Радев като прът в колелата на превръщането на ЕС от чисто икономически блок, в блок и за сигурност

Живка Кехайова

Според мен ролята на Радев ще е да бъде прът в колелата на превръщането на ЕС от чисто икономически блок, в блок и за сигурност. При това режисьорите са двама в сихрон – и Русия, и САЩ, за които развитието на ЕС и в тази посока е огромна опасност. За Русия буквално. За САЩ – загуба на влияние.

Какво означава това? Означава, че Радев в никакъв случай няма да „вади“ България от ЕС и НАТО. Направи ли такава стъпка, става безполезен и некадърен „актьор“ и за двамата режисьори. Това ще е разочарование за част от електората му – онази част тип полезни идиоти, която е извън осигурения от режисьорите корпоративен вот от страна както на най-старите големи червени и руско-мафиотски пари, така и от по-новите задокеански, но тя има само случайно и незначително присъствие.

Корпоративният вот бе осигурен и от двете групи бизнеси на подчинение на режисьорите при стриктна организация и неограничени средства. Партията, основана чак на края на изборите, имаше изградени и действащи структури авансово дори в селцата и махалите. Абсолютно нескрито корпоративно гласуващите се извозваха с автобуси и микробуси за съответните Радеви мероприятия.

На Радев ще му е лесно до есента, защото и двамата режисьори, кацнали на подарения му самолет дотогава ще сочат в една посока. Интересното ще последва след като Тръмп загуби изборите за сената, нещо, което е сигурно почти както при Орбан. Тогава е възможно двете крила да започнат да сочат в различни посоки и или самолетът ще падне, или пилотът ще избере само единия режисьор под заплаха другият да взриви двигателя, а катапултирането рядко минава без сериозни наранявания. Ако си припомним стария виц: „Руската и американската мафия се различавали само по едно. Руската държала да я обичаш докато те бие, а на американската не й пукало за чувствата ти към нея“.

На този фон дребните радости на аутсайдерите кой щял да е втори и кой трети, са си идиотски. И вторият, и третият – който и да е той, се бяха отказали от изборна борба авансово и дори не се опитаха да направят предизборна кампания. На ГЕРБ предполагам им е светнало за последно още когато пратиха Росен Желязков с унизителното присламчване към Съвета за мир на Тръмп и  това не им донесе припознаване, а ЕС ги отряза още преди време заради политиката им тип Меркел, от която не успяха да мръднат напред.

ПП-ДБ хранеха по-дълго илюзии, че може нещо по-съществено да им се прилепи от протестите и да спечелят някакво задокеанско благоразположение, въпреки тръмпизма, но не би заради мързела и политическата неспособност за градеж – Мадяр показа как се гради, но те просто нямаха лидер на нивото му.

Резултатът – ГЕРБ ще се снишават, както умеят, за да оцелеят и да се опитат пак да станат полезни на олигархията, ако самолетът загуби посока и падне. Това обаче е илюзия, защото рядко се търсят на политическата сцена стари полезни. А ПП-ДБ или ще трябва да съдействат за съдебна реформа в полза на олигархията зад Радев и да демонстрират полезност в това дело, или ще оттекат.

Единственият изход за присъствие в политиката, макар и не за лидерство за втория и третия, виждам под формата на здрава опозиция и изключителна обществена, изцяло проевропейска активност тип Мерцел, ако Радев кривне повече на изток. Това докато се търси неистово бързо нов, истински, работоспособен, умен  и адекватен обществен лидер с харизма, който скоро ще е по-нужен от всякога.

Това, че дребните патерици на една или друга мафия и на една или друга олигархия, бяха строшени, е логично. Играта в момента е за големи в цял свят и дори вътрешнополитическата е геополитическа. Драмата е, че България така и не се сдоби с подготвен геополитик, защото така и не изгради геополитическо самочувствие, присъствие и сила. Остана си на нивото на дребните, местни мафиотски поръчкови тарикати. И това не зависи от размера на страната – пример Прибалтийските, а от пълното неразбиране на понятия като общочовешко добро и зло, общочовешки морал и мерзост. Защото тези, уж абстрактни, но всъщност фундаментални понятия и разбирането им, формират здрави, обединени общества, верен път и перспектива, а не дребнавата омраза към съседа по банка и към всеки, извън собственото котило, разбили окончателно обществото у нас.

Интересното е кой ще е следващият след Радев. Защото българският избирател на тези избори запусна точно тази тенденция и този въпрос, ликвидирайки за пореден път всички, отживяли времето си играчи с избор толкова абсурден и непоносим, че да задейства имунната система на България, ако й е останала такава.