• Не е вярно, че край село Кремена в Добруджа ще бъдат изградени над 3000 ветрогенератора. Проектът предвижда 15 вятърни турбини;

• Твърдението, че турбините ще бъдат с височина над 300 метра, също е невярно. Според заложените параметри височината на главината е 125 метра, а диаметърът на ротора  155 метра;

• Подвеждащо е да се твърди, че проектът е одобрен ,,без оценка на околната среда”. Проведена е процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС, след която е решено, че пълен доклад не се изисква;

• Проверка на РДГ–Варна действително установява унищожаване и отнемане на хумусен пласт в конкретни горски участъци, без да е ясно какво се е случило с него.

Разпространението на дезинформация за вятърната енергия не е новост в българското онлайн пространство. Един от най-ярките такива примери е спорът около проект за ветрогенератори в община Ветрино, Варненско, където през 2022 г. беше наложен мораториум върху изграждането им. Именно около този случай започнаха да се появяват различни неверни и подвеждащи твърдения – от притеснения за шум и влияние върху здравето до твърдения за вреда върху животни и крайни внушения, че вятърните турбини причиняват онкологични заболявания. Зад голяма част от тези публикации стои мрежа от регионални страници и сайтове, за която Factcheck.bg още през 2024 г. установи, че е свързана с ,,Блаженство” ЕООД – дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала по това време е Ивелин Михайлов. Макар подобни твърдения многократно да са опровергавани от учени и експерти, те продължават периодично да се появяват в публичното пространство.

Сега сходни внушения се използват и срещу проект за вятърна електрическа централа край село Кремена, област Добрич. В разпространявано във Фейсбук видео се твърди, че в района се изграждат над 3000 съоръжения с височина над 300 метра. Внушава се още, че проектът се реализира ,,без оценка на околната среда”, както и че при строителството се отнема чернозем. Видеото е публикувано на 6 юни във Фейсбук страницата ,,Красив Добрич” и към момента на проверката има 149 хил. гледания, 3,3 хил. харесвания, 586 коментара и 3 хил. споделяния. 

„Красив Добрич“ е част от същата мрежа от Фейсбук страници и сайтове, разгледана в предишната проверка на Factcheck.bg. Оттогава обаче е настъпила промяна в собствеността на свързаното с нея дружество ,,Блаженство” ЕООД. Според данните в Търговския регистър от април 2025 г. негов управител и едноличен собственик на капитала е Детелина Пламенова Парушева. Името ѝ не се свързва за пръв път с тази група от страници и сайтове – преди да стане собственик на фирмата, тя е била администратор на част от тях. 

Какво всъщност предвижда проектът край Кремена?

Проектът за вятърна електрическа централа (ВяЕЦ) ,,Кремена-Тригорци” се реализира в община Балчик, област Добрич. Според доклада на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) инвестиционното намерение на „ТЕССА ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е за централа с инсталирана мощност 72 MW. Тя ще бъде разположена в урегулирани поземлени имоти в землищата на селата Кремена и Тригорци и ще произвежда електроенергия чрез 15 ветрогенератора.

Другите проекти, който се реализират в региона, са за парк ,,Стражица”, където са предвидени 11 вятърни турбини, както и „Горичане-Пролез“ (7 турбини). Други проекти са в различен процедурен етап, но дори да се допусне, че всички ще се реализират, общият брой достига около 470 ветрогенератора, а не над 3000. Числото вероятно идва от друг контекст. В документацията за техническата инфраструктура към проекта край с. Кремена се цитира Националната стратегическа рамка, в която се посочва, че до 2030 г. делът на ВЕИ в сектор ,,Електроенергия” трябва да нарасне. Прогнозите са този дял да бъде постигнат чрез увеличаване на инсталираните мощности на ВЕИ централи с до 3000 MW. Тази стойност обаче е в мегавати и се отнася до мощности на национално ниво, а не до брой съоръжения край село Кремена. 

Не е вярно и твърдението, че турбините ще бъдат с височина над 300 метра. В решението на РИОСВ – Варна от 2021 г. е посочена максимална обща височина 210 метра, при височина на главината до 125 метра и диаметър на ротора до 162 метра. В доклад на КЕВР от 2025 г. за ВяЕЦ „Кремена” вече са посочени конкретните параметри на предвидените генератори – височина на главината 125 метра и диаметър на ротора 155 метра. Макар в документа да не е уточнена общата им височина, по-малкият диаметър на ротора предполага, че тя ще бъде малко под записаните по-рано 210 метра.

Направена ли е оценка на околната среда?

Във видеото се твърди още, че проектът е одобрен ,,без оценка на околната среда”. Тази формулировка е подвеждаща, защото създава впечатление, че възможните последици от изграждането на ветроенергийния парк изобщо не са били разглеждани.

При подобни инвестиционни намерения обаче не може просто да се премине към строителство без екологична процедура. Законът за опазване на околната среда и Наредбата за условията и реда за извършване на ОВОС предвиждат компетентният орган първо да прецени дали проектът може да окаже значителен неблагоприятен ефект върху природата и дали за него трябва да се изготви пълен доклад за оценка на въздействието върху околната среда, позната като ОВОС.

Именно такава преценка е направена за проекта край Кремена на няколко различни етапа от неговото развитие. Още в началната му фаза, през 2009 г., РИОСВ – Варна разглежда планираното изграждане на ветрогенератори в землищата на Кремена и Тригорци, като и за двете части е решено, че не се изисква извършване на ОВОС.

По-късно, през 2021 г., при промяна и оптимизиране на параметрите на инвестиционното предложение е проведена нова процедура. РИОСВ – Варна отново преценява, че такава оценка не е необходима.

През 2023 г. следва ново разглеждане, този път във връзка с електропреносната инфраструктура, необходима за функционирането на ветроенергийния парк. И в този случай компетентният орган приема, че провеждане на ОВОС не се налага.

В рамките на тези процедури са разгледани възможните ефекти върху населението и човешкото здраве, материалните  активи, културното наследство, въздуха, водата, почвата, земните недра, ландшафта, климата, биологичното разнообразие и защитените територии. Отчетен е и възможният кумулативен ефект с други вятърни съоръжения в района.

На база констатациите е преценено, че реализацията на инвестиционното предложение няма вероятност да окаже значително отрицателно въздействие върху природни местообитания, популации и местообитания на видове, предмет на опазване в защитени зони.

Затова по-точно е да се каже, че проектът не е преминал през пълен ОВОС, защото компетентният орган е преценил, че такъв не се изисква. Това обаче не означава, че е одобрен „без оценка на околната среда“, тъй като самата процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС също представлява оценка на потенциалното въздействие върху околната среда.

Какво се случва с почвения слой?

По проекта действително са предвидени изкопни дейности, при които се отнема почвен слой. Съгласно документацията при изграждането на фундаментите на стълбовете на ВЛ 110 kV (въздушната електропроводна линия, чрез която централата ще се свързва с електропреносната мрежа) иззетият почвен слой трябва по-късно да бъде използван за рекултивация – възстановяване на засегнатите терени след приключване на строително-монтажните работи. На рекултивация подлежат районите около електропреносните съоръжения, кабелните трасета, площадката на подстанцията, стъпките на стълбовете, както и терените, утъпкани от строителната техника.

Съхранението на хумуса е регламентирано в Наредба  №26 за рекултивация на нарушени терени, подобряване на слабопродуктивни земи, отнемане и оползотворяване на хумусния пласт. Това означава, че плодородният слой трябва да бъде отделен, съхранен и използван при възстановяването на засегнатите места.

Проектът се реализира предимно върху обработваема земеделска земя, като за изграждането на всеки ветрогенератор се отнема около 520 м². Това представлява малка част спрямо общата площ на нивите. Въпреки че ветрогенераторите са разположени сред обработваеми площи, те не възпрепятстват обработването на съседните ниви и не променят земеделския характер на територията, отчита регионалната екоинспекция при преценяването на необходимостта от ОВОС. Посочено е и социалното въздействие на проекта с констатацията, че той не пречи на която и да е друга човешка дейност, важна за местното население, като ловуване и придвижване.

Освен обработваеми земеделски земи, в обхвата на проекта попадат и горски територии, включително полезащитни горски пояси. След подаден граждански сигнал за премахване на част от поясите и изграждане на пътища във връзка със строителството на ветрогенераторите, Регионалната дирекция по горите – Варна извършва проверка на 16 юли 2026 г., при която установява нарушения в конкретни горски участъци в землищата на Кремена и Тригорци.

Според данни, предоставени от Регионалната дирекция по горите във Варна по Закона за достъп до обществена информация, на площ от около 5 дка е констатирано унищожаване на хумусния пласт, а на други два участъка – неговото отнемане. Единият обхваща около 2,75 дка, а другият е с приблизителна дължина 430 м. и широчина 5 м., което се равнява на 2,15 дка. Така отнемането на плодороден слой засяга общо около 4,9 дка.

Установени са също премахване на дървесна и храстова растителност, нараняване на оставащи на корен дървета, следи от механизирана техника и избутване на земни маси. Точното количество на отнетия хумус като обем или маса не е установено, а РДГ–Варна не разполага с информация къде е транспортиран или използван. 

Вследствие на констатираните нередности РДГ–Варна е разпоредила спиране на дейностите в горските територии и е сезирала Районната прокуратура – Добрич, Териториално отделение – Балчик. Това обаче се отнася само до работата в тези участъци, а не до изграждането на целия ветропарк. Към момента на отговора няма наложени административни наказания, а отговорността за установените нарушения предстои да бъде преценена след приключването на прокурорската проверка.

Следователно документацията по проекта предвижда хумусният пласт да бъде съхраняван и използван за рекултивация, но извършената впоследствие проверка установява случаи на неговото отнемане и унищожаване. Наличните към момента данни не позволяват да се установи какво се е случило с отнетия хумусен пласт и дали той ще бъде използван за предвиденото възстановяване на терените.

Проверено:

Не е вярно, че край село Кремена ще се изграждат над 3000 ветрогенератора с височина над 300 метра. Проектът за ВяЕЦ „Кремена-Тригорци“ предвижда 15 ветрогенератора, като височината на турбините може да достигне до максималните 210 метра. Подвеждащо е и твърдението, че проектът се реализира „без оценка на околната среда“ – проведена е процедура по преценяване на необходимостта от ОВОС, след която е решено, че пълен доклад не се изисква. По отношение на чернозема проектната документация предвижда хумусният пласт да бъде съхраняван и впоследствие използван за рекултивация. Проверка на РДГ–Варна обаче установява отнемане и унищожаване на хумусен пласт в конкретни горски участъци в землищата на Кремена и Тригорци. 

Автор: Белослава Кушева

Авторката на материала Белослава Кушева е сред петте студентки, започнали шестмесечен стаж, в рамките на който работят с ментори от  и sCOOL Media, както и с регионални журналисти от цялата страна, като част от проекта „За истината с факти“.

Инициатива „За истината с факти“ се изпълнява в рамките на проект „ПАКТ“ и е финансирана от Европейския съюз и фондация „Институт Отворено общество – София“ (ИООС).

Материалът Не е вярно, че край с. Кремена в Добруджа ще се строят 3000 ветрогенератора с височина над 300 метра е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg