Европейският съюз отпуска 10 млрд. евро за изграждането на седем гигафабрики за изкуствен интелект. Целта е Блокът да стопи изоставането си спрямо САЩ и Китай, съобщиха в четвъртък от Европейската комисия. Очаква се публичният ресурс да привлече още 20 млрд. евро под формата на частни инвестиции.
Достъпът до огромна изчислителна мощност чрез тези гигафабрики е стратегическа необходимост за Европа на фона на бурното развитие на изкуствения интелект“, заяви Хена Виркунен, заместник-председател на Комисията с ресор „Технологичен суверенитет“, цитирана от АР.
Стремежът на Брюксел към „технологичен суверенитет“ става все по-спешен поради опасенията на европейските лидери от зависимостта им от чуждестранни доставчици – технология, която според тях може да бъде използвана като „оръжие“ срещу континента. Напрежението се засилва и от факта, че американският президент Доналд Тръмп остро критикува регулациите на ЕС в сектора, а Китай ограничи износа на суровини и минерали от критично значение за индустрията.
Бизнесът вече може да кандидатства по процедурите за изграждане на гигафабриките. Планира се всяка от тях да разполага с поне 100 000 от най-модерните чипове за AI, което ще ги направи близо четири пъти по-мощни от настоящите центрове за данни в ЕС.
С пускането им в експлоатация настоящият изчислителен капацитет на съюза – поддържан от мрежа от 19 центъра за AI – ще се увеличи повече от два пъти.
Прочетете още
Според доклад на Федералния резерв на САЩ от 2025 г. Европа изостава сериозно от Вашингтон и Пекин в ключови сектори на изкуствения интелект. Китай разполага с колосален капацитет на електропреносната си мрежа за захранване на центрове за данни, докато САЩ привличат лъвския дял от частния капитал в сферата.
Същевременно Европа не произвежда по-голямата част от милионите компоненти, нужни за подобна инфраструктура, а цената на електроенергията в ЕС е между два и три пъти по-висока от тази в САЩ и Китай, сочи доклад на ЕК, представен пред Европейския парламент през юни.
„Европейските компании и институции ще продължат да разчитат на американски AI доставчици – за сметка на местните разработчици, които се борят да останат на върха на технологичната вълна“, се посочва в документа. В него се изтъква още, че и петте най-големи доставчика на облачни услуги в блока са американски.
Зависимостта от тези хипермащабни облачни и изчислителни платформи – особено при критично важни дейности – носи риск за непрекъснатостта на услугите, застрашава оперативната ни автономност и излага данните на достъп от трети страни.“
Френската компания Mistral в момента управлява един от най-големите центрове за AI в ЕС, разположен в нейния кампус в Париж. Тя е създател на чатбота Le Chat, но все още не може да се съревновава с американски гиганти като OpenAI (създателите на ChatGPT) или с китайски конкуренти като DeepSeek.
И докато лидери като френския президент Еманюел Макрон алармират за липсата на силни европейски AI компании, сред обществеността на континента расте тревогата от икономическите сътресения и рисковете за личните данни, които новата технология носи.
От Комисията увериха, че AI продуктите, разработени чрез новата мрежа от центрове за данни, ще отговарят стриктно на стандартите на ЕС за защита на данните, сигурност и етика – пряка препратка към Закона за цифровите услуги (DSA) и Закона за цифровите пазари (DMA).
Междувременно през юни 40 кметове от цял свят подписаха споразумение за ограничаване на отрицателното въздействие от изграждането на центрове за данни върху природните ресурси, цените на тока и глобалните климатични цели.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
