Гюлсер представя своята книга и раздава автографи. Мъж се приближава до нея и й дава дневника на Кенан Баран. От посланието в него разбира, че Кенан вече го няма. Мъжът потвърждава, че са го загубили тази сутрин. Желанието на Кенан е било Гюлсер да напише историята му.

Кенан разказва собствената си история в дневника, който изпраща на д-р Гюлсер.

Осъзнал тъмнината, в която е изпаднал, той е видял лъч светлина благодарение на нея.

Неочаквано Кенан възвръща контрола над живота си в простия свят на старческия дом.

Приятелствата, които създава с Мюмтаз, Лятиф, Джемил, Реджеп и останалите обитатели, възстановяват чувството за принадлежност, което не е изпитвал от години.

Работата със Салиха в градината, докосването до земята и най-важното – връзката, която той установява със Салиха, докато се грижи за болния й внук Ведат, се превръща в повратна точка, която осветява тъмнината в Кенан.

Той прави всичко възможно, за да посети Ведат и да помогне на Салиха.

Когато вижда бедните условия, в които живеят, той се разстройва.

Кенан се запознава с Ведат и е впечатлен от интелигентността му.

Кенан се връща в старческия дом и пита Мюмтаз какво може да се направи за момчето, което е приковано за леглото.

Източник: Telenovellas News