-
Не е вярно, че Европейският съюз (ЕС) налага квоти за производство, внос и износ на държавите членки;
-
Европейското икономическо пространство предвижда свободен вътрешен пазар без количествени ограничения на вноса и износа освен;
-
Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.
„От държава производител и износител, отдавна сме се превърнали в продоволствено ЗАВИСИМА държава, вносител и просто потребител.“
„(…) ЕС е търговско-икономически съюз и при влизането на всяка държава строго се регламентират квотите й за износ, и внос. Т.е. за земеделието и животновъдството ни има строги РЕСТРИКЦИИ. И за нашия намаляващ пазар е договорено основно да внася, и да консумира, и в много по-малка степен да произвежда, и изнася..“
В публикации със стотици споделяния в социалните мрежи се твърди, че Европейският съюз (ЕС) налага квоти за внос и износ на държавите членки. Наред с това в тях невярно се внушава, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.
Текстът на публикациите е копиран дословно от пост на Фейсбук страницата „Близката ферма“, качен в социалната мрежа на 17 март 2022 г. Оригиналната публикация има над 6 хил. споделяния, 12 хил. реакции и 600 коментара.
Страницата „Близката ферма“ е собственост на семейна ферма в село Негован близо до София, която се занимава с био земеделие, организиране на детски лагери и други дейности.
Има ли ЕС квоти за държавите членки за внос и износ
Европейският съюз (ЕС) e икономически и политически съюз с общ вътрешен пазар. Той се характеризира със свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Достъп до вътрешния пазар имат всички 27 държави членки, както и още няколко държави по силата на Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Това са Норвегия, Исландия, Лихтенщайн.
В рамките на вътрешния пазар на ЕС няма квоти за доставки от една страна в друга. Подобно ограничение би било в противоречие с един от неговите основните принципи – свободното движение на стоки и услуги. Това означава, че нито ЕС, нито отделните държави могат да определят национални квоти в рамките на ЕИП.
Говорител на Европейската комисия (ЕК) потвърди пред Factcheck.bg, че ЕС не въвежда квоти в рамките на вътрешния пазар, като се позова на разпоредбите на Договора за функционирането на Европейския съюз, където е предвидена забрана на количествени ограничения върху движението на стоки между държавите членки.
Член 34 и 35 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) изрично забранява количествените ограничения и мерки с равен ефект (мерки, които формално не са квоти или забрани, но на практика затрудняват или ограничават търговията между държавите членки – бел.а) в рамките на вътрешния пазар.
От ЕК посочват, че количествени ограничения биха могли да се въведат единствено от отделните държави членки в условия на извънредна обстановка. „Държавите членки имат право да въвеждат временни ограничения върху доставките на лекарства, например, към други страни членки, така че да се ограничи възможността от недостиг на количества. Тези ограничения трябва да бъдат пропорционални и подлежат на обжалване пред съответните административни органи или съдилища“, уточни пред Factcheck.bg говорителят на ЕК.
При търговията с държави извън ЕС е в сила Общата търговска политика на Европейския съюз. Тя е от изключителната компетентност на Съюза, който може да въвежда мита, тарифни квоти и други мерки за внос на конкретни продукти, както и ограничителни мерки, включително санкции, спрямо определени държави.
Така например ЕС прилага тарифни квоти за вноса на говеждо месо от страни като Аржентина, при които определени количества могат да се внасят при по-ниски мита, а над този обем се прилагат по-високи тарифи. Спрямо Русия пък от 2022 г. има въведена забрана (ембарго) за внос на редица стоки, сред които горива, въглища и други.
„Като общо правило износът на ЕС към трети страни не подлежи на количествени квоти“, посочват от Европейската комисия пред Factcheck.bg. От ЕК уточняват, че ограничения се прилагат само в малък брой случаи – по съображения за сигурност (например при стоки с възможна двойна употреба) или в рамките на санкционните режими на ЕС.
Стоките с възможна двойна употреба са продукти, които могат да се използват както за граждански, така и за военни цели – такива са например полупроводници и други електронни компоненти, някои химикали и др., за чийто износ в повечето случаи са необходими специални разрешения.
Санкционните режими на ЕС са набор пък са ограничителни мерки, които ЕС налага срещу държави, организации или лица с цел защита на международната сигурност, правата на човека и външнополитическите си интереси. Такива режими действат в момента срещу Русия заради войната в Украйна.
Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото са внос
Твърдението, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото в България са внос нито е ново, нито е вярно. За първи път то е опровергано от Factcheck.bg през 2022 г., когато лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов прави сходно изказване в ефира на радио К2 в интервю с Илиана Беновска.
Тогава Костадинов казва: „Ние отдавна нямаме месо и мляко […] Защото при нас над 80% от хранителните стоки в магазините ни са внос.”
След запитване до четири български институции тогава проверката ни установи, че не може да се твърди, че 80% от хранителните стоки на българския пазар не са родно производство.
На уебсайта на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) в секция „Икономически анализи“ е публикувана информация по отделни сектори. В информационното табло на категория „Плодове и зеленчуци” присъства статистика, която измерва дела на местното производство сред плодовете и зеленчуците във вътрешното потребление за 2024 г.
Видно е, че повечето продукти от категория „Плодове и зеленчуци” на българския пазар са в голяма степен местно производство, като единствено доматите, ябълките, прасковите и ягодите са около или под 50%.
Според предварителните данни за 2025 г., качени на сайта на МЗХ по отношение на млечните продукти и на база собствени изчисления на Factcheck.bg делът на вносните сирена и извара в общото потребление на страната е приблизително 40%. Актуалните данните за свинското месо показват че вносът му представлява между 58% и 61% от общото потребление за България.
Въпреки че Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) не поддържа статистика за общия дял на вносните стоки сред всички хранителни продукти, тяхно проучване от 2020 г. показва, че 73% от стоките в категория „Хляб и хлебни продукти“ са българско производство. Преимуществено с български произход е и производството в категорията „Месо и месни продукти“ – средно 70%. При млякото и млечните продукти делът на местните стоки е 69%, което според данните на ДКСБТ е с 5% повече в сравнение с 2019 г.
Проверено:
Не е вярно, че Европейският съюз (ЕС) налага квоти за производство, внос и износ на държавите членки. Европейското икономическо пространство предвижда свободен вътрешен пазар без количествени ограничения на вноса и износа. Не може да се твърди, че 85% от плодовете, зеленчуците и месото у нас са внос.
Материалът Не е вярно, че ЕС налага на България ограничения за производството и износа на стоки е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg