На 6 май 1899 г. „Айфеловата кула" отваря врати за широката публика по време на Световното изложение в Париж. Строежът на "Желязната дама" приключва малко по-рано (през март 1899 г.).

Хората буквално се втурват да я видят, като в първите дни асансьорите още не работят и посетителите е трябвало да изкачат 1710 стъпала, за да стигнат до върха.

Първоначалният план е бил кулата да бъде разрушена след 20 години. Тя оцелява само защото се оказва идеално място за радиоантени.

Когато отваря врати, тя не е била в познатия ни днес бронзов цвят, а по-скоро тъмночервена (венецианско червено).

На самия връх на кулата, нейният създател Гюстав Айфел си е построил уютен частен апартамент, обзаведен с дървени мебели, цветни тапети и дори роял. Той често е отказвал огромни суми на парижани, които искали да го наемат, и го е използвал само за работа и за посрещане на престижни гости като Томас Едисон.

Гюстав Айфел е проектирал и вътрешната метална рамка на Статуята на свободата в Ню Йорк, преди да се заеме с парижката кула.

За да спаси кулата от разрушаване, Айфел насърчава използването ѝ за научни цели. На нея са инсталирани метеорологична станция, барометър и радиоантени.

Поради термичното разширение на желязото, през лятото кулата може да се удължи с до 15 см, а при силен вятър върхът ѝ се люлее с около 6–7 см.

Тя е била най-високата сграда в света в продължение на 41 години, докато не е изместена от „Крайслер Билдинг“ в Ню Йорк през 1930 г.

Макар и кръстена на Айэел, първоначалният дизайн всъщност е дело на двама инженери, работещи в неговата компания – Морис Кьохлин и Емил Нугие. Айфел първоначално не харесал идеята, но по-късно купил патента от тях

За да не ръждясва, на всеки 7 години кулата се боядисва изцяло на ръка, за което са необходими около 60 тона боя.

Публикувано съгласно указанията на Fakti.bg