
Ново изследване на учени от University of Lincoln поставя под въпрос широко разпространеното схващане, че агресията при кучетата е пряко свързана с породата. Анализът, базиран на мненията на над 180 специалисти – включително треньори, ветеринарни експерти и поведенчески учени – идентифицира три основни групи фактори, които определят риска от нападение: поведението на стопанина, средата и индивидуалната история на животното.
„Стопанинът контролира по-голямата част от средата, в която живее кучето, и именно затова неговото поведение и начинът, по който управлява и обучава животното, са от ключово значение“, посочва д-р Ан Баслингтън-Дейвис, съавтор на изследването.
Според данните, близо 94% от анкетираните експерти определят неправилното обучение като водещ рисков фактор. Особено критично се оценяват т.нар. „аверсивни“ методи – използващи страх, физическо наказание или доминация – които могат да потиснат поведението на животното, но същевременно да доведат до натрупване на стрес и последваща агресия.
Изследването подчертава и значението на разбирането на кучешката комуникация. Почти всички специалисти – 98,95% – са единодушни, че способността на стопанина да разчита сигналите на животното значително намалява риска от инциденти. Обратно, липсата на подобна осведоменост увеличава вероятността от нападение, особено когато ранните признаци на стрес или дискомфорт остават незабелязани.
Средата, в която се отглежда кучето, също има съществено значение. Около една трета от участниците в изследването посочват, че хаотична, шумна или нестабилна домашна обстановка може да доведе до хроничен стрес, който повишава агресивността. Липсата на достатъчна физическа и умствена стимулация, както и неудовлетворените базови нужди, също се открояват като рискови фактори.
По отношение на самото животно, учените акцентират върху ранните му преживявания и здравословното състояние. Кучета, израснали в изолация или без достатъчна социализация, са по-склонни да реагират със страх, който може да прерасне в агресия. Допълнително, болка, заболявания или неврологични състояния могат да увеличат раздразнителността и риска от нападение.
Въпреки обществените нагласи, изследването не открива убедителни доказателства, че конкретни породи са по своята същност по-агресивни. Едва около половината от експертите посочват генетични фактори като възможен риск, а едва малка част конкретно свързват агресията с породата. Вместо това вниманието се насочва към индивидуалните характеристики и начина на отглеждане.
Заключението на учените е, че агресивното поведение при кучетата е резултат от комплексно взаимодействие между човешки фактори, среда и житейски опит на животното, а не от неговия произход. Това поставя акцент върху отговорността на стопаните и необходимостта от информиран подход към отглеждането и обучението на домашни любимци.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg