В сезона на летните отпуски в онлайн пространството често се появяват новини, свързани с най-популярните дестинации за почивка. Публикациите за гръцките плажове или българското Черноморие имат потенциала да привличат голяма аудитория от читатели, да генерират реакции и споделяния в социалните мрежи. Това прави тези теми привлекателни за създателите на онлайн съдържание, но може да доведе и до широко разпространение на сензационни, преувеличени или манипулативни твърдения.

През лятото на 2026 г. по този модел се разпространяват заглавия, свързани с навлизането на инвазивния вид риба Lagocephalus sceleratus все по на север в Егейско море и разпространението ѝ по бреговете на Гърция. Видът, навлизащ от Червено море в резултат на климатичните промени, все още няма утвърдено име на български. Различни публикации го наричат „лагоцефалус“, „риба заек“ или „риба балон“.

Тялото на лагоцефалуса съдържа невротоксин, който го прави отровен при консумация. Рибата има остри зъби и силна захапка, която ѝ позволява да разкъсва твърди материали и да поврежда рибарските мрежи. Тези нейни характеристики дават поводи за страх, а страхът е една от емоциите с най-голям потенциал за ангажиране на аудиторията, за генериране на реакции и споделяния, които могат да носят печалба при монетизиране на съдържанието.

„Опасна риба заек напада туристи“, „Риба призрак се размножава в гръцките води“, „Не ходете в Гърция“ – алармират публикации в социалните мрежи. Един конкретен материал в онлайн издание, който предупреждава, че рибата „напада туристи“, е разпространен в над 30 фейсбук страници с обща аудитория от почти 1,7 милиона потребители.

1 от 5

Колко опасни са наистина рибите от този вид и каква е вероятността човек да се срещне с тях по време на лятната си почивка? Factcheck.bg събра и провери основните твърдения по темата, които вече се разпространяват на български, както и такива, които се срещат на гръцки, сръбски, румънски, английски и може да се очаква да достигнат до българските потребители.

Рибата проявява агресия към хора, плуващи в морето?

Гръцки и български експерти определят това често срещано твърдение като дезинформация. „Лагоцефалусът не напада хора и не представлява опасност за хората, които плуват или се къпят в морето. Рискът възниква единствено, ако рибата бъде уловена или човек се опита да я хване,“ коментира за Factcheck.bg д-р Зорница Захариева, морски биолог и преподавател в Биологическия факултет на СУ „Св. Климент Охридски“.

От гръцката организация iSea, която се занимава с изследване и опазване на морските екосистеми, заявяват пред вестник „Катимерини“, че случаите на нападения на лагоцефалус над туристи, за които се говори в онлайн пространството, са непотвърдени и се базират на непроверена информация. Според организацията официално регистрирани инциденти няма.

В същото време според Гръцкия център за морски изследвания (HCMR) нито една средиземноморска държава все още няма въведена система за регистриране на инциденти или случаи на отравяне с лагоцефалус, поради което категорично потвърдената информация по темата е малко. От HCMR съобщават, че са били уведомени за едно единствено ухапване на човек от лагоцефалус край Крит през 2022 г.

Директорът на Института за опазване на морето „Архипелагос“ Анастасия Милиу коментира пред гръцки медии, че място за паника няма. Тя отбелязва, че разпространението на инвазивния вид е сериозен проблем за рибарите и морските екосистеми. Това е така, защото хищният лагоцефалус се храни с риби от икономически значими видове, нанася щети на рибарските мрежи и няма естествени врагове, които да ограничат разпространението му. Според Милиу обаче той не представлява заплаха за хората, които плуват в морето. Морският биолог отбелязва, че рибата би могла да ухапе човек, ако той се опитва да я храни или да я пипа, но допълва, че видът рядко се среща в плитки води.

Отровата на лагоцефалуса е опасна дори само при допир?

Вътрешните органи, а понякога и кожата на лагоцефалуса съдържат тетродотоксин – един от най-силните известни природни невротоксини, обяснява д-р Зорница Захариева. Затова консумацията на рибата може да доведе до тежко, а в някои случаи и фатално отравяне. 

Твърденията за смъртна опасност само при допир до лагоцефалус, които се срещат в социалните мрежи, са преувеличени. Обикновеният допир с неповредена кожа не води до отравяне, казва Зорница Захариева, но допълва, че при наличие на рани по ръцете е препоръчително да се избягва допир с рибата.

Не се препоръчва рибата да бъде пипана – не само заради нейната токсичност, а заради  силните ѝ челюсти, които могат да нанесат сериозно ухапване. Добре е да не се докосват и да не се хващат непознати риби, както и никога да не се консумира лагоцефалус, предупреждава експертът.

Ухапването на рибата е отровно?

Не, самото ухапване не е отровно, но може да причини сериозни механични наранявания заради изключително силните челюсти и зъби, коментира Зорница Захариева.

За същото предупреждава и Гръцкият червен кръст в официалните си препоръки – макар и нетоксично, ухапването може да причини травми. В такъв случай е необходимо раната да бъде промита с чиста вода, да се спре кървенето чрез притискане и да се потърси лекарска помощ, тъй като при по-сериозни случаи е възможно да има нужда от инжекция против тетанус, както и от шевове.

Лагоцефалусът се среща в Средиземно, но не и в Черно море?

„Не ходете в Гърция! Има отровна „риба-заек“, а по нашето Черноморие – любвеобилни делфини,“ гласи заглавие в бургаския сайт „Новините днес“, разпространено и в социалните мрежи.

Според Зорница Захариева обаче има научно документирани регистрации на вида и в Черно море – първоначално край Крим, а впоследствие и по турското черноморско крайбрежие. Макар че към момента няма данни за установена популация по българското Черноморие, не може да се изключи появата на отделни екземпляри. Поради затоплянето на морските води и разширяването на ареала на вида учените следят внимателно разпространението му, обяснява морският биолог.

Как да разпознаем вида?

Лагоцефалусът е сравнително лесен за разпознаване, коментира Зорница Захариева. Рибата има издължено сребристосиво тяло с множество дребни тъмни петна по гърба, размерите ѝ могат да бъдат между 15 и 60 см, като има документирани случаи на екземпляри, достигащи до над един метър. Има и много характерни сраснали зъби, които образуват своеобразен „клюн“. При опасност може да се издува като балон – типична особеност на рибите от това семейство.

Видът се среща основно в Източното Средиземноморие – край бреговете на Гърция, Турция, Кипър и други държави в региона. Обитава предимно крайбрежните води на дълбочина до около 100 метра над песъчливи, скалисти или смесени дъна и често попада в рибарски мрежи и въдици, поради което най-често именно рибарите се сблъскват с него.

Какви мерки предприема Гърция за справяне с инвазивния вид?

В края на юни гръцкото министерство на развитието на селските райони и храните обяви пилотна програма за субсидиране улова на лагоцефалус в района около остров Крит и Южно Егейско море, където инвазивният вид се среща най-често. На лицензираните професионални рибари ще се плаща 5,33 евро на килограм уловена риба от вида, като мярката не се отнася за хората, които практикуват риболова като хоби. От министерството съобщават, че пилотният проект е на стойност 1,5 милиона евро и е съфинансиран от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури. Очаква се обхватът на програмата да бъде разширен, така че тя постепенно да обхване всички всички гръцки морски територии.

Уловената риба от вида лагоцефалус може да се преработва в рибно брашно, което се използва във фуражи за рибните ферми. Технологията включва топлинна обработка до 200 градуса, при която токсинът в месото на рибата се разпада и прави получения продукт безопасен за употреба. През 2020 г. гръцкият държавен център за морски изследвания HCMR разработва на остров Крит експериментален проект за такова производство, който също е финансиран със средства от европейския фонд за морско дело. Мащабът му е ограничен и в момента моделът не се прилага за уловените по програмата за субсидиран улов риби, които се унищожават чрез инсинерация.

Какво препоръчват експертите?

Няма причина за притеснение при плуване в морето. Дори при среща с лагоцефалус, няма място за паника – рибата не е агресивна и не се насочва към хората, за да ги напада.

Не бива да се докосва или хваща лагоцефалус – тази препоръка важи за всички непознати риби и морски животни.

Не бива да се консумира лагоцефалус, независимо как или от кого е приготвен. В ЕС има действащо законодателство, което забранява да се предлагат на пазара риби от това семейство.

При случайно улавяне на представител от вида не е желателно той да се пипа с голи ръце и е добре да се подаде сигнал към Гръцкия център за морски изследвания, който следи разпространението на инвазивните видове. Засега няма официални препоръки на гръцките власти какво да се прави със случайно уловения лагоцефалус, но поради неговата токсичност е добре да се избягва оставянето му на места, където може да бъде достигнат от диви или домашни животни.

Консултант по темата: д-р Зорница Захариева от Биологическия факултет на СУ „Климент Охридски“

Материалът Лагоцефалус сцелератус – митове и факти за „опасната риба заек“ в Гърция е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg