Доверието е новата валута на финансовата функция, а умението да приоритизираме е ключът към устойчивия растеж. С това послание Николай Василев – Commercial Finance Lead в Astellas за Унгария, България, Румъния, Гърция, Адриатика и Португалия – се включи в дискусионния панел „Бизнес трансформация отблизо“ по време на престижния EY CFO Forum 2026.

Той очерта прехода от контрол към стратегическо партньорство, подчертавайки, че истинската стойност за бизнеса се създава чрез адаптивност, емпатия и фокус върху смислените промени.

Отвъд титлите: репутацията като най-ценния капитал

В свят, в който корпоративните титли стават все по-сложни и „екзотични“, Василев постави фокуса върху същината на финансовата функция. Според него модерният финансов директор вече не е просто пазител на бюджета, а доверен партньор на бизнеса.

Важните неща са доверието и репутацията, която изграждаме ние към бизнеса и останалите. Ако кажа „довери ми се“, вероятно няма да ми се довериш. Доверието се гради чрез експертиза и постоянно развитие“, сподели Василев по време на дискусията.

Той подчерта, че за да бъдеш ефективен лидер на седем различни пазара, не е достатъчно само да познаваш цифрите. Трябва да разбираш културните особености и да ги превеждаш на езика на финансовите модели и стратегии.

Тази теза за доверието бе подкрепена и от Йордан Недев, CFO на „Сирма Груп Холдинг“. Той сподели опита от двойното листване на компанията във Франкфурт, което е било продиктувано не от нужда за капитал, а от търсене на международна легитимност.

Основното, което търсихме, е повече видимост в международния свят. Това е критерий за потенциални клиенти, които да ни се доверят да свършим за тях работа“, посочи Недев, допълвайки, че репутацията е най-сигурният актив при работа с глобални институции.

Емпатия и присъствие „на масата“

Един от най-силните акценти в неговото изказване бе значението на оперативната обратна връзка. Василев е категоричен, че стратегическите решения не се взимат в изолация по високите етажи.

Много често най-важната информация, която достига до мен, всъщност не идва от хора с директорски заглавия, а от хора на оперативно ниво, които вършат работата. Там е разковничето – да разбираш какъв е пулсът на организацията.“

Това разбиране, съчетано с „емпатичен подход и отворена врата към останалата част от бизнеса“, е това, което превръща финансовия лидер в истински двигател на устойчив растеж.

В тази посока се включи и Мария Папазова, главен финансов директор на EGT, която управлява глобална финансова трансформация на екип от 150 души. Тя дефинира финансите като „кръвната система на една група“. Според нея успехът на всяка промяна зависи от способността на лидера да „влезе в обувките“ на останалите и да бъде емпатичен, за да може екипът да се припознае в новите цели и да добавя реална стойност.

Нашата трансформация беше фокусирана върху това да направим екипите да работят ефективно и да дадем свобода на хората със знание и потенциал да добавят стойност там, където са най-полезни,“ обясни Папазова.

Изкуството да казваш „не“

В условията на постоянна трансформация, адаптивността и приоритизацията се оказват критични умения. Николай Василев сподели своя провокативен подход към тестването на границите на продуктивността – фокусиране върху онези 20% от задачите, които носят реална добавена стойност.

Според него, умението да казваш „не“ на проекти, които само изразходват ресурс без видим резултат, е ключова способност (capability), която всеки съвременен финансов лидер трябва да притежава.

Трябва да можем да се дръпнем назад, да погледнем голямата картинка и да си кажем: това наистина ли е добавена стойност? Вместо да правим десет неща без голям ефект, по-добре да се фокусираме върху онези две, които наистина ще променят нещо.“

Подобен прагматизъм сподели и Мария Папазова, която разкри, че на дневна база се фокусира върху три важни задачи, а на всички останали казва категорично „не“, за да запази фокуса на екипа си върху значимите проекти.

Йордан Недев допълни темата за ефективността през призмата на технологиите. Макар софтуерните системи и изкуственият интелект да са инструменти, той подчерта, че те не могат да заменят човешката визия.

Системите са важни, но хората все още са далеч по-важни. AI не може да реши сложен счетоводен казус, който изисква задълбочено мислене на хора с опит и знания“, категоричен бе той.

В свят на постоянна промяна успехът на финансовата функция зависи от баланса между хладния анализ и човешкия подход. Именно това превръща финансовия лидер от администратор в архитект на бъдещето.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg