На 26 март 2026 г. 25-годишната испанка Ноелия Кастийо Рамос умира след евтаназия. Младата жена е имала психиатрични заболявания и трудно детство, според публикации в местни медии. Прави опит да се самоубие след сексуално посегателство, но остава частично парализирана. Година и половина по-късно Кастийо подава молба за извършване на евтаназия. До процедурата се стига след съдебни битки с родителите ѝ, продължили почти две години.
Случаят предизвиква широк обществен интерес и извън пределите на Испания. Появяват се и конспиративни теории за смъртта на младата жена. Дезинформационните наративи се разпространяват на испански, английски, френски, румънски, руски, немски и български език. Твърденията за обстоятелствата около евтаназията на Кастийо Рамос се опитватда внушат, че Испания не се е погрижила за нея и вместо това е предложила „лесно решение“.
Консервативната група „Християнски адвокати”, заедно с крайнодясната партия Vox, консервативната „Народна партия” (Partido Popular) и католическата църква не подкрепят решението за евтаназията ѝ, както и закона, който я урежда. Според тях държавата има достатъчно средства да помогне на хора със сериозни медицински проблеми и трябва да им предложи палиативни грижи. Според Vox законът нарушава конституционното право на живот и нарушава правото на автономност на пациента, тъй като евтаназията се извършва от лекар. В Испания е легално и т.нар. „асистирано самоубийство”, при което пациентът може сам да приеме медикамент за прекратяване на живота под наблюдението на лекар. Разликата с евтаназията е, че при нея медикаментът се прилага от лекар.
Vox сезира Конституционния съд на Испания във връзка със закона, но съдът отхвърля иска.
Младата жена подава молба за евтаназия, която съдът одобрява на 18 юли 2024 г. Месец по-късно баща ѝ завежда дело за спиране на процедурата с аргумента, че дъщеря му не притежава капацитета да реши сама. Четири инстанции – съдът на Барселона, Висшият съд на Каталуния, Върховният съд, Конституционният съд и Европейският съд по правата на човека, отхвърлят възраженията на бащата и преценяват, че Ноелия Кастийо отговаря на изискванията за разрешаване на евтаназия. Процедурата е извършена на 26 март 2026 г.
В дебата около случая се намесват и Съединените щати. Изтекла дипломатическа телеграма от САЩ съдържа инструкции към американското посолство в Мадрид да разследва обстоятелствата около евтаназията на младата жена. Испанската министърка на здравеопазването Моника Гарсия, както и каталунският президент Салвадор Ия реагират остро на документа и защитават закона за евтаназията в Испания.
Мит 1: „Ноелия Кастийо е била изнасилена от северноафрикански мигранти“
Широко разпространяваното твърдение, че Ноелия Кастийо е била изнасилена от група северноафрикански мигранти, докато е настанена в дом за деца, не се потвърждава от наличните доказателства. Твърдението се появява на различни езици, като масово се споделя от консервативни групи и страници във Фейсбук.
Ноелия действително е била настанена в дом за деца между 2015-2019 г. и споменава по време на телевизионно интервю, че е пострадала от поне два опита за сексуално насилие и опит за изнасилване. Тя обаче не назовава националността на нападателите си, а Каталунската генерална дирекция за превенция и защита на деца и юноши твърди пред испанския сайт Maldita.es, че няма данни за сексуално посегателство над младата жена по време на престоя ѝ в центъра.
Твърденията за изнасилването често са придружени и с критика към властта, че не е наказала извършителите, но Кастийо казва в последното си интервю пред испанската телевизия Antena 3, че не е докладвала нито един от случаите на полицията. След второто сексуално посегателство Кастийо прави опит да се самоубие, вследствие на който получава увреждане на гръбначния стълб и остава частично парализирана.
Мит 2: „Депресия е причината за евтаназията на Ноелия Кастийо“
Появяват се и твърдения, че Ноелия Кастийо е първият човек, който получава разрешение за евтаназия заради депресия.
В решението на съда от 14 март 2025 г. обаче се посочва, че заявителката „страда от ограничения на физическата си автономия и ежедневни дейности до степен, в която вече не може да се грижи за себе си“. Посочено е, че Кастийо изпитва физическо и психическо страдание, за което е говорила с професионалисти, които са я преглеждали. В медицинското ѝ досие е посочено, че тя има нелечима травма на лумбалния гръбначен мозък, която се счита за „хронична, трайна и необратима“.
Съдът се позовава на оценката на медицински лица за състоянието на психичното ѝ здраве и заключава, че тя е в състояние да разсъждава и взима решения. Граничното личностно разстройство, което е имала, не подлежи на лечение и не се приема за болест.
Баща ѝ завежда дело срещу това решение с аргумента, че тя не може да реши сама, но съдът отхвърля жалбата на 21 януари 2026 г. и отново повтаря, че Кастийо е в състояние да вземе решение.
В закона, регулиращ евтаназията, е записано че молителят трябва да подаде две писмени заявления с поне 15 дни между тях. Той има право да получи пълното си медицинско досие в писмен вид, както и информация за достъп до палиативни грижи и помощта, която му се полага в съответствие с регулациите на грижите за хора, които не могат да се грижат за себе си.
Изискване в закона е лицето да страда от сериозно и нелечимо състояние. Дефинирано е като „постоянни и непоносими физически и психически страдания, без възможност да бъдат облекчени по начин, който лицето смята за поносим, с прогноза за ограничена продължителност на живота и прогресиращо влошаване.“
Мит 3: „Ноелия Кастийо е искала да се откаже от процедурата, но органите ѝ вече са били продадени“
Появяват се и конспиративни теории, че Ноелия Кастийо е искала да се откаже от евтаназията, но органите ѝ вече са „капарирани“. Твърдението се появява по време на интервю на Полония Кастеланос – президентка на организацията „Християнски адвокати“, които представляват бащата на Кастийо. Според нея майката на момичето е била уведомена, че „няма как да се отложи евтаназията, защото органите ѝ вече са разпределени към други пациенти“.
В Испания съществува протокол за даряването на органи след процедура по асистирано самоубийство, където е посочено, че пациентът може да оттегли съгласието за даряване по всяко време без необходимост да се аргументира.
Даряването на органи след процедура по асистирано самоубийство е отделна класификация в испанското законодателство. Решението за донорство трябва да е независимо от решението за прекратяване на живота, като координаторът по трансплантацията трябва да се увери, че донорството не е причина за евтаназията.
За по-добро разделение на двете процедури, екипът за трансплантация е различен и независим от лекаря, отговорен за евтаназията.
Твърденията, че Кастийо сама писмено се е отказала от процедурата по прекратяване на живота, са подвеждащи. Такъв документ действително съществува и в него Кастийо пише, че желае 6-месечно отлагане на процедурата, за да премисли решението си. Декларацията е подписана дни преди насрочената за 2 август 2025 г. евтаназия и адвокатите на баща ѝ я използват в опит да спрат хода на процедурата. Кастийо заявява, че е била принудена да напише декларацията и не е осъзнавала какво се случва. Съдът не допуска документа като доказателство.
В девет европейски страни някои форми на асистирано самоубийство и евтаназия са легални. Испания приема закон за легализиране и на двете форми на прекратяване на живота през 2021 г. Молителят трябва да е пълнолетен човек, който напълно осъзнава действията си и да страда от нелечимо заболяване или хронично или инвалидизиращо състояние, което му причинява „непоносимо страдание“. Молбата се разглежда от двама независими лекари и комисия, които следят за законността на процедурата. Всеки лекар може да откаже да участва в процедурата „по съвест“.
Доклад на Министерство на здравеопазването на Испания за извършените процедури по евтаназия показва, че практиката се е увеличила с 24% през 2023 г. От 766 подадени заявления, половината са одобрени, като 334 са били приключени. В 25% от случаите молителят не е дочакал одобрение на молбата.
Легализирането на евтаназията и асистираното самоубийство среща съпротива основно сред религиозни групи, крайнодесни формации, както и Католическата църква, която изтъква, че животът е свещен. Нерелигиозните аргументи са, че молителите могат да бъдат убедени да се подложат на процедурата, че държавата може да предложи по-добри политики за палиативна грижа, а болките могат да бъдат облекчени. Случаи като този на Ноелия Кастийо поставят темата на дневен ред и стават повод за разпространение на дезинформация от опоненти на евтаназията.
Материалът Случаят с испанката Ноелия Кастийо и дезинформацията за евтаназията е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg