Дежурният редактор коментира

ЧЕТЕМ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ 25 ГОДИНИ НАЗАД
в-к „Септември” брой 49, 1990 г.
ДЕЖУРНИЯТ РЕДАКТОР КОМЕНТИРА
Предварителната надпревара е вече история. На всички, получили народния вот на доверие за представители във Великото Народно събрание – честито! Предстои им тежка и отговорна работа –наслука! Бъдещето на България е в ръцете на 400-те – дано!
За нас, обикновените избиратели, животът – добър или лош – продължава. И първото, което трябва да свършим, е да почистим одрипавелия си град и околните села. Да ги почистим от разлепените, на много места разпокъсани, изборни плакати, портрети, програми, декларации. Шаренията е голяма – от синия до червения цвят, от оранжевия до белия. От висококачествената полиграфическа изработка до самодейния и саморъчния апел. Най-шарени са автобусните спирки – там, „многообразието” е стигнало върха си. Не останаха павилиони, стени и де що (не)подходящо място без плакати.
Говори се, а то си и личи, че лепилата са висококачествени. Което ще рече, че дълго ще оставят своя отпечатък. Кой трябва да свърши тази работа? Пак ние ли, „обикновените”? Аз имам предложение партиите, сдруженията и кандидатите за народни представители, участвали в предизборната надпревара, да си довършат работата – т.е. да свалят от стените онова, което са лепили. Защото и това е морал – да не оставяш грозотия след себе си.
Не са пощадени и „по-спокойните” села – и там стените и спирките са в същото дередже – развяват се разпокъсани плакати, висят ликове на големи и малки партии, на маса кандидати за народни избраници.
Убеден съм, че същите хора, които толкова ентусиазирано водиха предизборната кампания, същите партии не би трябвало да се отказват от „стройната си организация” по изборите, а да я съхранят поне до окончателното премахване на следите от агитационната стихия, която ги беше обзела през последните няколко месеца.
Защото градът и селата ни и без това не бях в кой знае колко приветлив и привлекателен вид.
Защото част от морала е да довършиш сам започнатата от теб работа, а не да я прехвърляш на друг.
Защото от добре свършената работа личи дали си бил достоен за народен довереник или ти е нужно това доверие, за да работят другите вместо тебе.
Защото…
Впрочем оставаме в очакване на реакцията от страна на партии, кандидати за народни представители, застъпници и съмишленици.
Наситихме се на политически цветове, сега имаме нужда от естествени цветове.