Държавата пристъпи към модернизиране на защитата на потребителите в дигиталната ера. Министерският съвет одобри проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита на потребителите (ЗЗП), който въвежда строги правила за договорите за финансови услуги, сключвани от разстояние.

С новите текстове България въвежда изискванията на европейската Директива (ЕС) 2023/2673, като целта е да се създаде „защитна мрежа“ за гражданите, които ползват онлайн платформи за кредити, застраховки или инвестиции.

Правото на отказ е основно право на потребителите и в областта на финансовите услуги неговото познаване и използване е изключително важно поради сложния характер на самите финансови услуги“, се посочва в мотивите към законопроекта, представен по-рано тази година от служебния кабинет „Гюров“ и одобрен сега от МС.

Начинът на сключването на такива и без това сложни услуги – чрез съвременните технологии и онлайн платформи – може допълнително да обърка и отвлече вниманието на потребителя от същината на договора, който подписва.

Край на „законодателния вакуум“

Досега секторът на дистанционните финансови услуги бе регулиран от остарели правила, които не отчитаха навлизането на смартфоните и новите финтех приложения. Мотивите към законопроекта разкриват, че бързото технологично развитие е създало „законодателен вакуум“ и е позволило на някои търговци да използват нелоялни практики, за да манипулират решенията на хората.

С промените Законът за предоставяне на финансови услуги от разстояние се отменя, а неговата материя се прехвърля и надгражда директно в ЗЗП.

Основните промени: Какво печели потребителят?

С приетия законопроект се въвеждат няколко ключови иновации, които ще променят начина, по който потребителите сключват договори онлайн:

• Функция за упражняване правото на отказ: Търговците ще бъдат длъжни да поддържат на своя онлайн интерфейс (уебсайт или приложение) видим и лесно достъпен механизъм, обозначен с думите „откажете се от договора тук“ или друг подобен недвусмислен израз. Целта е потребителят да може да се откаже от финансовата услуга в 14-дневния законов срок толкова лесно, колкото я е поръчал – чрез един бутон.
• Забрана за „тъмни модели“: Въвежда се изрична забрана интерфейсът да бъде проектиран по начин, който подвежда или манипулира потребителя. Вече няма да е позволено многократното показване на изскачащи прозорци, които изискват избор, вече направен от потребителя, нито открояването на определени оферти по начин, който засенчва по-изгодни варианти.
• „Подходящи разяснения“ преди договора: Доставчиците вече ще са длъжни да предоставят безплатни и изчерпателни разяснения преди подписването на договора. Целта е потребителят да прецени дали услугата наистина е съобразена с неговото финансово положение и нужди.
• Достъпност и език: Цялата преддоговорна информация – включително такси, комисиони, рискове и данъци – трябва задължително да се предоставя на български език и да бъде достъпна за хора с увреждания.

Очаква се разпоредбите за дистанционните финансови услуги да влязат в сила от 19 юни 2026 г. и ще се прилагат за всички договори, сключени след тази дата.

С тези промени държавата се стреми да гарантира, че иновациите във финансовия сектор няма да бъдат за сметка на информираността и сигурността на гражданите.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg