„Доктор“, „учен“, „експерт по нанотехнологии“, „бивш служител на NASA“ – подобни титли често се използват в публикации, които разпространяват дезинформация. Целта е проста: твърдението да изглежда достоверно дори когато няма научни доказателства в негова подкрепа.

Това е един от най-разпространените похвати в дезинформацията – позоваването на нелегитимен или подвеждащо представен „експерт“, който „разкрива истината“, която обикновено е „прикривана от институции и медии“. Подобен модел се използва масово по време на пандемията от COVID-19, прилаган е и към други конспиративни теории – тези за ваксините, „биг фарма”, 5G мрежите, „кемтрейлс“, контрола на времето и т.н.

Този тип съдържание често следва повтаряща се схема, която включва представяне на човек с научна титла или професионален статус в допълнение към сложен научен или псевдонаучен език. Твърди се, че „официалната наука“ лъже, без обаче да се представят реални доказателства. Често се цитират несъществуващи изследвания. Схемата разчита най-вече на събуждането на емоции (особено страх), така че да заглуши критичното мислене и да предизвика недоверие към институциите.

„Кемтрейлс“, COVID-19 и ваксините – много теми, един модел

Пример за подобен модел е видео, активно разпространявано в българските социални мрежи. То е част от публикации съдържащи твърдението, че COVID-19 се причинява от наночастици, разпръсквани в атмосферата под формата на „кемтрейлс“. В него участва жена на име Карен Кингстън, представяна като бивша служителка на американската фармацевтична корпорация Pfizer. Целта е да се придаде легитимност на твърденията ѝ за болестта, ваксините срещу нея и пандемията. Проверка на Factcheck.bg установи, че Кингстън наистина е работила в компанията, но в периода 1996-1998 г. или с други думи повече от 20 години преди появата на COVID-19 и разработването на ваксината против вируса. Нещо повече – заемала е позиция, която не е свързана с научни изследвания, а с маркетинг и продажби. 

Във видеото и някои от публикациите по темата се използват научно звучащи термини като „липидна наночастица“, „спайк протеин“, „магнитен хидрогел”. Това създава впечатление за експертност, въпреки че твърденията нямат научна основа.

Подобен похват се използва в широко споделяна публикация във Фейсбук от началото на май. Тя съдържаща твърдения, че д-р Майк Ийдън, представян за вицепрезидент в американската фармацевтична корпорация Pfizer, е заявил, че „няма пандемия“. Според публикацията той е признал това във видеоклип, в който е казал също, че данните за COVID-19 са били манипулирани, че ваксините са разработени много преди появата на вируса и че съдържат вещества, създадени умишлено да вредят на хората и да намалят плодовитостта им. Публикацията внушава още, че пандемията е била „планирано събитие“, а ваксинацията – част от глобален заговор за контрол и намаляване на населението.

Тези и много други твърдения на Майк Ийдън (Michael Yeadon) са отхвърлени като неверни многократно. Той действително е бивш служител на Pfizer, но не е бил вицепрезидент на компанията. Напуска я още през 2011 г. – почти десетилетие преди пандемията от COVID-19. След 2020 г. Ийдън става една от най-използваните фигури в „антиваксърските” и конспиративните среди. Reuters описва в обширен материал как той постепенно се превръща в „герой на антиваксърите“, а негови твърдения се разпространяват масово онлайн въпреки липсата на доказателства. Нещо повече – негови бивши колеги от Pfizer публично изразяват тревога, че той разпространява опасна дезинформация. Reuters цитира писмо от бивши колеги, според които Ийдън показва „липса на научна строгост“ и „едностранчиво тълкуване на слаби данни“.

Примерите за твърдения подкрепени с думи на нелегитимни експерти са наистина многобройни. През ноември 2025 г. отново във Фейсбук се появява твърдение, че най-значимият рисков фактор за разстройствата от аутистичния спектър е „обстрелването“ на децата с множество ваксини през първите години от живота им. Публикацията се позовава на доклад на фондация „Маккълоу“ с водещ автор Николас Хълшер и го определя като „най-изчерпателния синтез на причините за аутизъм до момента“. Екипът на Factcheck.bg проверява твърдението и то се оказва невярно.

Докладът, който твърди, че ваксинацията увеличава риска от развитие на аутизъм, е публикуван от фондация „Маккълоу“. Организацията носи името на своя основател Питър Маккълоу – кардиолог и интернист, който придобива популярност по време на пандемията от COVID-19 с разпространяването на подвеждащи и неверни твърдения за ваксините. През 2021 г. най-голямата болнична система в Тексас – Baylor Scott & White Health – публично се разграничава от Маккълоу. Оттам заявяват, че той неправомерно използва името на организацията, за да придава достоверност на противоречиви твърдения относно ваксините срещу COVID-19. Година по-късно Американският борд по вътрешни болести отнема лекарските му права. Сред причините са многократно разпространявани от него неверни твърдения, включително че десетки хиляди американци са починали вследствие на ваксините срещу COVID-19.

Авторът на цитирания по-горе доклад – Николас Хълшер – е представен като епидемиолог и администратор във фондацията. Той завършва магистратура по епидемиология през 2024 г., след което започва работа в организацията. Румънската платформа за проверка на фактите Veridica отбелязва, че негови проучвания не са публикувани в утвърдени научни списания и не са преминали през независима научна рецензия. Част от тях са критикувани за проблемна методология и субективно тълкуване на данните.

Докладът, според който поставянето на повече ваксини при децата повишава риска от аутизъм, е публикуван в платформата Zenodo. Тя позволява свободно качване на материали от потребители и служи основно за архивиране и споделяне на научни разработки. Публикациите там не преминават задължително през редакционен или рецензентски процес.

Какво е нелегитимен авторитет

Този тип манипулация е известен като false authority или „фалшив авторитет“. Тя не само не изисква експертът да е напълно измислен – напротив, работи дори по-убедително ако е реална личност. Често това може да бъде истински лекар, който обаче говори извън своята компетентност или човек с научна степен в несвързана област. Нерядко с цел убеждаване се използват бивши специалисти, представяни подвеждащо, самопровъзгласени „учени“ без реална научна дейност или просто лидерни на мнение (инфлуенсъри), представяни като „експерти“.

Крайната цел е аудиторията да приеме твърдението като надеждно, без да проверява доказателствата. Психологическият ефект често може да бъде силен, защото хората са склонни да вярват на уверено поднесена информация, особено когато идва от човек с престижна титла или професионален външен вид.

Тази склонност е демонстрирана още през 60-те години в известния експеримент на Стенли Милграм. В него участниците са инструктирани от човек с авторитетен вид да нанасят електрошокове на други хора като част от „научно изследване”. Макар да чуват викове от болка, много от участниците продължават да изпълняват инструкциите, само защото идват от фигура, възприемана като авторитет. Експериментът показва преди всичко колко силно хората са склонни да се доверяват на авторитетни фигури.

Как да разпознаем нелегитимния авторитет

Нелегитимният авторитет обикновено не изглежда като измамник. Той може да има академично или научно звание. Във видео материали, радио и подкасти често говори спокойно, уверено, използва сложни термини (понякога научни, понякога псевдонаучни) и препратки към „изследвания“ и други „експерти”. Именно това прави подобен тип дезинформация убедителна.

Каква е реалната му експертност и говори ли извън своята компетентност? Даден лекар може да има реална медицинска практика, но това не означава автоматично, че е специалист по вирусология, имунология или климатология. По същия начин инженер, юрист или предприемач може да бъде представян като „експерт“, без да има релевантен опит по темата, за която говори.

Говори ли за „тайно знание“ или „скрита истина“? Вместо проверими данни, мнимият авторитет често използва внушения, че „официалната наука лъже“, „медиите крият истината“; „налага се цензура“. Това създава усещане, че аудиторията получава достъп до „забранена информация“, което прави съдържанието емоционално по-въздействащо.

Има ли професионална история и преминал ли е независима проверка? Нелегитимните авторитети често избягват един от най-важните елементи на легитимация – независимата проверка. Те рядко публикуват работата си в авторитетни и рецензирани издания.

Свързан ли е с множество различни конспиративни теми? От „кемтрейлс“, COVID-19 и ваксините до 5G мрежата, климатичните оръжия и тайните общества – преплитането на тези и още много други теми е типично за дезинформационните наративи, разпространявани от нелегитимните авторитети.

Нелегитимният авторитет не убеждава с доказателства, а с образ – титла, уверен тон и усещане за „скрита истина“. Критичното мислене не трябва да означава автоматично недоверие към експертите, а да води в посока проверка на тяхната реална компетентност, професионална история и доказателствата зад твърденията им. Достоверността не зависи от това кой говори, а дали казаното може да бъде проверено и потвърдено независимо.

Материалът Как нелегитимни авторитети се използват за разпространение на дезинформация е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg