• Фотографиите на вързани за стълбове хора, показват „наказани“ предполагаеми престъпници на различни места и по различно време в Украйна;

•  Няма никакви доказателства, че заснетите хора са българи; 

• Не е вярно, че Украйна е ограничила със закон изучаването на български език в украинските училища.

През май във Фейсбук отново се разпространяват публикации с твърдения за тормоз срещу българи в Украйна, които екипът на Factcheck.bg опроверга още през 2023 г. Те съдържат колаж от снимки на хора, вързани за стълбове и облепени с прозрачно фолио и тиксо, като в средата между тях е добавен образът на украинския президент Володимир Зеленски. 

Към колажа има текст, който гласи:

„Този индивид, който изгори и заля с киселина живи българи, забрани българският език, сега моли за помощ България. А всеки, който е сложил украинско знаме на профила си, не знам как да нарека такъв човек или БЪЛГАРОМРАЗЕЦ е точната дума“.

Към 13 май публикацията има над 3 600 харесвания, 292 коментара и 848 споделяния. 

Проверка на Factcheck.bg през 2023 г. показа, че снимките се разпространяват от руски профили в Туитър (днес Х) още от 2022 г. 

Снимките в колажа са заснети от различни хора, на различни места и по различно време. Руската търсачка Яндекс открива изображенията в руски сайтове и социални мрежи, където се посочва, че украинците използват роми като жив щит във военните действия. Проверка на полския сайт за проверка на факти FakeNews.pl също установява, че снимките се използват в руски медии, за да внушават, че роми в Украйна се използват като жив щит във военните действия.

Една от фотографиите е публикувана на 16 март 2022 г. във фейсбук профила на фотожурналиста Рон Хавив, който я описва като снимка на украинец, хванат да краде и „наказан” със завързване на публично място до пристигането на полицията. 

През април същата снимка е публикувана в материал на Хавив за британското издание „Икономист“.

Друга фотография от колажа е публикувана през май 2022 г. и се отнася за друго място в Украйна – град Днипро.   

Част от снимките, използвани в колажа, се появяват и в профила на основателката на фейсбук групата „Л.О.В.Ц.І.“ Роксолана Лисовска:

Фейсбук групата „Л.О.В.Ц.І.“ е създадена през 2018 г. Според описанието ѝ – с цел да набира доброволци, които да се борят с крадците в град Лвов. Основателката ѝ Роксолана Лисовска разказва за „Радио Свобода“, че когато хванат крадците, уведомяват полицията и съветват потърпевшия да даде показания. 

Членовете на общността „преследват“ и „наказват“ предполагаеми престъпници, като ги заклеймяват и унижават публично, споделяйки техни снимки във Фейсбук групата си. Сред тези снимки са и някои от изображенията, част от колажа, разпространяван в социалните мрежи.

Саморазправата с обвинени в кражба не е ново явление в Украйна. За него са отправяни множество критики. В самата Украйна има организации като  ZMINA Human Rights Center, Center for Civil Liberties и Kharkiv Human Rights Protection Group,  които осъждат подобни практики и се борят с тях. 

Според украинската правозащитна организация ZMINA, крадците са социално стигматизирани и унижавани. Украинският активист Джулиан Кондур, работещ активно с и за ромската общност, казва за специализираното чешко издание Romea.cz, че този вид справяне с престъпността вреди на международния имидж на Украйна и се превръща в повод за руска пропаганда. 

След началото на войната в Украйна грабежите зачестяват, а законът предвижда по-сурови наказания за мародерство и кражби. 

Не става дума обаче за използване на „роми като жив щит“, както твърдят руски медии. Още по-малко може да се твърди, че показаните хора са българи. 

Неверните твърдения за „изгорени живи българи“ са свързани със събитията в Одеса на 2 май 2014 г. и вече са опровергани от Factcheck.bg.

Не е вярно и твърдението, че българският език е забранен в Украйна. То също се разпространява от 2022 г. насам. Тогава твърдението е изречено от лидера на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов по време на дебати в парламентарната зала преди окончателното гласуване за предоставяне на военна помощ за Украйна.

В отговор на твърдението на Костадинов бесарабската българка Тетяна Стоянова публикува във Фейсбук снимки на учебника по български за 8-и клас на своята дъщеря, по който тя се обучава в държавното училище в село Криничне, Одеска област. Тя посочва, че дъщеря ѝ има часове по български език и литература два пъти в седмицата, а отделно от това изучава езика и в българско неделно училище.

През 2017 г. в Украйна са приети поправки в образователния закон, с които се въвеждат нови правила при преподаването на малцинствени езици след етапа на начално образование. Декларираната цел е да се укрепи статутът на украинския като държавен език, а не да се забранят езиците на малцинствата в страната. 

Член 7 от украинския Закон за образованието гласи, че лицата, принадлежащи към коренното население или националните малцинства, имат изрично право да изучават своя майчин език в общинските заведения за средно образование или в националните културни дружества.

След промените от 2017 г. изучаването на майчиния език, включително българския, не се забранява, нито се прекратява след завършване на етапа на начално образование. Той продължава да се изучава като отделен предмет и след началния курс. Разликата е, че повечето от останалите дисциплини започват да се преподават на украински език. 

Законът дава привилегирован статут на английския и другите официални езици на държавите от ЕС. В него е записано, че „в съответствие с образователната програма в учебните заведения може да се преподават една или повече дисциплини на два или повече езика“ – държавния език (украински), английски език и другите официални езици на Европейския съюз, сред които е и българският.

Проверено:

Тези снимки, разпространявани в социалните мрежи, не показват тормоз срещу българи в Украйна. Фотографиите на вързани за стълбове хора, показват „наказани“ предполагаеми престъпници на различни места и по различно време в Украйна. Няма никакви доказателства, че заснетите хора са българи. Не е вярно, че Украйна е ограничила със закон изучаването на български език в украинските училища.

Материалът Тези снимки не показват тормоз срещу българи в Украйна е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg