• Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно;

• Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти;

• Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%;

• Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

От 14 февруари във Фейсбук се разпространява твърдение, че фотоволтаичните панели и вятърните турбини произвеждат „най-скъпата електроенергия на планетата“. Публикацията има близо 2 хиляди интеракции (878 харесвания, 61 коментара и 159 споделяния).  

Данни от Международната агенция по енергетика (МАЕ), финансови анализи и пазарни проучвания показват обратното – слънчевата и вятърната енергия са сред най-евтините нови източници на електричество в света. 

МАЕ определя слънчевата енергия като „най-евтиния източник на електричество в историята при подходящи условия“.

Как се произвежда слънчева и вятърна енергия 

Електроенергията от слънцето се произвежда почти изцяло чрез фотоволтаични панели (съществуват и други технологии, но те са значително по-рядко използвани). Фотоволтаичните панели съдържат полупроводникови материали (най-често силиций), които преобразуват слънчевата светлина директно в електрически ток чрез т.нар. фотоволтаичен ефект. Полученото електричество може да се съхранява в батерии или се преобразува от инвертори и се подава към електрическата мрежа.

Вятърната енергия се произвежда чрез вятърни турбини. Движещият се въздух завърта перките на турбината, което задвижва генератор и произвежда електричество. Вятърните паркове могат да бъдат изградени на сушата или в морето.

И при двата вида енергия не се използва гориво – основните разходи са за изграждане и поддръжка на съоръженията. Това означава, че оперативните разходи са много по-ниски, а цената на произведеното електричество не зависи от колебанията на пазара на горива, нито от геополитически фактори, които биха могли да повлияят на доставките.

Разходи за производство на електричество

Основният показател, по който се сравнява колко изгодни са различните енергийни технологии е така наречената „изравнената цена на електроенергията“ (levelised cost of energy/LCOE). Това е средната себестойност за производството на един киловатчас електроенергия, като в изчислението се включват и разходите за изграждането на дадено енергийно съоръжение, за необходимата поддръжка, консумативи и енергоизточници в хода на целия му жизнен цикъл. Сравненията по този показател отразяват производствената цена на енергията, а не крайната цена за потребителите, която зависи от пазарни фактори и от държавни политики като субсидии или регулирани цени, каквито са в сила за домакинствата в България.

Данни от Международната агенция по енергетика показват, че електроенергията от наземни вятърни централи има изравнена производствена цена от около 35 – 50 долара за мегаватчас; слънчевата енергия – около 30 – 55 долара за мегаватчас; нови газови електроцентрали произвеждат ток на стойност около 65 – 95 долара за мегаватчас; въглищните централи – 75 – 150 долара за мегаватчас, а нови ядрени централи – 100 – 150 долара за мегаватчас.

В някои случаи слънчевата енергия дори достига под 20 долара за мегаватчас, което я прави една от най-евтините форми на електричество в историята.

Финансови анализи в енергийния сектор също показват сходни резултати. Според доклада на инвестиционната банка Lazard наземният вятър струва около 37-86 долара/MWh; слънчевите централи – 38-78 долара/MWh; новите ядрени мощности – 14-220 долара/MWh.

Тези данни сочат, че възобновяемите източници са най-конкурентната възможност за ново производство на електроенергия дори без държавни субсидии.

Как се развиват цените на възобновяемата енергия

През последните две десетилетия цената на възобновяемата енергия постоянно спада – слънчевата енергия е поевтиняла с около 80% от 2010 г., а вятърната – с около 40% за последното десетилетие.

Анализи на POLITICO и енергийни икономисти отбелязват, че разходите за изграждане на вятърна и слънчева енергия намаляват стабилно през последните двадесет години.

Причините за спада на цените са няколко – сред тях са масовото производство на панели и турбини, усъвършенстването на технологиите, както и по-големите мащаби на изгражданите съоръжения, коита са свързани с нарасналите възможности за финансиране.

Кой вид ток е най-скъп

Сред енергийните мощности, които сега се изграждат,  най-скъпо обикновено е електричеството от нови ядрени централи.

Според анализите на Lazard изграждането на нова ядрена централа може да струва между 141 и 220 долара за мегаватчас, което е значително повече от слънчевата и вятърната енергия. Ядрените централи изискват скъпо гориво, за което съществува ограничен брой доставчици. Те имат сложна техническа поддръжка и системи за безопасност, а към разходите се прибавят и тези за обезвреждане и съхранение на отработеното ядрено гориво, които имат дълъг хоризонт във времето. 

В много региони новите въглищни централи също са по-скъпи от възобновяемите мощности поради разходите за добив или доставка на гориво, както и необходимостта от закупуване на въглеродни емисии или други мерки за справяне със щетите за околната среда при изгарянето на въглища.

Възобновяемата енергия в ЕС и в България

Според данни на Eurostat, през 2024 г. възобновяемите източници осигуряват около 47,5% от електроенергията в ЕС, като най-голям принос имат вятърната и слънчевата енергия. Анализите на енергийния сектор показват, че в Южна Европа новите соларни централи могат да произвеждат електричество за около 30–40 €/MWh, докато наземните вятърни паркове струват приблизително 40–60 €/MWh.

В България през последните години се изграждат нови фотоволтаични паркове. През 2025 г. страната е добавила 1,416 GW нови соларни мощности, като това е трета поредна година с над 1 GW нови инсталации, а общият инсталиран капацитет за производство на слънчева електроенергия достига около 6 GW.

По данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО) в слънчеви дни през март фотоволтаичните мощности в националната мрежа осигуряват над 40% от произведената в страната електроенергия – чувствително повече от двата блока на АЕЦ „Козлодуй“.

Невярно е твърдението в разпространяваните публикации, че за използването на слънчеви или вятърни централи е необходимо инсталирането на газови съоръжения със същата мощност, които да балансират системата. По данни от 2025 г. общата инсталирана мощност за производство на електроенергия от газ в България е едва 0,73 гигавата, докато тези от слънце и вятър са общо 6,82 гигавата, сочи статистиката на германския институт Фраунхофер, който агрегира официални енергийни данни от отделните държави.

За баланса на електроенергийната система действително са нужни определен тип мощности, които могат да се включват и изключват бързо. Тази функция обаче може да се изпълнява не само от газови централи, а от различни видове съоръжения като помпено-акумулиращи ВЕЦ, системи за съхранение на енергия и дори от самите фотоволтаични инсталации, оборудвани с „умни“ инвертори, които могат да реагират на колебания на честотите в системата.

Производствените цени на тока и сметките на домакинствата

В България производствените цени на тока според използвания енергоизточник не се отразяват директно в сметките за ток на българските домакинства, защото те купуват електроенергия по регулирани от държавата тарифи.

В периода на първоначално навлизане на енергията от възобновяеми източници, себестойността ѝ е по-висока и в много държави в Европа инвестициите в производството ѝ се насърчават от държавите чрез различни мерки като например преференциални цени на изкупуване.

С масовото навлизане и поевтиняването на ВЕИ технологиите тези преференции намаляват или напълно се премахват. В България допълнителната такса за „зелена енергия“, която потребителите плащат, е премахната като компонент в сметките за ток през 2013 г., а през 2015 г. е създаден Фондът за сигурност на електроенергийната система (ФСЕС), от който се покриват разходите на обществения доставчик НЕК за изкупуване на ток от определени производители на преференциални цени. Първоначално част от приходите в ФСЕС постъпват от така наречената „цена за задължения към обществото“, която е компонент при ценообразуването на тока. През последните няколко години обаче размерът на този компонент е нула.

Според действащото в момента законодателство на преференциални цени се изкупува единствено електроенергията от малки ВЕИ централи с инсталирана мощност до 500 kW. През 2024 г. – последната, за която има пълни данни – количеството ток от ВЕИ, закупен от НЕК на преференциални цени, е малко над 1,5% от общата електроенергия, закупена от обществения доставчик. В това число влизат не само соларни и вятърни инсталации, но и микро ВЕЦ, съоръжения за изгаряне на биомаса и др.

Проверено: 

Твърдението, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия, е невярно. Няма необходимост съоръженията за производство на ток от слънце и вятър да бъдат балансирани от газови централи – в България инсталираните соларни и вятърни мощности надвишават тези на газ почти 10 пъти. Цената на слънчевата енергия е спаднала с около 80% за десетилетие, а вятърната – с около 40%. Сред новите енергийни мощности най-скъпо е електричеството от нови ядрени централи.

По темата работи и Василена Доткова

Материалът Не е вярно, че фотоволтаиците и вятърните генератори произвеждат най-скъпата електроенергия е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg