-
Твърдението, че споразумението с държавите от МЕРКОСУР позволява вноса на развалено месо от Южна Америка, е невярно;
-
Споразумението все още не е влязло в сила;
-
Вносът на месо от държави извън Европейския съюз е контролиран и трябва да отговаря на стандартите за безопасност на храните, а изискванията за качество не подлежат на договаряне;
-
ЕС има право да ограничи и забрани доставки на месо от Южна Америка, ако то застрашава здравето на хората.
В края на март във Фейсбук се разпространи публикация, в която се твърди, че търговското споразумение между Европейския съюз и държавите от МЕРКОСУР ще позволи вноса на месо от Южна Америка. Според поста от 27 март кораби от Бразилия, Уругвай, Аржентина и Парагвай са доплавали в България, „натъпкани догоре с посиняла, кипяща мърша“, която ще се продава в българските супермаркети като „телешко бонфиле на изкусително приемлива цена“. Твърди се още, че ограниченията на ЕС за качеството на храните важат само за страните членки на съюза.
Публикуваните непосредствено преди Великден твърдения събират над хиляда реакции и са споделени 2500 пъти в антиевропейски и проруски групи, сред които „Генерал Радев – президент на България“, „Българска легия антимафия“, „Искаме затвор за сглобката“, „Аз съм против приемането на еврото“, „Общество за излизане от СЗО, ЕС и НАТО“. Чрез разпространението там, публикацията достига до потенциална аудитория над 148 хил. профила.
Споразумението с МЕРКОСУР, ЕС и търговията с месо
МЕРКОСУР е съкращение от „Общ пазар на юга“ – регионален съюз първоначално между Аржентина, Бразилия, Парагвай и Уругвай, а след това и Боливия.
Споразумението между организацията и ЕС е резултат от над 25 години преговори. Сред предвидените в него стъпки са намаляване и почти пълно премахване на митата на някои стоки, улеснен достъп до пазари и инвестиции, по-предвидим режим за търговия, правила за безопасност и стандарти за селското стопанство.
Пактът с държавите от МЕРКОСУР стана повод за фермерски протести в редица държави в ЕС, като най-мащабни бяха тези във Франция. Според протестиращите ако митата за внос от Южна Америка намалеят, това ще подкопае цените на европейските продукти и ще намали търсенето на локални стоки, което ще навреди на земеделците и животновъдите в държавите членки на ЕС и особено на по-малките производители. Друго притеснение е, че продукцията, която ще влезе в ЕС, няма да отговаря на строгите стандарти на ЕС по отношение на хормони, пестициди и грижа за животните.
Споразумението е създадено, за да улеснява търговията между държавите от ЕС и тези от Южна Америка. Работата по него започва още през 1991 г., когато е съставен учредителният акт – т.н. Договор Асунсион, който включва създаване на общ пазар, свободно движение на стоки, обща търговска политика и координация на търговските политики.
През 1995 г. влиза в сила Междурегионалното рамково споразумение за сътрудничество. То служи за основа на преговорите от 1999 г. между ЕС и държавите от Южна Америка.
Причините за дългия процес на договаряне са няколко. От една страна съществува разлика в стандартите за отглеждане на растения и животни. Това е повод за множеството протести на фермери от някои европейски страни. ЕС има и строги изисквания за защитата на климата и устойчивото развитие. Не на последно място когато са намесени толкова много държави, ратифицирането на закони се превръща в тромав процес. Затова чак през 2024 г. Европейската комисия изготвя предложение за партньорство, което обхваща намаляване или премахване на мита, постепенно отваряне на пазарите, правила за произход, стандарти за продукти, санитарни и фитосанитарни мерки, устойчиво развитие, улесняване на достъпа до нови пазари и държавни поръчки.
Тъй като отнема време да се сключи търговска сделка с такъв мащаб, ЕС и МЕРКОСУР сключват през 2024 г. две споразумения. Едно временно търговско, което дава временен старт на търговията, докато пълното споразумение бъде ратифицирано от държавите членки.
През януари 2026 г. споразуменията бяха подписани окончателно. Но дни по-късно Европейският парламент реши да се допита до Съда на Европейския съюз дали те съответстват на договорите на Общността и това отложи влизането им в сила, докато се изчака решение на съда, а след това и произнасяне на европейския парламент и националните парламенти. Споразуменията все още не са ратифицирани от всички държави в ЕС и МЕРКОСУР и не са влезли в сила.
Сключването им не отменя санитарните и здравни стандарти на ЕС за вноса на месо.
Европейският съюз има има ясно разписани правила за безопасност на храните. Вносът на месо и други храни се регулира чрез национални ветеринарни и санитарни закони във всяка държава членка. Ако се установи, че дадена храна е опасна за здравето на хората, вносът ѝ се забранява или се изтегля от пазара. Храната се счита за опасна, ако вреди на здравето или е непригодна за консумация, тоест развалена.
В ЕС не се допускат опасни храни, месо без ветеринарен контрол, продукти с вредни нива на химикали, както и храни без етикет за произход. При внасяне на месо задължително трябва на етикета да бъде написан произходът му. Същите стандарти важат при договорката със страните от Южна Америка.
За да отговори на опасенията на хората, да намали изопачаването на информация и разпространението на неверни внушения, ЕС създава интернет страница с най-често задаваните въпроси и отговори по повод споразумението с държавите от МЕРКОСУР. В нея фигурира въпрос как съюзът ще гарантира стандартите при внос на храните. Отговорът е, че животни, растения и хранителни продукти, пуснати на европейския пазар, трябва да отговарят на санитарните и фитосанитарните изисквания на ЕС, независимо дали са произведени в някоя от държавите членки или са внесени от трети държави. Тези изисквания не подлежат на договаряне и се прилагат независимо от търговските споразумения, сключени с трети държави, каквото е споразумението с държавите от МЕРКОСУР.
Регламент 2017/625 на ЕС дава правомощия на държавите членки да извършват гранични проверки и да задържат и отхвърлят пратки, ако даден продукт не отговаря на изискванията. Същият регламент не допуска внос на болни животни и забранява използването на определени антибиотици и хормони за растеж на животните. Ако тези стандарти не са покрити, месото не може да бъде внесено. На национално ниво за спазването на изискванията на ЕС отговарят властите на съответните държави членки.
Както и при предишни вълни на фермерски протести през последните години, реални притеснения на производителите се използват като повод за разпространение на дезинформация против Европейския съюз и нагнетяване на страх и недоволство срещу неговите земеделски политики.
Дезинформацията по темата за споразумението с МЕРКОСУР стъпва върху вече познати наративи – например че Брюксел умишлено унищожава земеделието в Европа, че се опитва да замени „истинската“ храна със синтетично произведена, с насекоми и с внос отвън на токсични или некачествени продукти.
Твърденията за вноса на негодни храни от Южна Америка напомнят дезинформационната кампания от 2023-2024 г. срещу вноса на зърно и други земеделски продукти от Украйна, която Factcheck.bg проследи подробно. Тогава в няколко европейски държави, сред които и България, се разпространиха сходни наративи, че украинското зърно е радиоактивно, че е токсично, заразено или негодно за човешка консумация, но въпреки това се пуска на пазара под натиск от Брюксел без да подлежи на контрол, какъвто се прилага за земеделската продукция в ЕС. Тези твърдения бяха използвани и за политически и предизборни цели.
Проверено
Не е вярно, че споразумението с държавите от МЕРКОСУР позволява вноса на развалено месо от Южна Америка. Споразумението не е влязло в сила, заради решение на Европейския парламент от януари, което удължава процедурата. Според документа вносът трябва да отговаря на стандартите на ЕС за безопасност на храните. При съмнения, че дадена храна може да застраши здравето на хората, ЕС има право да ограничи или забрани доставките от Южна Америка. Споразумението е повод за разпространение на дезинформация против Европейския съюз и нагнетяване на страх и недоволство срещу неговите земеделски политики.
Материалът Не е вярно, че споразумението с държавите от МЕРКОСУР позволява вноса на развалено месо от Южна Америка е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg