България по примера на света в момента е изправена пред най-голямата си дигитална и енергийна дилема от десетилетия. На картата не само на страната, но и глобално се появи нов тип инвестиционен интерес. Не за заводи, логистични паркове или жилищни комплекси, а за сгради, в които основният продукт е изчислителната мощност. В резултат на това заявеният интерес за изграждане на центрове за данни у нас вече надхвърля пиковото зимно потребление на ток в цялата държава.
Официални данни на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), предоставени по запитване на Economic.bg, показват, че към 3 август 2026 г. общият обем на подадените заявления и инвестиционни намерения за присъединяване на дейта центрове достига 9 330 мегавата (MW).
За сравнение: това е над четири пъти повече от пълната инсталирана мощност на АЕЦ „Козлодуй“ (2 000 MW) и значително надхвърля максималното национално потребление, което през най-студените зимни дни варира около 7 000 MW.
Зад тези числа обаче стоят важни въпроси: колко от тези проекти са реални, къде ще бъдат разположени и готова ли е енергийната мрежа на страната за бума на изкуствения интелект?
На първо място, 9.33 GW не означават, че в страната предстои да бъдат построени дейта центрове с подобен обем инсталирани мощности. Това е по-скоро снимка на интереса към България в момент, когато изкуственият интелект започва да променя не само софтуера, а и географията на електроенергията.
Колко от 9-те гигавата са реален бизнес?
Границата между инвестиционния балон и реалната икономика минава през административния механизъм за присъединяване. От ЕСО уточняват, че по силата на Наредба №6 за присъединяване към мрежата операторът не подписва предварителни договори с кандидатите, а издава становища със срок на валидност от 1 година.
Каква част от инвестиционните намерения и колко от обектите с издадени становища ще бъдат реализирани от инвеститорите в едногодишния срок на важимост на становищата зависи от поведението на самите инвеститори“, подчертават от държавния оператор.
От общата заявена мощност, 5.535 GW са инвестиционни намерения, а за другите 3.795 GW ЕСО вече е издал становища за възможността за присъединяване по Наредба №6. Именно второто число е по-интересно, защото означава, че част от проектите са преминали поне една стъпка отвъд разговора.
Дали ще стигнат до строителна площадка обаче е съвсем друг въпрос.
Дори при реализация на едва 30 – 40% от тях, българската енергетика ще трябва да осигури допълнителен базов товар поне 1 200 – 1 500 MW, равняваща се на нов ядрен блок, на около 400 големи наземни вятърни турбини по 2.5 – 3 MW или над 3 милиона слънчеви панела с мощност по 300 вата.
Причината за интереса към подобни проекти е една от големите промени в технологичния сектор през последните години. Изкуственият интелект се нуждае от огромни и енергоемки изчисления. Те се правят в центрове за данни, а сървърите там консумират електроенергия постоянно – и то в количества, които започват да променят сметката за това къде има смисъл да се строи.
Така електроенергията се превръща в част от инвестиционната стратегия на технологичните компании.
География на дигиталния бум: Защо Пловдив и Бургас?
Разпределението на заявките по региони очертава ясна картина за предпочитанията на инвеститорите. Интересът е любопитен и заради географията си. Най-голямата заявена мощност е в района на Пловдив – 2.26 GW, следван от Бургас с 1.86 GW и Плевен с 1.14 GW. В Монтана са заявени 970 MW, в София-град – 920 MW, а в Стара Загора – 510 MW.
Това е различна карта от традиционната география на българската икономика.
При дейта центровете близостта до столицата не е единственият фактор. Значение имат наличната електрическа инфраструктура, възможността за изграждане на нови мощности, достъпът до оптични мрежи, цената на земята и, все по-често, достъпът до евтина нисковъглеродна електроенергия.
Затова големият въпрос за България не е просто дали може да предложи терен за сървъри. Трябва да може да предложи много ток, надежден ток и ток на конкурентна цена.
Инфраструктурният тест: Има ли мрежата капацитет?
Най-голямото предизвикателство пред превръщането на България в регионален AI хъб не е липсата на инвеститори, а физическият капацитет на мрежата да пренася и балансира подобно огромно количество енергия. Центровете за данни изискват непрекъсваемо (24/7) захранване, което не може да се поддържа единствено от фотоволтаици през деня.
Към средата на 2026 г. общата инсталирана електроенергийна мощност в България се оценява на около 15 гигавата (GW), или 15 000 MW, като в тази стойност се включват базовите ядрени и въглищни централи, водноелектрическите каскади и бързо нарастващите соларни мощности.
От ЕСО посочват, че към момента общата преносна способност на всички граници на България със съседните страни достига 4.4 GW.
За големи консуматори, като центровете за данни, по-важен е не общият инсталиран капацитет, а колко надеждна мощност системата може да осигурява постоянно. И тук технологичната история се сблъсква с доста прозаичната реалност на електропреносната мрежа. ЕСО планира нови подстанции 400/110 kV в райони с висока концентрация на ВЕИ и системи за съхранение и подмяна на съществуващи съоръжения с по-мощни. Проектите са част от 10-годишния план за развитие на мрежата.
Предвижда се и разширяване на трансграничните връзки. По регионалния енергиен коридор Изток – Запад, който свързва Турция, България, Гърция, Северна Македония, Албания, Косово, Черна гора и Италия, допълнителната инфраструктура трябва да увеличи капацитета по границите на България с Гърция, Турция и Северна Македония с над 2 GW.
Освен вътрешнопреносните предизвикателства, от ЕСО подчертават и системен проблем на европейско ниво – слабата междусистемна свързаност между нашия регион и Централна Европа.
Недоразвитите връзки между Румъния и Унгария, както и между Унгария и Австрия, създават т.нар. „тесни места“ (bottlenecks). При пиково потребление тези тесни места блокират търговския обмен и водят до драстични ценови разлики – ситуационен феномен, при който токът в Югоизточна Европа периодично става значително по-скъп спрямо този в Централна и Западна Европа.
България разполага с уникален прозорец от възможности да привлече световните технологични гиганти благодарение на евтината зелената енергия от ВЕИ и стратегическото си географско положение. Мащабът от 9.3 GW обаче показва, че пазарът изпреварва регулаторната и инфраструктурната готовност на държавата.
Дали тези над 9 000 мегавата ще се превърнат в реални гигавати изчислителна мощ и нови работни места, зависи от скоростта, с която ЕСО и държавата ще реализират мрежовите си инвестиции, и от това колко от инвеститорите всъщност разполагат с реален капитал, а не просто с входящ номер в Наредба №6.
Публикувано съгласно указанията на Economic.bg
