На 19 август националните медии съобщиха, че руски самолет Ил-76 е прелетял над въздушното пространство на България напът към Сърбия с цел мисия за гасене на пожари. Информацията е от две ведомства – Министерство на външните работи и Министерство на транспорта и съобщенията. Според нея руският самолет е получил всички разрешителни, които са нужни.
Като част от санкциите заради пълномащабната инвазия на Русия в Украйна ЕС затвори въздушното си пространство за всички притежавани, регистрирани или контролирани от Русия въздухоплавателни средства. Важи обаче изключение за полети, специално разрешени от държавите членки на ЕС за хуманитарни цели.
Преди да бъде потърсена официалната информация от властите, за полета съобщава журналистът Калин Манолов, който в публикация във Фейсбук твърди, че самолетът е кацнал в Ниш, но преди това е преминал през „половината военни бази“ на България.
Самолетът е преминал през българското въздушно пространство между 20:14 и 21:05 часа и е кацнал на летището в Ниш, съобщи bTV.
Машината е регистрирана като собственост на Министерството на извънредните ситуации на Руската федерация, което отговаря за гражданската защита, ликвидирането на последствията от природни бедствия и аварии, както и за пожарната безопасност. Негови самолети обаче се използват и за правителствени нужди, пише „24 часа“. Самолетът е изпратен към Сърбия по указание на руския президент Владимир Путин, съобщава посолството на Русия в Белград.
Данни за отклонение от траекторията
На 21 август в сутрешния блок на bTV бившият министър на отбраната Тодор Тагарев заяви, че за този самолет е известно, че е правил полети в конфликтни региони в Близкия изток и Северна Африка, а експертите във властта трябва да приемат хипотезата, че самолетът е натоварен с много сериозни разузнавателни сензори.
„Спокойно може да предположи (бел. ред. – експерт), и това трябва да бъде основната версия, че те са задействани от наша територия. Този самолет, като мине, може да разкрие елементи на системата за наблюдение на въздушното пространство, за противовъздушна отбрана. Ще заснеме къде точно се намират американските самолети в Безмер. Къде точно се намират самолетите F-16 в базата до село Граф Игнатиево. Ще мине над Ново село да види съюзните структури, които са разположени. И после вече ще продължи към Ниш“, заяви Тагарев.
В доклад на ООН (стр.174) самолетът с регистрационен номер RA-76841 фигурира в таблица със заглавие “Military flights conducted by the Russian Federation” – „Военни полети, извършени от Руската федерация“, като той е кацал в Либия през 2024 г., а началната точка на един от полетите е Мали.
Вечерта на 21 август Мартин Табаков, международен анализатор и политолог, публикува в профила си във Фейсбук информация, че при проследяване на траекторията на руския самолет в българското небе се забелязва интересна промяна на движението му.
„На север от Несебър той отклонява в посока югозапад и минава през Ямбол и намиращата се на 10 км западно от града авиобаза „Безмер“. Това показват данните на полета му, проследени през тракера ADS-B Exchange. Допълнителен и важен детайл е, че на картата линията на полета на въпросния самолет става накъсана почти веднага след като той навлиза в България. Накъсаната линия при използвания самолетен-тракер означава загуба на директен сигнал и изчисление на позицията по приблизителни данни. Тя се появява, когато самолетът навлезе в зона без покритие на наземни антени, в райони с GPS заглушаване или при изключване на транспондера на самолета, при което системата спира да получава реалните му координати“, пише Табаков.
Добавя, че в такива случаи платформата ADS-B Exchange свързва последната точка, в която е имало сигнал, със следващата точка на появяване чрез пунктираната линия. „Това означава, че в този конкретен участък маршрутът на екрана е само приблизителен и системата няма точно потвърждение за движението секунда по секунда, въпреки че самолетът най-вероятно е летял по показаната права линия, макар и тя да е „накъсана“, посочва още Табаков.
Последва реакция от властта. На 22 август в предаването „Тази събота и неделя“ по bTV министърът на транспорта и съобщенията Георги Пеев каза, че са дадени всички необходими разрешения за прелитането на самолета над страната. Добави, че има регламент, който забранява на руски авиакомпании да излитат, кацат и прелитат над европейското въздушно пространство, но има дерогация и има случаи, в които това е разрешено – за хуманитарни мисии, мисии за гасене на пожари, каквато е в случая. Пеев каза още, че ако има такава ситуация, се подава апликационна форма и посочи, че Министерството на външните работи е институцията, която разрешава тези полети, съвместно с Гражданската въздухоплавателна администрация, която е в Министерството на транспорта. Пеев обясни още, че след като се издаде разрешението, самата авиокомпания попълва полетен план, който изпраща в Брюксел – в Евроконтрол – организацията за безопасност във въздухоплаването, полетният план се обработва и се връща, че е приет.
Пеев заяви, че не е имало отклонения в полетния план на самолета и добави, че ако самолет се отклони от траекторията, която му е зададена от ръководителя на полети, се задейства специална процедура, по която дори е възможно да се извърши мисия Air Policing и да бъде прехванат от изтребители. „Траекторията е била нормална, нямало е никакво отклонение, водена е стандартна комуникация и стандартно обслужване на полета“, каза министърът. Той определи траекторията, която показва приложението ADS-B като невъзможна.
Как работят платформите за проследяване на полети
Платформата ADS-B Exchange действително показва различна траектория на самолета Ил-76. Пунктираната линия, с която е изобразена тя, обаче може да е признак за липса на достатъчно данни, а не за резки маневри.
Самолетите излъчват информация за местоположението, височината и скоростта си, която се приема от наземни станции. Различните платформи за проследяване на полети използват различни мрежи и източници, затова показаните маршрути невинаги съвпадат. ADS-B Exchange посочва, че разчита основно на приемници, поддържани от доброволци. Когато покритието прекъсне, платформата свързва последната отчетена позиция със следващата и на картата се появяват резки линии и привидни завои.
Flightradar24 работи с по-голяма мрежа, получава сателитни данни и изчислява позицията чрез сигнали, засечени от няколко приемника.
FlightAware също събира информация от наземни и сателитни приемници, системи за въздушен контрол и други авиационни източници. В този случай зелената линия във FlightAware показва получени данни за движението на самолета над България, а бялата линия преди влизането му в страната е приблизително изчислен маршрут поради липса на данни.
Дали самолетът е преминал над базата в Безмер е важно, тъй като от края на юли на летището там кацаха американски самолети-цистерни за зареждане с авиогориво. Разрешение за разполагането на до 8 машини даде парламентът. Решението предизвика протести на местни жители, както и реакция от Иран, който на два пъти изпрати протестна нота, а външният министър на страната Абас Арагчи в телефонен разговор с Велислава Петрова-Чамова призова България да го преразгледа. На 24 август говорителят на Министерството на външните работи Есмаил Багай заяви, че Иран си запазва правото да атакува всяко място, използвано за агресивни действия срещу страната му. Смята се, че самолетите-цистерни могат да бъдат използвани във военните действия на САЩ, които се водят срещу Иран.
Отношенията между Русия и Иран са близки през последните години. Москва и Техеран развиват стратегическо партньорство, включително в областта на отбраната, енергетиката и международната политика. Двете държави имат сходни позиции по редица въпроси и често се противопоставят на политиките на САЩ.
На 22 август, дни след преминаването на руския самолет над България, министърът на отбраната Димитър Стоянов съобщи, че американските самолети-цистерни са напуснали летището в Безмер. Попитан дали това може да се дължи на полета на руския самолет, той заяви, че се работи в синхрон с правителството на САЩ и решенията се взимат на базата на ясна и точна информация, а не конспиративни теории.
Материалът Какво се знае за прелитането на руския самолет над България е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
