Събуждам се. Прясна съботна утрин. Чеша се като къртица, умуваща кои числа да пусне от тотото. Любимата влиза с гръм в спалнята и заявява, че днес сме щели да чистим – бил съм трябвал. Колко противно – вкъщи съм свикнал да работя най-вече на възглавница. Щяла да ходи до магазина за препарати, а аз да съм изхвърлел чувала с боклук, плюс да изкарам торбичката на прахосмукачката. Ставам с мъка, все едно съм крадец на охлюви. Правя си кафе (има кофти вкус, явно аз съм мил тая чаша снощи). В центъра на хола ме чака огромна торба. Я да видя какво има вътре… Кошмар… Чантичката със спомените ми. Отварям да видя всичко ли си е на място. Да… и добре, че е така, инак довечера някой ще бъде наказан да спи по комшиите (най-вероятно пак аз). Доволен съм – всичко е непокътнато. Вътре имам петдесетина снимки на бивши приятелки и един хартиен плик със зъби. Сега ще си ги разгледам с умиление. Исусе… Пресвета Дево… Мародерство… Всички снимки са надраскани с черен маркер, като по тях има и нецензурни надписи. Какво е станало!? Нора!? Да! Годеницата ми го е направила, защото мрази бившите ми. Ооооо ще види тя – дълги години се канех поне един път аз да я накажа „без секс”, но все не устоявах. Днес е моя ден – денят на отмъщението. Ами плика? Разтварям го припряно – всичко изглежда наред. Вътре е първият ми паднал зъб, първият зъб на бебешката ми приятелка, зъб от първото куче, което ухапах, такъв от устата на баба Гинчи (откраднат, докато спи), зъб от бухал (продаден ми за лев от големите), зъб от краставица (това почти не го вярвам – не съм толкоз зле), зъб от първото момиче, което целунах с език (че от де да знам точно как се прави), зъб, който ми извадиха по погрешка (докторът каза „извинете”), двата зъба, които изядох в една баничка, зъб от първия ми бой (чужд), зъб от втория (мой), зъб от домоуправител, десетина от казармата, зъб от псуващ на пътя шофьор… и така общо 65 парчета, грижливо надписани с химикал. Колко красиви спомени само! Поглеждам към прахосмукачката. Офффф. Няма как, трябва да се свърши. Отварям я. Мъча се да изкарам пълната торбичка, но е невъзможно. Този механизъм е направен за жени – само те могат да открият смисъл в нещо работещо нелогично. Опъвам, разпъвам, дъвча с уста, бия с крак… не става. Клещи, трион, чук… най-сетне ще поддаде… още малко само… Бух – облак от домашен вулкан. Сив прахоляк, който вдишвам на плътни глътки. Дробът ми е циментиран до горе със ситен чакъл – инак живея здравословно. Всичко е в пепеляк, а очите ми произвеждат гъсти оловни гурели. Тишина. Стоя на колене застинал… Гъбата от прашната бомба бавно се утаява… Как ще изчистя тука!? Добре че съм умен: „Ивче, я ела тука, миличка.” Котката Ивелина се изправя от дивана – доближава добродушно. Колко е наивна само. Обърсвам целия под с кожухчето ѝ, а после я изтупвам хубаво на терасата (прането на комшиите става черно). За благодарност ѝ давам лист зеле – животното почва радостно да го гризе. Чистя прахосмукачката с друга прахосмукачка, а после втората с първата и обратно. Нора се прибира… от вратата набира на крещене… аз стоя спокоен… „Кольо, нищо не си свършил.” Оставям я да си побучи. Очаква да скимтя, но това не се случва. Изправям се застрашително с всичките потници, бради и татуси. Годеницата ми боязливо се отдръпва. Правя крачка напред – тялото ѝ е колкото на недоносена сърничка. „Ти, Норо, защо си написала „курва” на една от любимите ми снимки?!” Оглежда се тревожно: „Ъммм… не знам за какво говориш.” „Норка, та това е снимка от моята детска градина, а момиченцето на нея е тогавашното ми пет годишно „гадже” Рая!” Навежда глава, но за кратко – в погледа ѝ има безгрижно веселие: „На по-хубавите девойки дори ги изгорих.” „Ъ! Как?” „С огън.” „Ужас… защо го направи!?” „Защото ми хареса. А ти какви си ги вършил с тия прахосмукачки?” „Торбичката на едната не излизаше, та използвах чук.” „Ххахаха… виж става само с леко щракване.” „При мен не щракваше.” „Трябва да щракнеш наобратно.” Как не съм се сетил? Че кое при момичетата не става наобратно и как изобщо е възможно нещо да щракне наобратно. Мисля си, че в момента, когато някой мъж разбере жените, светът ще свърши – нов голям космически взрив. Доволен съм – няма да е скоро. Чудя се дали и извънземните имат подобни проблеми с половинките си. Дали и на тях са им поругали снимките от местната детска градина, когато са били само огромни слузести ларви. Какво толкова се ядосва любимата на тия снимки – та на тях има просто други змии. Имам смелостта довечера да не дам секс, но… ще си я запазя за друг път.
Никола Крумов https://www.facebook.com/permalink.php?story_fbid=998148590239949&id=769354269786050
