Важно е да знаете как да си съберете неполучено трудово възнаграждение. Забава от страна на работодателя да ви изплати дължимо трудово възнаграждение е достатъчно, за да можете да предявите своите вземания по съдебен ред.
Единствено когато работодателят ви страда от финансови затруднения, които не му позволяват да изплати цялото възнаграждение, той може да ви издължи 60 на сто от уговореното възнаграждение, но не по-малко от минималната работна заплата. Остатъкът до пълния размер остава дължим, заедно със ЗАКОННАТА ЛИХВА.
В този случай имате право да прекратите трудовият договор без предизвестие, на основание чл.327, ал.1, т.2 от Кодекс на Труда.
Редът при подобни обстоятелства е както следва:
Уведомявате работодателя, същият е длъжен да издаде Заповед за прекратяване на трудовия договор, където да опише неизплатените работни заплати, размера на обезщетенията. Имате право на обезщетение, на основание чл.221, ал.1 в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието – при безсрочно трудово право-отношение, и в размер на действителните вреди – при срочно трудово правоотношение. Имате право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година.
Заповедта следва да ви бъде връчена.
Ако в Заповедта не са описани размерите на посочените по-горе обезщетения, както и дължимите възнаграждения, подпишете същата, като напишете и възраженията си /не са записани дължимите възнаграждения, дължими обезщетения и др./
Ако работодателят не ви заплати доброволно дължимите трудови възнаграждения и обезщетения ще се наложи да търсите същите по съдебен ред. Подайте молба за извлечение от ведомостите за заплати, за изплатени и неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения до работодателя. Ако той не ви съдейства и откаже да ви издаде извлечение, подайте Жалба до Инспекцията по труда. Работодателят Ви носи административно наказателна отговорност при неизпълнение на задълженията си.
Паричните вземания, които работодателят дължи по трудови правоотношения, могат да се търсят от работниците и служителите по два начина – и двата пред съда. Единият е общият исков ред, а другият метод е по реда на заповедното производство, предвидено в ГПК за събиране на парични вземания, които не са оспорени от длъжника.По общия исков ред работникът или служителят следва да подаде искова молба в 3-годишен срок от датата, на която е трябвало да бъде извършено съответното плащане по надлежния ред.
Делата за трудови възнаграждения са освободени от държавна такса и могат да се възползват от реда на бързото производство. При удовлетворяване на исковата молба всички разноски, които работникът или служителят е направил по делото, за адвокатския хонорар, и за вещо лице, следва да му бъдат възстановени от другата страна по делото – работодателя. Ако има опасност работодателят да се окаже неплатежоспособен, можете да поискате от съда да наложи обезпечение за вашите вземания върху имоти, автомобили, стоки и инвентар на работодателя.
Ако е започнало производство по несъстоятелност, възможностите ви за събиране на вашите трудови възнаграждения рязко намаляват. При това положение имате едномесечен срок да заявите желанието си да ползвате Фонда за гарантиране вземанията на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Важно е да знаете, че не можете да претендирате вземания, които са били изискуеми преди повече от три години.
Като обобщение ще отбележим, че имате право да прекратите трудовия договор без предизвестие, ако:
• Работодателят е забавил едно трудово възнаграждение, т.е. трябва да сте сигурни в падежа датата, но която е следвало да ви плати;
• Работодателят е в забава дори с един ден.
Източник: aдвокат Валентина Каменарска
http://vkamenarska.com/
