Фридрих Мерц претърпя двоен обрат в отношенията си с Доналд Тръмп. Преди година той се представяше като остър критик на американския президент. След това дойде ред на дълъг период на сближаване – нещо, което политическите му опоненти определиха като подмазване. Кулминацията на тази фаза бе достигната при гостуването на Мерц в Белия дом преди около две седмици. Там германският канцлер изрази разбиране за атаките на САЩ и Израел срещу Иран, при които беше убит и аятолах Али Хаменей. Мерц просто не искаше да поучава Тръмп по въпросите на международното право. Но сега канцлерът прави крачка назад – дава да се разбере, че определено Тръмп отива твърде далеч по отношение на Иран.
Мерц: Няма да участваме
Ще участва ли Бундесверът в охраната на Ормузкия проток? Този въпрос разбуни духовете в Берлин в понеделник, а отговорът дойде същия следобед лично от канцлера. "Съединените американски щати и Израел не се консултираха с нас преди тази война. По отношение на Иран никога не е имало съвместно решение за това дали да се действа. Ето защо въпросът как Германия ще се включи военно в това нещо изобщо не стои. Ние няма да го направим", заяви Мерц.
Тръмп подкрепи искането си с предупреждението, че НАТО го очаква мрачно бъдеще, ако не помогне за осигуряването на пролива, който е важен за транспорта на петрол. Германското правителство опроверга Тръмп и по този въпрос: задачата на НАТО е да защитава територията на съюза, а както е известно, Ормузкият проток не попада в тази категория, подчерта правителствен говорител.
Тази позиция беше потвърдена от министъра на отбраната Борис Писториус: "Това не е нашата война, ние не сме я започвали. Искаме дипломатически решения и бързо приключване, но изпращането на още военни кораби в региона едва ли ще допринесе за това."
Писториус не счита за подходящо и разширяването на съществуващата мисия на ЕС "Аспидес", което беше предложено от представители на ЕС. Тази мисия е насочена към осигуряване на морските пътища в Червено море, а ситуацията в Ормузкия проток е напълно различна от геополитическа и военна гледна точка, подчерта той.
Цените на енергията натоварват икономиката
Сега Мерц отново е в конфронтация с Тръмп. "С всеки изминал ден от войната възникват все повече въпроси. Най-вече ни тревожи, че очевидно няма общ план (на САЩ и Израел) за това как тази война може да бъде доведена до убедителен край", заяви канцлерът около десет дни след началото на войната. Безкрайната война не е в интерес на Германия, посочи още той и предупреди за дългосрочните последствия за Европа – например в областта на сигурността, енергоснабдяването и миграцията.
Преди всичко значително повишените цени на петрола показват колко пряко войната засяга и Германия. И точно това засяга много силно Мерц, за когото възстановяването на икономиката в момента е най-важната му политическа цел. Дори и без фактора "война в Иран", излизането от рецесията коства огромни усилия и е възможно само благодарение на вземането на огромни нови дългове. Фирмите фалират една след друга, преместват дейността си в чужбина, безработицата нараства.
Институтът Ifo вече прогнозира как войната в Иран би се отразила на германската икономика. Във всеки случай тя ще забави възстановяването и ще подхрани инфлацията. Ако все пак войната приключи бързо, икономическият растеж ще спадне с 0,2 процента, а ако продължи по-дълго, това ще означава по-нисък ръст с 0,4 процента. Предвиденият ръст преди войната бе около 1%.
Мерц в двойно затруднение
Мерц знае, че икономическата ситуация вероятно ще определи доколко успешно ще бъде неговото управление, освен това тази година икономиката играе важна роля в изборите за местен парламент в няколко федерални провинции. След вота в Баден-Вюртемберг в началото на март, където неговият Християндемократически Съюз (ХДС) загуби с минимална разлика от Зелените, на 22 март предстоят избори и в Райнланд-Пфалц, а през септември – в Саксония-Анхалт и Мекленбург-Предна Померания в Източна Германия. Според досегашните проучвания в двете източни провинции партията "Алтернатива за Германия" (АзГ), която е отчасти екстремистка, води с голяма преднина. Тя е за прекратяване на санкциите срещу Русия, а това, че сега и Доналд Тръмп иска да облекчи санкциите в енергийния сектор, за да намали натиска върху цените, играе в полза на АзГ в предизборната кампания.
Това изправя канцлера Мерц пред двойна дилема: от една страна той иска да поддържа санкциите срещу Москва, за да продължи да оказва натиск върху Русия във войната в Украйна, но в същото време мнозинството германци очаква от федералното правителство преди всичко да направи нещо срещу високите цени на енергията.
Проучванията показват освен това, че населението е категорично против участието на Германия във войната в Иран. И това е втората дилема за Мерц, който иска да се представи като надежден съюзник на САЩ. След като с много усилия – и вероятно с голяма доза политическо самоотричане – беше изградил добри отношения с Тръмп, сега той отново се вижда принуден да отстъпи.
Все пак Мерц не е единственият в Европа, който отказва военен принос. Великобритания и Франция, и двете със силни военноморски сили, досега остават много предпазливи. Очевидно тяхната готовност да последват САЩ във война, започната едностранно от Тръмп, е много ниска – какъвто е и случаят с Германия.
Автори: Кристоф Хаселбах | Нина Веркхойзер
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world