Астрономи съобщават за ново уточнение относно границите на Млечния път, като според последните изследвания външният ръб на зоната, в която се формират звезди, се намира значително по-близо до Земята, отколкото се предполагаше досега.
Международен екип учени определя, че тази граница е разположена на приблизително 40 000 светлинни години от централната черна дупка в центъра на Млечния път. Това означава, че Слънчевата система се намира на около 13 300 светлинни години от външния край на активния галактически диск, което я поставя значително по-близо до периферията, отколкото до централните области.
Определянето на границата на галактиката отдавна представлява предизвикателство, тъй като Млечния път няма ясно очертан край, а постепенно се разрежда, подобно на градска среда, която преминава в слабо населени периферии. Поради това изследователите се фокусират върху така наречената зона на звездообразуване – областта, в която все още се раждат нови звезди.
Ръководителят на изследването, Карл Фитени от Университета на Инсубрия, обяснява, че вътре в тази зона галактиката продължава активно да се развива, докато извън нея преобладават по-стари звезди, мигрирали от вътрешните региони.
За да определят тази граница, учените анализират възрастта на около 100 000 звезди, използвайки данни, събрани в рамките на изследване, проведено в Университета на Малта. Резултатите показват, че възрастта на звездите намалява с увеличаване на разстоянието от галактическия център до зона между 35 000 и 40 000 светлинни години, след което тенденцията се обръща – явление, описвано като U-образна зависимост.
Точката, в която се наблюдават най-младите звезди, съвпада с външната граница на активната звездообразуваща област. Отвъд нея формирането на нови звезди практически прекратява, а наличните обекти са резултат от процес, известен като радиална миграция, при който звездите постепенно се изместват под въздействието на гравитационните сили на спиралните ръкави на галактиката.
Въпреки това Млечния път се простира значително отвъд тази граница – до приблизително един милион светлинни години от центъра. Най-отдалечените звезди в тези външни региони обаче са сред най-старите, тъй като не са се формирали на текущото си местоположение.
Определянето на границата на звездообразуващия диск има съществено значение за съвременната астрономия, тъй като позволява по-точно моделиране на еволюцията на галактиките. Според Фитени тези данни дават възможност да се проследи до каква степен дискът на Млечния път се е разширил в рамките на приблизително 13 милиарда години и какви процеси ограничават по-нататъшния му растеж.
Паралелно с това изследвания върху древни звезди допринасят за разбирането на ранните етапи от развитието на Вселената. Обектът J0815+4729, идентифициран през 2018 г. от екип на Instituto de Astrofísica de Canarias, се смята за един от най-старите в галактиката и вероятно е формиран около 300 милиона години след Големия взрив. Неговият химичен състав, включително наличието на литий, предоставя ключова информация за процесите на първичната нуклеосинтеза и ранната еволюция на галактическите структури.
Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg