• Твърдението, че на 24 април Доналд Тръмп е наложил пълна забрана за внос на британски стоки за срок от 72 часа, е невярно;

• Президентът на САЩ заплашва Обединеното кралство, че може да сложи „големи мита“, ако страната не премахне своя дигитален данък от 2020 г. върху американските технологични компании;

• Думите на Тръмп са по-скоро заплаха, отколкото реална забрана за вноса на британски стоки и няма официален документ, който да показва, че подобна забрана е била въведена.

В края на април във Фейсбук се появиха публикации с твърдения, че на 24 април Доналд Тръмп е наложил пълна забрана за внос на британски стоки за срок от 72 часа. Един от постовете с най-много реакции и споделяния цитира британския десен инфлуенсър и симпатизант на Тръмп Чарли Уорд, който е уличаван многократно в разпространение на дезинформация и конспиративни теории. В публикацията на български език, в която се цитира Уорд, се говори за „най-агресивната търговска заповед, издавана някога срещу Обединеното кралство“. Тя е определена като „пълна блокада, която прави незаконно за американските компании да купуват каквото и да е произведено във Великобритания.“

Публикацията има над 400 реакции и над 140 споделяния от профили на различни езици. 

В друг пост с голямо разпространение се заявява, че Тръмп е единственият закрилник на България и се повтаря твърдението, че е наложена забрана на вноса от Обединеното кралство за 72 часа. Публикацията има над 2400 реакции и над 620 споделяния в проруски групи като „Българска легия антимафия“, „Подкрепа за Румен Радев и служебния кабинет“, „Булгари-русофили“, „Излизане от СЗО и НАТО“ и „Непримиримите“, „Путин – герой Россий“, „България и Русия – братски съюз“ . Само от тези групи потенциалната аудитория, до която достигат твърденията, е около 190 хиляди потребителя.

1 от 5

Повод за твърденията е заплаха към Обединеното кралство, отправена публично от Доналд Тръмп на 24 април. Пред репортери в Овалния кабинет той обявява, че „вероятно ще наложи голямо мито на Обединеното кралство“, ако страната не премахне данъка върху дигиталните услуги. В изявлението си президентът на САЩ казва: „Разглеждаме този въпрос и можем много лесно да отговорим, като просто наложим голямо мито на Обединеното кралство, така че по-добре да внимават.“ 

Тези думи са потенциална заплаха за облагане на вноса с мито, а не за пълната му забрана. Няма официален документ, който да доказва, че САЩ са наложили пълна забрана върху вноса от Великобритания за период от 72 часа. Твърдението за блокада, която прави незаконно за американските компании да купуват каквото и да е произведено в Обединеното кралство, се позовава единствено на думи на британски инфлуенсър, известен с разпространението на дезинформация и конспиративни теории.

От 1 април 2020 г. във Великобритания е в сила данък върху дигиталните услуги (Digital Services Tax) който облага с 2% част от приходите на големи дигитални компании. Целта е когато приходите идват от потребители в кралството, компаниите да плащат част от данъците си там. Данъкът се начислява върху определени приходи, например от реклами, онлайн пазари или социални мрежи. 

Законът се прилага за всички компании, които имат над 500 милиона паунда глобални приходи от дигитални услуги и поне 25 милиона паунда приходи от британски потребители. Макар данъкът да не е конкретно насочен към американските технологични гиганти, властите в САЩ приемат закона като форма на дискриминация. Голяма част от засегнатите компании – Apple, Alphabet (Google), Meta, Amazon и други, са американски.  

Президентът на САЩ Доналд Тръмп реагира остро срещу въвеждането на данъка още през 2020 г. Службата на търговския представител на САЩ – институцията, която координира външнотърговската политика на страната, започва разследвания срещу дигиталните данъци в няколко държави, сред които Франция и Великобритания. Тогавашният търговски представител на САЩ Робърт Лайтхайзър заявява, че Тръмп е много загрижен, когато търговските партньори на страната прилагат данъчни схеми, предназначени да засегнат по несправедлив и дискриминационен начин американския бизнес. Лайтхайзър допълва, че САЩ са готови да предприемат всички подходящи действия, за да защитят компаниите и работниците си от подобна дискриминация.

Данъкът върху дигиталните услуги, наложен от Великобритания, не е отменян. Няколко държави от ЕС също имат подобни данъци. Франция и Италия облагат дигиталните услуги с 3%, Австрия има въведен 5% данък върху онлайн реклами, Испания също облага определени дигитални услуги. 

През 2021 г. е създадено споразумение за глобални правила за дигиталните данъци. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) със седалище в Париж посредничи за т.н. „двустълбово споразумение“ между 140 държави, включително Великобритания. 

Смисълът на мерките е технологичните компании с големи обороти да спрат да регистрират печалбите си в държави, където данъците са по-ниски, и да започнат да плащат данъци там, където извършват дейността си. Предвижда се големите международни компании да спазват минимална корпоративна данъчна ставка от 15% върху печалбата си, независимо къде са регистрирани. Прилагането на системата обаче се забавя заради възражения от някои държави членки на организацията.  

Проверено

Не е вярно, че на 24 април Тръмп е наложил пълна забрана за внос на британски стоки за срок от 72 часа. Твърдението е взето от изказване на Доналд Тръмп, че може да сложи „големи мита“, ако Обединеното кралството не премахне своя дигитален данък от 2020 г. върху американските технологични компании. Това е по-скоро заплаха и не е подкрепено с реални действия или официален документ. Твърдението е пример как се разпространява дезинформация. 

Материалът Не, Тръмп не е налагал пълна забрана за внос на британски стоки за срок от 72 часа е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg