На 25 април 1792 г. на площада „Грев“ в Париж е извършена първата екзекуция с гилотина. Нейната „премиера“ бележи повратна точка в историята на правосъдието. Първата жертва е осъденият Никола Жак Пелетие, разбойник, нападнал пътник с нож.
Машината е въведена по предложение на д-р Жозеф Игнас Гилотен. Целта му била да замени мъчителните методи (като разпъване на колело или обесване) с бързо и „демократично“ наказание, еднакво за всички социални класи.
Парадоксално, при първото изпълнение хората останали разочаровани. Екзекуцията станала толкова бързо, че зрителите, свикнали с дълги зрелища, започнали да скандират: „Върнете ни дървените бесилки!“.
Списъкът на известните личности, екзекутирани с гилотина, е дълъг, тъй като по време на Френската революция тя се превръща в основен инструмент за наказание на политически опоненти, аристократи и дори на самите революционери.
Сред най-популярните фигури, лишени от глава, са кралските особи Луи XVI (1793 г.) – последният френски крал преди Революцията, осъден за държавна измяна; Мария Антоанета (1793 г.) – съъпругата на Луи XVI, екзекутирана девет месеца след него; Луи-Филип II Орлеански (Филип Егалите) – братовчед на краля, който гласува за неговата смърт, но по-късно сам става жертва на гилотината. Сред обезглавените да революционните лидери Максимилиан Робеспиер (1794 г.) – лицето на „Големия терор“, който в крайна сметка сам е изпратен на ешафода след преврата от 9-ти термидор; Жорж Дантон (1794 г.) – един от най-влиятелните оратори и водачи на Революцията, екзекутиран по заповед на Робеспиер заради призиви за умереност, Луи Антоан дьо Сен Жуст (1794 г.) – близък съюзник на Робеспиер, известен като „Архангела на терора“; Камий Демулен (1794 г.) – журналист и революционер, екзекутиран заедно с Дантон.
Интелектуалци и учени също намират смъртта си с новата зловеща машина. Сред тях са Антоан Лавоазие (1794 г.) – „Бащата на съвременната химия“, екзекутиран заради ролята си на събирач на данъци (генерален откупчик); Андре Шение (1794 г.) – поет, екзекутиран само три дни преди падането на Робеспиер; Олимп дьо Гуж (1793 г.) – автор на „Декларация за правата на жената и гражданката“ и борец за правата на жените.
Други исторически личности, приключили живота си на гилотината, са Шарлот Корде (1793 г.) – убийцата на революционера Жан-Пол Марат,; Мадам дю Бари (1793 г.) – последната официална любовница на Луи XV.
Последният човек, екзекутиран с гилотина във Франция (и изобщо в Европа), е Хамид Джандуби през 1977 г.. Смъртното наказание в страната е официално отменено през 1981 г..
Често срещан мит е, че д-р Жозеф-Игнас Гилотен е екзекутиран със своето творение – той умира от естествена смърт на 75-годишна възраст през 1814 г. в Париж вследствие на инфекция (карбункул) на рамото.
Митът вероятно се дължи на съвпадение на имената. По време на Големия терор е екзекутиран друг лекар на име Ж. М. В. Гилотен (от Лион), който няма роднинска връзка с него.
Самият доктор всъщност не е изобретил машината (тя е проектирана от Антоан Луи), а само е предложил използването ѝ като по-хуманна и еднаква за всички класи алтернатива на мъчителните методи за екзекуция. Той лично е бил противник на смъртното наказание и до края на живота си е съжалявал, че името му е останало свързано с този инструмент на смъртта.
След смъртта му семейството му е било толкова обременено от асоциацията с машината, че дори е подало официална молба до френското правителство тя да бъде преименувана. След като им е отказано, те решават да сменят собствената си фамилия.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg