В дебатите по технологията за гласуване представители на различни партии често заявяват, че винаги са били на една или друга позиция или обвиняват опонентите си в безпринциност по темата. Преглед на публичните изяви на политическите сили показва, че много малко от тях са изцяло последователни във вижданията си, а в позициите на някои се наблюдават драматични обрати.
Първата част на този материал разгледа как се развиват във времето позициите на ГЕРБ – партия, която почти винаги се е противопоставяла на машинния вот с политическите си действия, макар нейни представители понякога да го подкрепят на думи.
Втората част е с фокус върху БСП и ДПС – две от партиите, които се борят активно за машинното гласуване в продължение на години, но след пълното му въвеждане коренно променят позициите си.
БСП прокарва машинния вот през 2014, но през 2022 г. обръща курса
Още през 2009 г., по време на 40-ото Народно събрание, депутатите от БСП участват във въвеждането на експериментално гласуване „по електронен път с автоматизирани системи“ за парламентарните избори през юли същата година. Макар предложението да не идва от партията на социалистите, те гласуват единодушно за него, заедно с всички други народни представители и то е прието без нито един глас „против“ или „въздържал се“.
В следващите над десет години БСП последователно застъпва позиции в подкрепа на машинния вот. През 2014 г. „Коалиция за България“ внася проектозакон, който става известен като „Изборния кодекс на Мая Манолова“ и задава стъпки за поетапно въвеждане на машинното гласуване. Като основен мотив за въвеждането на машинното гласуване вносителите от БСП посочват необходимостта да се ограничи контролираният вот и манипулациите и да се повиши доверието в изборния процес.
След като изтича предвиденият в закона срок на експериментално машинно гласуване, но осигуряването на машини за изборите през 2017 г. се проваля, БСП, които са в опозиция по това време, обвиняват управляващите за този провал и предупреждават, че се готви осуетяване на машинния вот за изборите през 2019 г. В публичните си изяви по темата представители на БСП се противопоставят на ограничаването на машинното гласуване и го определят като подмяна на свободната воля на гражданите.
През юли 2019 г. единствено БСП гласува против премахването на машинното гласуване за местните избори през октомври същата година, което обаче е прието с гласовете на всички останали партии в 44-ото Народно събрание – ГЕРБ, Обединените патриоти, ДПС и „Воля“.
През септември 2020 г. БСП гласува против поправката на ГЕРБ, която въвежда машинно гласуване във всички секции с над 300 избиратели, но само защото социалистите не одобряват запазването на опцията за гласуване с хартия, което е част от приетата поправка, а настояват за изцяло машинен вот. По време на дебатите по законопроекта от БСП определят смесения начин на гласуване с хартиена бюлетина и на машина като опорочаване на идеята за машинното гласуване. Още през лятото на 2020 г. от БСП отправят призиви за изцяло машинен вот, като подчертават че гласуването с хартиена бюлетина осигурява „служебни победи“ на управляващите от ГЕРБ. Въпреки това смесената система е приета и остава в сила за изборите през април 2021 г.
На тези избори социалистите призовават избирателите си да изберат да гласуват с машина, като обявяват този вариант и за по-екологичен, а Корнелия Нинова единствена измежду лидерите на големите партии използва машина в деня на вота.
В края на април 2021 г. БСП подкрепя с гласовете си промяната на изборния кодекс, която предвижда гласуване изцяло с машини. По време на дебата те защитават тезата, че това е единственият начин за ограничаване на контролирания вот и изборните манипулации и заявяват, че техните избиратели нямат никакви проблеми с използването на машините.
В началото на 2022 г. и след сериозен спад в изборните резултати БСП започва да цитира именно затрудненията при част от избирателите като причина за коренната промяна на позицията на партията по отношение на машинното гласуване. На конгреса си през януари 2022 г. партията се обявява за връщане към гласуване с машини и с хартиени бюлетини.
През следващите месеци социалистите започват да предлагат законови промени в тази посока, а представители на партията говорят за „съмнения за манипулации на машинния вот“. От партията започват да твърдят, че винаги са били за смесено гласуване, като посочват, че тази система е била застъпена в Изборния кодекс на Мая Манолова от 2014 г., който за пръв път въвежда възможността за машинен вот.
В края на 2022 г. 48-ото Народно събрание (което не успява да излъчи мнозинство за правителство, бел.ред.) приема предложени от БСП законови промени, които връщат възможността да се гласува с хартиена бюлетина. По време на същото парламентарно заседание БСП подкрепя предложението на ГЕРБ гласовете от машинния вот да се отчитат единствено чрез ръчно преброяване на „бюлетините“ отпечатани от машините, което също е прието.
През 2023 г. БСП е една от партиите, които се присъединяват към призивите за отмяна на машинното гласуване на местните избори, след като депутатите получават доклад от ДАНС, че заместник-министърът на електронното управление е заснел с телефона си част от процедурата по генериране на хеш кода. Решението на ЦИК на изборите да се гласува само с хартиена бюлетина е взето по предложение на Емил Войнов, член на ЦИК от квотата на БСП. След първия тур на изборите това решение е отменено от Върховния административен съд.
В началото на 2025 г. в рамките на едно пленарно заседание БСП гласува в подкрепа на три различни изменения в Изборния кодекс, свързани с машинното гласуване, които си противоречат помежду си. Едно от тях предвижда изцяло машинно гласуване, друго въвежда възможност за вот само чрез хартиени бюлетини, които да се броят чрез сканиращи устройства, но се запазва и досегашното машинно гласуване, а третото залага само на сканиращи устройства, които да броят хартиени бюлетини.
След като и трите предложения са приети на първо четене, се създава работна група, която да ги обедини в общ документ. През януари 2026 г. в извънредни заседания на парламентарната комисия по конституционни и правни въпроси депутатите одобряват единствено предложението за изцяло хартиено гласуване с преброяване на гласовете чрез сканиращи устройства. То е прието от комисията с подкрепата на членовете ѝ от БСП.
След последвалата обществена реакция част от социалистите заявяват, че ще се противопоставят на въвеждането на тези изменения в последния момент преди предстоящите избори и дават заявка, че биха подкрепили връщане на отчитането на резултатите от машинния вот чрез протоколите, генерирани от устройствата, а не само чрез ръчно броене на отпечатаните разписки. Въпреки това на 29 януари депутатите от БСП се отмятат и гласуват по начин, който зачерква тази възможност. Част от парламентарната група на социалистите подкрепя законопроекта, който връща машинния протокол, но други 10 от тях се въздържат, като по този начин не осигуряват необходимия брой гласове за неговото приемане.
ДПС – за машините, за хартията и за сканиращите устройства
През 2009 г. народните представители от ДПС, заедно с всички останали депутати от 40-ото Народно събрание, гласуват в подкрепа на предложението за провеждане на експериментално гласуване „по електронен път с автоматизирани системи“ на парламентарните избори същата година.
През 2014 г., когато БСП предлага промени в Изборния кодекс за поетапно въвеждане на машинното гласуване, депутатите от ДПС подкрепят предложението. По време на дебата в пленарната зала представители на движението се обявяват против дистанционното електронно гласуване, но за машинния вот коментират, че той „позволява по прозрачен начин да се прекъсне връзката избирател и глас“, което според тях е залог, че вотът няма да бъде контролиран.
През април 2016 г. парламентарната група на ДПС единодушно гласува в подкрепа на въвеждането на машинно гласуване в най-малко 500 избирателни секции за президентските избори същата година.
В началото на 2019 г. формацията гласува в подкрепа на изменения в Изборния кодекс, с които се въвежда гласуване с машини в най-малко 3000 секции на изборите за евродепутати през лятото на същата година и в най-малко 6000 секции на местните избори през есента. Сред приетите промени е и предложението на ДПС след 2019 г. на всички избори да се гласува само с машина, без хартиени бюлетини, освен в секциите с под 300 избиратели и няколко други предвидени в закона изключения.
Още през лятото на 2019 г. година обаче Народното събрание преразглежда идеите за машинно гласуване за местните избори през есента и за изцяло машинен вот след това. ДПС отначало се противопоставя на предложението на управляващите от ГЕРБ и Обединените патриоти за пълна отмяна на машините и не се регистрира за парламентарните заседания, като по този начин заедно с БСП пречи за събирането на кворум.
Тогава ДПС за първи път лансира нова идея – за машинно преброяване на хартиените бюлетини чрез сканиращи устройства. В крайна сметка се стига до компромис и мнозинството подкрепя предложението машинното гласуване да отпадне единствено за местните избори. Парламентарната група на ДПС гласува за това решение.
През септември 2020 г. депутатите от ДПС гласуват против поправката на ГЕРБ, която въвежда машинно гласуване във всички секции с над 300 избиратели, защото не са съгласни със запазването на опцията за гласуване с хартия. Представители на ДПС обвиняват ГЕРБ, че със запазването на смесения модел на гласуване се създават предпоставки за изборни измами, фалшификации и хаос. По време на дебатите в пленарната зала, ДПС отново настояват за изцяло машинно броене и отчитане на гласовете.
През януари 2021 г., по време на консултациите при президента за провеждането на изборите, групата на ДПС заявява, че съществуващият модел на машинно гласуване „не е най-добрият“ и че съществуват „много други по-добри“. Въпреки това при следващата промяна на Изборния кодекс през април 2021 г. народните представители от ДПС гласуват единодушно за предложението в избирателните секции с 300 и повече гласоподаватели да се гласува само машинно.
След предсрочните парламентарни избори през юли 2021 г., в които се гласува изцяло машинно, депутати от движението изразяват недоволство от този начин на гласуване. На брифинг в края на изборния ден Мустафа Карадайъ, който тогава е председател на партията, заявява, че изцяло машинното гласуване е сред основните причини за ниската избирателна активност.
В края на 2021 г., в 47-мото Народно събрание, парламентарната група на ДПС отново сменя позицията си и започва да твърди, че използваното до този момент машинно гласуване не е достатъчно достъпно и затруднява част от избирателите. Те изтъкват, че движението от години се бори за „машинно броене на ръчно гласуване, което е съвсем различно.“
През лятото на 2022 г. от ДПС вече се обявяват открито за връщане на гласуването с хартиени бюлетини. Като аргумент се изтъква спадът в избирателната активност и нуждата гласуването да бъде достъпно за всички избиратели. В края на 2022 г., когато парламентът отново работи по изменения на Изборния кодекс, от движението предлагат въвеждането на машинно броене на хартиените бюлетини чрез сканиращи устройства, но предложението им не е прието. При окончателното гласуване на промените в закона ДПС подкрепя с гласовете си връщането на смесения модел на гласуване с машини и с хартия и отчитането на вота чрез ръчно броене на разписките от устройствата.
През есента на 2023 г. ДПС е една от партиите, които реагират остро на съобщената в доклад на ДАНС информация, че заместник-министърът на електронното управление от кабинета „Денков“ Михаил Стойнов е заснел част от процеса по изграждането на хеш кода на машините за местните избори. Делян Пеевски, тогава съпредседател на парламентарната група на ДПС, определя случващото се като „нечувано в българската история“ и като опит да бъдат откраднати изборите. Така се стига до решението на ЦИК на местните избори да се гласува само с хартиена бюлетина. След първия тур Върховният административен съд отменя това решение и връща гласуването и с машини на балотажа.
През януари 2025 г. Народното събрание приема на първо четене пет отделни законопроекта за изменение на Изборния кодекс, в три от които е засегната технологията на гласуване. Един от тях предвижда вот изцяло с машини, друг – гласуване с хартиени бюлетини и с досегашните машини, като хартиените бюлетини се броят машинно от сканиращи устройства, а третият – гласуване изцяло с хартиени бюлетини, които се преброяват машинно. В този период разцеплението в ДПС вече е факт – формацията около Ахмед Доган „Алианс за права и свободи” не подкрепя нито едно от трите предложения, а ДПС „Ново начало“ с председател Делян Пеевски подкрепя единствено предложението на ИТН за гласуване изцяло с хартиени бюлетини, които да се преброяват машинно с помощта на сканиращи устройства.
След като и трите предложения са приети на първо четене, управляващите формации ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС „Ново начало“ създават работна група, в която не участват представители на опозицията. Нейната цел е обедини предложенията в общ документ. Именно докладът на тази работна група, а не този, изготвен след гласуването на първо четене в комисията, е разгледан на второ четене в правната комисия на Народното събрание през януари 2026 г.
По време на няколкото извънредни заседания в него се приемат съществени промени. Сред тях е и отпадането на досегашните машини за гласуване и въвеждането на изцяло хартиен вот с преброяване на гласовете чрез сканиращи устройства. Тази промяна е приета с подкрепата на ДПС „Ново начало“, но така и не стига до окончателно гласуване в пленарната зала.
В последната трета част на материала очаквайте подробен преглед на позициите на „Продължаваме промяната – Демократична България“, ИТН и Възраждане по темата.
Материалът Как се променят позициите на партиите за машинния вот – част II е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg