желае опълченците да се сражават под знаме с българска символика и така то не участва във войната“, обяснява тя.

Въпреки че не стига до бойното поле, знамето придобива историческо значение години по-късно. В първоначалните проекти на Търновската конституция липсва текст за националните цветове. След предложение на народния представител Никола Михайловски е приет член 23, който определя флагът да бъде в цветовете бяло, зелено и червено, подредени хоризонтално. Така комбинацията, създадена в Браила, се утвърждава като официален символ на българската държава – подредба, която остава непроменена до днес.

Как се преподава свободата днес и как я разбират учениците?

Освен оригиналния трибагреник, посетителите могат да разгледат и постоянните експозиции на музея, посветени на Руско-турската война от 1877–1878 г. Сурчева подчертава, че специално внимание е отделено на българското участие във войната – не само на 12-те хиляди опълченци, но и на доброволците от горските чети, народната милиция, както и на хилядите мъже, жени и деца, подпомагали руската армия с логистика, преводаческа дейност и медицинска помощ, включително по време на боевете на Шипка.

На 3 март Национален военноисторически музей работи с обичайното си работно време и входни такси, като дава възможност на посетителите да се докоснат до един от най-ценните символи на българската държавност.

Публикувано съгласно общите разпоредби на издателя на https://fakti.bg/life