• Не е вярно, че цените в една единна финансова система като еврозоната са еднакви;

• Ценообразуването е различно във всяка държава, защото се влияе от редица фактори;

• Споделената валута може да сближи цените, но не и да ги уеднакви, заради различното потребление в държавите.

Твърдение:

Костадин Костадинов, лидер на „Възраждане”, в предаването „Делници“ по телевизия „Евроком”, 17 февруари 2026 г.:

„Когато влезеш в една единна финансова система с една валута, няма как да имаш различни цени. Не може, просто не може. Колкото и да е различен стандарта, в един момент цените ще се изравнят. Само че цените се изравняват, обаче заплатите не се изравняват“.

В навечерието на поредните предсрочни парламентарни избори лидерът на „Възраждане” Костадин Костадинов се върна към познатите наративи, свързани с ефекта от влизането на България в еврозоната. При гостуването си в предаването „Делници” по „Евроком” с водещ Николай Колев Костадинов заяви, че в единна финансова система, каквато е еврозоната, няма как цените да са различни. Според него по тази причина цените в България ще продължат да се увеличават. 

Проверката на Factcheck.bg показва, че твърдението на Костадинов е невярно. 

Според редица експерти участието в даден финансов съюз не води непременно до изравняване на цените в държавите, които участват в него. Изпълнителният директор на Института за икономическа политика Ясен Георгиев е категоричен, че „участието на една държава в една финансова система заедно с друга държава или държави не води до автоматично уеднаквяване на цените  “.

Формирането на цените в различните държави се дължи на фактори като търсене и предлагане, производствени разходи, транспорт, конкуренция, местни данъци, локация, заплати на персонал и т.н. Тези фактори не могат да бъдат уеднаквени в рамките на една държава, нито в рамките на държавите в еврозоната, казва експертът.

Факт е, че в икономиката съществува т. нар. „Закон за единна цена” (Law of One Price), според който идентичните стоки трябва да бъдат на една цена в глобален мащаб при идеални условия. Въпреки това той е неприложим в практиката, заради фактори като транзакционни разходи, транспорт, пазарни изменения и обменен курс. Концепцията лежи в основата на паритета на покупателна способност и работи на пазари без препятствия, но реалните разходи и ограничения водят до разлики в цените.

Данни в изследването Currency Unions, Product Introductions, and the Real Exchange Rate също показват, че цените в една система със споделена валута могат да се доближат, но не и да се уеднаквят. Сходствата в цените могат да се дължат на политика на самите компании и бизнеси, които предпочитат да третират цялата еврозона като един пазар, тъй като цените могат лесно да се сравнят между различните държави. 

Икономистът и преподавател в Стопанския факултет на Софийския университет Георги Ганев уточни, че едни и същи стоки в някои страни от еврозоната могат да са масови, но в България да попадат в категорията на луксозните стоки и това да влияе на цената. По думите му за стоки и услуги, които не се търгуват на международния пазар като  повечето от услугите, наемите, доставките на електричество и вода „не съществуват причини те да станат еднакви с цените в еврозоната, освен след съответно настигане и в реалните доходи”. Според Ганев  доходите в България растат по-бързо от тези в еврозоната и това увеличава цените на нетъргуемите блага, което води до повишаване на ценовото равнище в България. Същите процеси се случват и в рамките на валутния съюз. 

Данни на Евростат за сравнителните нива на цените за потребителски стоки и услуги през 2024 г. показва, че в държавите от еврозоната има разлики в цените – храните и безалкохолните напитки в Нидерландия са били по-евтини от средното за еврозоната, но по-скъпи от тези в Испания. Разлики има в цените на електроенергията, дрехите, домакински уреди, транспортни услуги и др. В Хърватия, която се присъедини към еврозоната от началото на 2023 г. данните сочат, че общото ценово равнище е относително ниско спрямо средното за ЕС. Цените на храните и безалкохолни напитки са малко по-скъпи от средното за Съюза, но разходите за жилище, комунални услуги и енергия са едва 46% от средното за ЕС.

Що се отнася до доходите, данни на Евростат, които се събират на 6 месеца, показват, че заплатите се повишават всяка година. Минималната заплата на Хърватия от второто шестмесечие на 2021 г. е 567 евро и нараства до 622-624 през 2022 г. Страната се присъединява към еврозоната в началото на 2023 г., когато минималната заплата нараства до 700 евро. Повишаването на сумата расте плавно, като през 2026 г. достига 1050 евро. 

По данни на Евростат, средната годишна заплата за Хърватия през 2022 г. е била 19 108 евро, което се равнява на малко под 1600 евро на месец. След влизане на страната в еврозоната през 2023 г. средната заплата нараства до около 1800 евро, като продължава да расте и през 2024 г. (последната година с данни за средната годишна заплата) до малко над 1950 евро. 

За сравнение минималната заплата във Франция от второто шестмесечие на 2021 г. е 1 555 евро, в Испания 1 108 евро, а в Германия 1 602 евро. От началото на 2026 г. Минималните заплати в трите държави са 1 823 евро във Франция, 1 381 евро в Испания и 2 343 евро в Германия. Това показва, че дори в държави, които отдавна са членки на еврозоната, размерът на минималната заплата не е един и същ. 

В обобщение, не може да се твърди, че еврото изравнява заплатите, разходите или цените. Единната валута подобрява ценовата прозрачност, насърчава конкуренцията и премахва таксите за превалутиране, като според експертите в дългосрочен план това допринася за ценова стабилност.

Проверено:

Не е вярно, че цените в една обща финансова система са еднакви. Ценообразуването е различно във всяка държава, защото се влияе от редица фактори. Споделената валута може да сближи цените, но не и да ги уеднакви, заради различното потребление в държавите.

Материалът Politicheck: Не е вярно, че цените в рамките на една обща валута непременно се изравняват е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg