Селия Бьолен е старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ECFR) и директор на Парижкия му офис. Като специалист по САЩ и трансатлантическите отношения, тя анализира американската политическа динамика, вътрешната поляризация и последиците от тях за Европа и международния ред.
ДВ: В контекста на войната в Иран къде според Вас трябва да застане Европа?
Селия Бьолен: Европа не е избрала да започне тази война, да отвори този нов фронт в момент, когато трябва да се справя със заплахата за сигурността си от източния си фланг, с търговската конкуренция, икономически натиск, технологични предизвикателства. Стабилността на Близкия изток е ключова за европейската стабилност и сигурност. И перспективата от европейска гледна точка е, че Доналд Тръмп започна тази война, без да предупреди съюзниците и без почти никаква подготовка на собствения си народ, камо ли на европейските народи. И изглежда сякаш е с ограничен план и стратегия за края ѝ. Европа в момента просто осъзнава реалността, че това се случи и не е сигурна къде е границата, след която Тръмп би искал да сложи край. Също така има и несигурност относно устойчивостта на иранския режим.
Поради всички тези фактори мисля, че в момента наблюдаваме крайна предпазливост от всички. Никой не иска наистина да се включи напълно във войната, никой досега не е подкрепил напълно действията. И все пак има усещане за отговорност, особено от няколко държави като Франция или Великобритания, че може би ще трябва да подсигурят не само съюзници от ЕС като Кипър заради британските бази там, но и ще трябва да се притекат на помощ на държавите от Персийския залив. Така че стои въпросът – колко отговорност носят европейските държави към съюзниците и партньорите си? Докато едновременно с това са решени да не участват в ескалацията или да бъдат съучастници в онова, което изглежда като много нескопосан опит за смяна на режима.
От друга страна, Доналд Тръмп каза в началото, че Съединените щати ще влязат във войната с Израел и не искат НАТО да се намесва, но сега е сменил курса и е настоява НАТО и другите европейски съюзници да му помогнат във войната.
ДВ: Мислите ли, че неохотата на Европа да се включи в тази война може да задълбочи разрива със САЩ, който вече съществува?
Проблемът за европейците е, че той третира това като тест за лоялност. Дали са лоялни към него, ще се покаже чрез действията им. За някои от тях дори не е важно дали могат да помогнат. Важно е за него да тества лоялността им. Така че държанието му напомня много за лидер на банда или клан, който иска лоялност от васалите си.
И мисля, че европейците не са склонни да се подчинят, защото знаят, че тази лоялност не е донесла много ползи за много от тях до момента. Много американски съюзници са били изключително лоялни към САЩ и продължават да са така от десетилетия и през тази администрация, но бяха ударени от същите търговски мита. Съюзници са игнорирани заради ангажимента им с Украйна, а някои като Дания са и директно заплашвани териториално. Така че има осъзнаване, че абсолютната лоялност към Доналд Тръмп сякаш не се отплаща. Мисля, че сме в задънена улица. Ако европейците се подчинят, това ще е, защото той упражнява натиск.
ДВ: Хора от администрацията на Тръмп са подкрепяли определени политически партии в европейски държави. Мислите ли, че има почва за движение по подобието на MAGA в Европа?
Да и не. Защо "да"? Всички наши демокрации преминават през националистически, постлиберален момент, в който много от основните принципи на либералната демокрация се поставят под въпрос. Това е цяла философия всъщност, която не трябва да отхвърляме само защото е насърчавана от екстравагантни личности като Илон Мъск. Тя все още има силни корени и основи не само в американското политическо мислене, но има и паралели с европейското политическо мислене. И по много начини дълго време европейски политици имитираха американските успехи – например неолиберализма на Роналд Рейгън, който вдъхнови мнозина в Европа.
Така че има плодородна почва за сътрудничество и обмен на идеи в това националистическо популистко движение. Но по дефиниция интересите на двете страни са напълно различни, защото когато става дума за "Америка на първо място", не може да се говори за "Европа на първо място". Така че има граница на способността да се трансформира континентът. Онова, по което се съгласяват, са традиционните ценности, антиимигрантските идеи, търговските перспективи, възпротивяването на мултилатерализма. И един от основните общи елементи – те са против Европейския съюз. Но във всяка страна е различно. Онова, което ги обединява, е желанието да трансформират Европейския съюз. Там е мястото, където може би има някаква почва MAGA и националистите от цяла Европа да работят заедно – да разрушат това, в която не вярват.
ДВ: Как мислите, че искат да го трансформират, каква е целта?
Ако вземем за пример какво казва Жордан Бардела, лидерът на "Национален сбор" във Франция: "Не искаме Европейски съюз. Искаме Европа на нациите." Те искат двустранно, тристранно сътрудничество. Но искат да си върнат всяка част от суверенитета, отстъпена на Европейския съюз. Търговията явно е основната. Отказват всички регулации на европейско ниво и особено отказват бюрокрацията. Някои от най-прагматичните представители на тези движения смятат, че в по-краткосрочен план могат да трансформират ЕС така, че Европейският съвет да е единственото място за вземане на решения – т.е. като междуправителствена структура.
MAGA не обръща много внимание на тези идеи, защото са твърде сложни. Но са на едно мнение, че не разбират за какво служи Европейската комисия. А и вярват, че САЩ биха спечелили повече от националистически партньори, които не са толкова силни колективно, но са силни индивидуално.
ДВ: Много от тези идеи са близки до онова, което руската пропаганда и дезинформационните ѝ кампании целят в Европа. Смятате ли, че MAGA движението по някакъв начин помага за постигането на дневния ред на Кремъл в Европа?
За мен голяма част от целите на руската пропаганда са предимно да всява хаос и объркване. Което означава, че ако ЕС бъде разрушен по-систематично, това е голям плюс, но целта най-вече е объркване и хаос сред европейските електорати, които започват да губят доверие в собствените си правителства, да губят доверие още повече институциите в Брюксел. В този смисъл, в целта да се отслаби Брюксел, те работят в една и съща посока. Но мисля, че това не е непременно координирана дейност.
Има значение и превръщането на всички социални мрежи в поле за обмен на идеи без никаква модерация, което помага за разпространението на дезинформация. Това е наистина голям бонус за Русия, който ѝ е помогнал извънредно много. Мисля, че основната цел на платформите, когато взеха това решение, не е била непременно да помогнат на Русия, но това е страничен ефект. Мисля, че основната им цел бяха парите.
ДВ: България е една от малкото държави в Европа, които решиха да влязат в Съвета за мир на Доналд Тръмп. Какво мислите за бъдещето на тази организация?
Това е пълна илюзия и измислена организация, която е изградена върху голям дипломатически успех от негова страна, който беше освобождаването на заложниците и примирието в Газа. Без да коментирам останалото и каква е ситуацията в Газа в момента, но все пак базирано на този голям успех и за да подсили марката "миротворец", Доналд Тръмп реши да започне това.
Идеологическата цел е да се заобиколи ООН. Виждаме как този съвет е създаден, за да удовлетвори егото на Тръмп и да концентрира властта у него, защото всичко решава той. Така че няма трайна стойност. Не знам и не разбирам защо България е избрала този път. Може би стратегически някои европейци смятат, че е по-добре да сътрудничат на Тръмп, включително да задоволяват неговите егомански изблици, защото по-късно това ще донесе ползи. Тази хипотеза не е невероятна, но трябва да се има предвид, че ползите често са много ограничени.
От друга страна, има нужда от реформиране на Съвета за сигурност на ООН. Защото не работи, блокиран е и не служи на целта си. И мисля, че най-голямата стойност на Доналд Тръмп в този свят е, че той принуждава всички да се преосмислят, да реформират институциите си, позициите си. Наистина да помислят сериозно за онова, което е важно за тях. Основният риск е, че когато отказваме да го направим и само защитаваме статуквото, не напредваме.
Автор: Мина Киркова
Публикувано съгласно общите разпоредби на https://fakti.bg/world