На 12 юни започва прилагането на Пакта на Европейския съюз за миграцията и убежището – една от най-мащабните реформи на европейските правила за миграция и предоставяне на международна закрила от повече от десетилетие насам. Пакетът от законодателни промени беше окончателно приет през май 2024 г., а през последните две години държавите членки подготвяха националните си администрации и законодателства за неговото въвеждане.

Темата предизвиква силни политически реакции в почти всички европейски държави. Поддръжниците на реформата я определят като опит за създаване на по-ясни и еднакви правила за управление на миграцията в ЕС. Критиците ѝ твърдят, че част от мерките ограничават правата на търсещите убежище или, обратно, че не са достатъчно строги за ограничаване на незаконната миграция.

Причината Пактът да се смята за толкова важен е, че той засяга почти всички етапи от миграционния процес – от проверките по външните граници на ЕС и регистрацията на новопристигналите, през процедурите за разглеждане на молби за убежище, до връщането на хора, които нямат право да останат в Съюза. Реформата включва общо десет европейски законодателни акта, които трябва да въведат по-унифициран подход в държавите членки. 

Пактът е пряк резултат от политическите спорове, които последваха миграционната криза от 2015 г., която продължи и през 2016 г. Тогава европейските власти регистрираха над 2,3 милиона случая на незаконно преминаване на външните граници на ЕС, а липсата на общи правила доведе до сериозни конфликти между държавите членки относно това кой трябва да носи отговорност за разглеждането на молбите за убежище и настаняването на мигрантите. В продължение на почти десет години европейските институции и националните правителства не успяваха да постигнат съгласие за цялостна реформа на системата. 

Именно заради силния обществен интерес към миграцията и дългогодишните политически спорове около темата, въвеждането на Пакта вероятно ще бъде съпътствано от множество неверни или подвеждащи твърдения, извадени от контекст цитати и дезинформационни кампании. Част от тях вече циркулират в интернет, а други вероятно ще се появят през следващите дни и седмици. До тези изводи се стига заради факта, че подобни наративи съпътстват почти всяко значимо европейско решение, свързано с миграцията, още от кризата през 2015–2016 г. насам. Затова Factcheck.bg събра най-често срещаните твърдения и обяснява какво всъщност предвижда Пактът и как да разпознаваме подвеждащите интерпретации.

Какво всъщност предвижда Пактът?

Пактът за миграцията и убежището не е един закон, а пакет от десет взаимосвързани европейски законодателни акта. Основната му цел е да създаде общи правила за управление на миграцията в Европейския съюз и да замени досегашната система, която според европейските институции се оказва недостатъчно ефективна.

Новите правила предвиждат по-унифицирани процедури за регистрация и проверка на хората, пристигащи на външните граници на ЕС, по-бързо разглеждане на част от молбите за международна закрила и общ механизъм за солидарност между държавите членки. Те включват и мерки за по-ефективно връщане на лица, които нямат право да останат на територията на Европейския съюз.

Една от най-дискутираните части на Пакта е именно механизмът за солидарност между държавите членки. Вместо тежестта да се поема основно от държавите на външните граници, като Италия, Гърция, Испания или България, останалите страни в ЕС също трябва да участват в управлението на миграционния натиск. Това участие обаче може да бъде реализирано по различни начини, а не единствено чрез преместване на търсещи убежище на тяхна територия.

Именно около тази част от реформата най-често възникват подвеждащи интерпретации. В публичното пространство периодично се появяват твърдения, че Пактът ще „задължи“ отделни държави да приемат определен брой мигранти, че ще премахне националния контрол върху миграционната политика или че автоматично ще предоставя право на пребиваване на всички пристигнали. Тези твърдения обаче често смесват различни елементи на реформата или ги представят извън техния контекст.

Какви подвеждащи твърдения вероятно ще съпътстват прилагането на Пакта? 

През последното десетилетие миграцията е една от темите, около които най-често се разпространяват подвеждащи твърдения. Те обикновено не са напълно измислени, а се основават на реални текстове или предложения, които се представят извън контекст или се интерпретират по начин, различен от тяхното действително съдържание. 

„ЕС ще задължи България да приеме мигранти“

Един от наративите около прилагането на Пакта е, че Европейският съюз ще „задължи“ държавите членки, включително България, да приемат определен брой мигранти. Това твърдение стъпва върху реално съществуващия механизъм за солидарност, който е част от Пакта. От него обаче не следва, че всяка държава автоматично ще бъде длъжна да приеме определен брой хора на своя територия.

Според Европейската комисия механизмът за солидарност предвижда различни форми на участие на държавите членки. Те могат да включват преместване на търсещи международна закрила, финансов принос или друга оперативна подкрепа за държави, които са под по-силен миграционен натиск. Следователно релокацията е само една от възможните форми на принос към общата система, а не единственият механизъм, предвиден в Пакта.

„България ще плаща глоби, ако откаже да приема мигранти“

Друг познат наратив, който може отново да набере популярност, е че държавите членки ще бъдат „глобявани“, ако откажат да приемат мигранти. В публичното пространство това може да бъде представено и с конкретни суми за всеки неприет човек. Това твърдение стъпва върху реалното съществуване на механизъм за солидарност, в който обаче не се говори за „глоби“, а за различни форми на принос към общата система за солидарност между държавите членки.

От Европейската комисия обясняват, че държавите могат да участват чрез релокация на кандидати за международна закрила, финансов принос или оперативна и техническа подкрепа за държавите, които са под най-силен миграционен натиск. Следователно финансовият принос е един от механизмите, между които държавите могат да избират, а не санкция, наложена за нарушение на европейското законодателство.

„Пактът отваря границите на Европа“

Може да се очаква разпространение на твърдения, че с влизането в сила на Пакта Европейският съюз отваря границите си и улеснява незаконната миграция. Подобно твърдение не съответства на целите, описани в самия Пакт. Напротив, значителна част от новите правила са насочени именно към по-строг контрол на външните граници, по-бърза регистрация на пристигащите и по-ефективно разграничаване между хората, които могат да получат международна закрила, и тези, които нямат такова право.

Новата система въвежда задължителен предварителен скрининг на хората, които пристигат на външните граници на ЕС, без да отговарят на условията за влизане. Този процес включва проверка на самоличността, проверки за сигурност и здравен статус, както и регистрация в европейските информационни системи. Пактът предвижда и гранична процедура по убежище за определени категории кандидати, както и отделна гранична процедура по връщане за хора, чиито молби бъдат отхвърлени в рамките на тази процедура.

От Европейската комисия посочват, че една от основните цели на реформата е да създаде по-ефективна система за управление на миграцията, която едновременно да гарантира правото на убежище за нуждаещите се и да подобри връщането на хората без право на пребиваване.

Какво още може да се „случи”?

На база на разпространяваните през годините наративи, могат да се появят твърдения, че Брюксел ще решава вместо България кого тя трябва да приеме и че Пактът отнема правото на държавите сами да определят миграционната си политика. Всъщност той въвежда общи европейски правила и механизми за координация, но не заменя националните институции, които прилагат законодателството. 

Твърдения, че мигрантите ще бъдат разселвани тайно в български градове или че определено място ще се превърне в бежански лагер също са се появявали периодично около темата за миграцията. Пактът обаче не съдържа разпоредби за „тайно разселване“ и не урежда промяната на функциите на сгради. Според официална информация от Държавната агенция за бежанците предстои България да изгради два нови центъра от затворен тип за настаняване на мигранти до края на 2026 г. и началото на 2027 г.

Нерядко покрай европейските политики се появяват наративи, че те са тайни – Пактът може да бъде представен като таен документ, който европейските институции крият от гражданите. В действителност той е резултат от публичен законодателен процес, започнал още през 2020 г., а текстовете на регламентите и документите по приемането му са публично достъпни.

Как да разпознаем подобни манипулации 

Неверните, подвеждащите и манипулативните твърдения около миграцията рядко са напълно измислени. По-често те използват реални документи, статистика или политически решения, но представят отделни техни части извън контекста, или им приписват значение, което не съдържат. 

Затова, ако попаднете на публикации, свързани с Пакта за миграцията и убежището, които твърдят, че „ЕС ще задължи България”, „България ще плаща глоби”, „Европа отваря границите си” и други подобни, подходете критично. Ако след това все още всичко звучи убедително, подайте сигнал към екипа на Factcheck.bg тук.

Материалът Какви твърдения може да се разпространяват около Пакта на ЕС за миграцията е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg