ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 45, 1990 г.
Мнение преди изборите
ДЕМОКРАЦИЯТА Е СВЕТЛИНА
С вълнение и неспокойни мисли преживявам всички събития, които разтърсиха държавата ни, народа ни, всекидневието ни. Безпокоя се, защото промените, за които се говори повсеместно, ежеминутно, не са много. Много са приказките, много са партиите и дружествата. Много са лозунгите, много е празнословието…
Аз съм безпартиен, трудов човек, работник. И затова се обръщам към всички хора, които като мен изпитват истинско безпокойство за политическото, икономическото и социалното положение на държавата и народа ни. От най-високите държавни инстанции до новосформираните и още неафиширани сдружения се разпространяват апели, обръщения, декларации, предупредителни съвети, нови идеи за нови икономически структури, за по-ефективен труд, за това как да напълним в края на краищата празната българска хазна. Но за съжаление – само призиви и обръщения – никакви действия. Народът е стъписан от големите лъжи на отговорни правителствени дейци, икономисти и партийни лидери, които само допреди няколко месеца се надпреварваха с какви хвалебствия да ни убедят в икономическата стабилност на България, а днес мънкат по телевизията, радиото и пресата, че българската икономика е пред разруха.
Как няма да сме пред разруха? Да вземем например кметствата и общините. Те са най-яркият белег на тъй наречената „административна система”. Какви бяха тези мозъци, които измислиха толкова много общини в столицата и толкова много кметства в другите градове, е ясно. Но не е ясно какви са тези мозъци, които все още търпят тоя безсмислен хаос от общини и кметства, от служби и службогонци.
Ръководството на държавата не иска да погледне истината в очите, а се мъчи да обвини пак нас, трудовите хора, в мързел и нарушение на трудовата дисциплина с протести и стачки. Че нали българинът започна да стачкува от няколко месеца, а разрухата в икономиката е от десетилетия!
По същия начин, по същата структура са организирани промишлените предприятия, проектантски и научни институти, т.нар. държавни и стопански фирми. Директори – бивши и настоящи председатели на фирми, а след тях пак директори, директорчета и още по-малки директорчета с кортеж от 3-4 заместници. Началник отдели с по 2-3 заместници, а след тях – върволица от излишна и никому ненужна администрация. И в това изтикано от държавата „административно-командно” платно като с ламе са пришити гарнитурите на партийни, профсъюзни и комсомолски лидери, които са със самочувствие на стопански и политически ръководители. Може ли някой да направи точна сметка в какъв хаос работим, творим блага ние, трудовите хора?
Като гледам (доколкото мога) телевизията, слушам по радиото, чета по вестниците как лидери от БКП и техни поддръжници с ужас изразяват възмущението си от някои екстремисти (според тяхното определение за екстремизъм), които искали България да не се развива по социалистически път, питам хората, които членуват в БКП: не са ли с деформирани понятия за социалистическо общество, за социалистическо развитие? Спомнят ли си за какъв социализъм антифашистите отиваха на смърт? Почти половин век БКП има възможността да управлява един трудолюбив и изстрадал народ по социалистически път. Тя доказа, че не е способна да осигури прогреса на България не за 50, а за 5 години. Всяка година структурни и икономически промени, че и по два пъти в годината. Всеки ден укази и разпоредби. На земното кълбо още не се е появила нация, която може да издържи на такова нашествие от хрумвания и капризи.
Първото нещо, което БКП унищожи след 9.ІХ.1944 г. Е демокрацията, наченките на демократично управление. Тежко и горко на народ, който е лишен от чувство, от знания, от понятия за демокрация. Такъв народ се превръща в стадо. След демокрацията у нас бяха обезличени науката и интелигенцията, най-благодатната почва, в която кълнят и се развиват демократичните промени. Тази тенденция продължава и до ден днешен с натрапваното в главите на нас, простите работни хора: „Интелигентите са екстремисти, а демократите – празнословци”. При наличието на толкова много културни институти, комитети, съюзи, съвети, министерства на културата, на просветата да се стигне до обезличаването на българската интелигенция и нейните извори, само по себе си говори какви колосални разрушителни процеси са извършени.
Причините, които се търсят от лидерите на БКП като оправдание само с наличието на тоталитарната система са наивни. Потвърждават го редица техни изявления, че партията и държавата чрез промените, които извършват, с новите нормативни права на хората – на протести, стачки, на критика, на свободно вероизповедание и т.н. това показва колко неправилно се разбира демокрацията. Управляващата партия и държавата не могат да дават права, те са овластени само да ги защитават. Правата за свобода и демокрация съществуват заедно с човека, независимо от това дали някоя партия ги признава или не. Те са вътрешна потребност, насъщна необходимост за всеки човек. Демокрацията не е притежание на БКП, че сега да се сети да я дава на хората. Тя е светлина, която дава живот, прави възможно съществуването на гражданското човешко общество, което е лишено от тази светлина.
От началото на 1990 г. БКП е вече съвсем наясно с истинските причини за икономическото и политическото състояние на България. Тодор Живков е бил шпионин, служил още на Гешев, това ще се докаже, нека бъдем уверени и спокойни. Изглежда, на комунистическата партия такава й е съдбата: все с „шпиони” да се разправя – като започнем с Никола Петков, Трайчо Костов, Горуня и още стотици известни и неизвестни „шпиони”, та чак до вчерашния „велик син” на народа ни. Дано БКП вече се оправи и да продължи да ръководи българския народ към „светли бъднини”, след като разкри и последния шпионин в своите редици.
Георги КОЛЕВ
Електротехник във фирма „ДЗУ”
