През месеците юли и август в Киев и още над десет украински града се провеждаха почти ежедневни протести. В руското информационно пространство и в български прокремълски сайтове протестите бяха описвани като „нов Майдан“ или като организирани и платени отвън.
Повод за тях бе кадрово решение. На 16 юли Върховната рада на Украйна утвърди новото правителство на Сергий Корецки след оставката на кабинета на Юлия Свириденко. Съставът на правителството бе одобрен без министри на отбраната и външните работи, а назначеният половин година по-рано за министър на отбраната Михайло Федоров не бе предложен отново. Същата вечер в редица градове започнаха протести с искане той да бъде върнат.
Въпреки че протестите продължиха повече от месец, Федоров не бе избран отново. На 19 август Върховната рада гласува за министър на отбраната Евгений Хмара, а същата вечер организаторът обяви края на протестните акции.
Пет дни след първата акция президентът Володимир Зеленски освободи главнокомандващия на въоръжените сили Олександър Сирски, което бе едно от исканията на протестиращите.
Какво се случи с Федоров
„Отидох си заедно с правителството. После започнаха протестите“, каза Федоров в интервю за „Українська правда“ от 29 юли. Той напусна поста на 16 юли, заедно с целия кабинет на премиера Свириденко.
Михайло Федоров бе познат в Украйна като министър на цифровата трансформация (от 2019 г. до януари 2026). Той бе човекът зад приложението „Дия“, чрез което украинците ползват документи и административни услуги. През последната си година на този пост бе и първи вицепремиер. За министър на отбраната бе назначен на 14 януари 2026 г. и остана на поста половин година.
След като премиерът Свириденко подаде оставка, тя обясни, че това решение е било предшествано от разговор с президента Зеленски, който е посочил необходимостта от обновяване на състава на министрите.
Според украинската конституция оставката на премиера означава оставка на цялото правителство. Съставът на новото правителство се формира по следния ред: президентът внася кандидатура за премиер, Върховната рада я гласува, след което новият премиер внася предложение за всички министри, с изключение на министъра на отбраната и министъра на външните работи. Техните кандидатури внася не премиерът, а президентът.
Новият кабинет на Сергий Корецки бе утвърден с 16 министри, а двата поста, предложения за които внася президентът, останаха незаети. Зеленски заяви, че министърът на вътрешните работи Игор Клименко е „един от кандидатите“ за отбраната, но кандидатурата му не бе внесена, след като самият Клименко отказа.
Защо украинците излязоха на улицата
Първите протести започнаха вечерта на 16 юли – в деня, в който Радата одобри новия кабинет без министър на отбраната. Хора се събраха на площад „Иван Франко“ в Киев, най-близката достъпна точка до президентството, както и в Лвив, Днипро, Харкив, Запорожие, Ужгород, Луцк и други градове.
„Върнете Федоров“ бе и основното скандиране, което даде името на акциите в украинските медии. На митингите се скандираше още „Федоров – министър на отбраната“ и „Дронове вместо кръв“, а на картонените плакати пишеше: „Властта – това е народът“; „Защо да уволняваш ефективните“; „Върнете предишния“. На втория ден към исканията се добавиха и оставка на главнокомандващия Олександър Сирски и връщане на депутатите от парламентарната ваканция. Зеленски обяви оставката на Сирски на 21 юли. Друго искане, което се появи на плакатите и в скандиранията, бе министърът по въпросите на ветераните да бъде ветеран. Назначеният на поста Виталий Ким, бивш ръководител на Николаевската областна военна администрация, не беше.
На 15 юли Федоров обобщи последната половин година на поста си в отчет, публикуван в „Телеграм“. Сред резултатите изброи изключването на руските военни от достъп до Starlink, покупката за четири месеца на повече дронове, отколкото за цялата предходна година, реформата на отбранителните поръчки и ръст на прехващанията – на руските дронове от 83% на 91%, а на крилатите ракети – от 47% на 87%. Призна, че не е успял да завърши организационната трансформация по стандартите на НАТО и да прехвърли всички поръчки към тръжна система. Същевременно се застъпваше за подразделения, в които дроновете поразяват целите преди пехотата: „Трябва да губим дронове, а не хора. Трябва да се борим за всеки човек“.
Според допитване на социологическата група „Рейтинг“ от 20–21 юли доверието към Федоров нарасна от 35% на 65% в рамките на седмица. Резултатите показват, че 72% от анкетираните са против уволнението му. Допитване на Киевския международен институт по социология, проведено между 16 и 31 юли сред 1808 души, отчете 63% доверие към Федоров срещу 16% недоверие. Това бе най-добрият баланс сред всички изследвани личности – по-висок от този на бившия главнокомандващ Валерий Залужни (66% доверие, но 24% недоверие). На Зеленски се доверяват 56%.
Мащабът на протестите се променяше всеки ден. Най-многолюдна бе акцията на 17 юли, когато площад „Иван Франко“ и част от съседните улици бяха запълнени с не по-малко от 10 000 души. Десет дни по-късно на същия площад се събраха няколкостотин, а на 3 август – около петдесет. Числата са по оценки на медиите и на организаторите, кореспондент на „Интерфакс-Украйна“ отбеляза, че точното преброяване е трудно, защото едни участници идват, а други си тръгват.
Организатор на протестите бе Дмитро Козятинский, ветеран и военен лекар, който през юли 2025 г. бе сред инициаторите на акциите срещу закона, ограничаващ независимостта на украинските антикорупционни органи. Тогава той настоя, че иска да събере „неравнодушни граждани, а не политически партии“ и помоли участниците да не използват партийна символика. Първата акция в подкрепа на Федоров обяви с думите, че не може да приеме свалянето на министъра на отбраната „по време на ефективни (най-накрая!) реформи“, и подчерта, че става дума за мирен протест с картонени плакати. Козятинский формулира протеста така: „Хората сега излизат не за Федоров като личност, а за решаване на институционални проблеми. Фактически Михайло е инструмент за решаването на тези проблеми.“
„Нов Майдан“ ли е това?
Още в първите дни на протестите за тях навлезе изразът „нов Майдан“. Прокремълският сайт bulgaria.news-pravda.com излезе със заглавие – „Зеленски е заплашен от нов Майдан“.
Ден по-късно същият сайт публикува и твърдението, че „според съобщенията“ Федоров е платил на блогъри в криптовалута за медийно отразяване – без да сочи какви са тези съобщения. И двете публикации сочат като свой източник сайта bgr.news-front.su.
Сайтът bulgaria.news-pravda.com е поддомейн на news-pravda.com – централния домейн на мрежата „Правда“, известна и като Portal Kombat, която препубликува материали от проруски източници на десетки езици. Разследване на от френската правителствена агенция VIGINUM, която отговаря за противодействието на чуждестранното манипулиране на информация показва, че през февруари 2024 г. мрежата „Правда“ обхваща най-малко 193 отделни сайта. Само под този домейн Европейската обсерватория за цифрови медии (EDMO) е открила версии на 23 езика, сред които и български.
Същата обсерватория е документирала, че мрежата „Правда“ системно препубликува съдържание от мрежата сайтове News Front. Тя е със седалище в окупирания от Русия Крим и е санкционирана от САЩ през 2021 г. и от ЕС през 2025 г. заради връзки с руските служби за сигурност. В мотивите към европейските санкции изданията от мрежата News Front са описани като „отправна точка за местни дезинформационни издания в държавите членки на Съюза“.
Вълната протести, станали известни като „Евромайдан“, започнаха след отказа на тогавашния президент Виктор Янукович да подпише споразумението за асоцииране с ЕС и прераснаха в искане за смяна на властта. Те продължиха 92 дни – от 21 ноември 2013 г. до 22 февруари 2014 г., когато Янукович напусна Украйна. Официалният брой жертви е 108, като най-голямата част загиват на 20 февруари 2014 г. след сблъсъци с полицията. Протестите са освен срещу авторитарното управление на Янукович, така и срещу прекалено силното влияние на Русия в страната.
Протестите през юли 2026 г. бяха мирни и в исканията им нямаше оставка на президента. Самият Федоров заяви на 1 август в интервю за New York Times, че няма да излезе при протестиращите и че по време на война няма да минава в опозиция на Зеленски. Той не прие уволнението си като политическа борба и определи протестите като положителен знак. Според него те показват, че „руснаците не са взели нашата [украинската] демокрация за заложник по време на война“.
На 18 август обаче Федоров публикува видеообръщение, което според украински медии съдържа първите му политически тези след оставката. В него той подкрепи провеждането на избори дори в условия на военно положение. Зеленски не реагира публично.
В украинските медии протестите бяха наречени „картонен Майдан“. Названието „картонен Майдан“ идва от протестите през юли 2025 г. Тогава Радата прие закон, който подчинява антикорупционните органи НАБУ и САП на главния прокурор, и Зеленски го подписа същата вечер. На следващия ден пред театър „Иван Франко“ в Киев излязоха около две хиляди души, а акциите обхванаха най-малко двайсет области. Девет дни по-късно парламентът прие нов закон, който отмени спорните промени – част от депутатите влязоха в залата с картонени плакати в знак на солидарност с протестиращите. И тогава протестите бяха обяснявани конспиративно – като „платени“ от ЕС и Канада или, обратното, като курирани от Русия.
Какво се твърди за протестите
Освен като „нов Майдан“, протестите бяха описвани и като организирани отвън, а Федоров – като корумпиран. Твърденията се разпространяваха от руски медии – основно Life.ru, Vesti.ru и „Комсомольская правда“ – и от проруски Телеграм канали. На 30 юли посланикът за особени поръчения в руското външно министерство Родион Мирошник заяви пред ТАСС, че ситуацията е показала „колко лесно стоящите зад бившия министър кръгове могат да организират в държавата граждански протест“. Според него „запалването“ става за броени часове, а зад него стоят „напълно ясни, конкретни хора, които играят на това поле“. Изказването беше цитирано от руски издания, сред които „Лента.ру“, „Вести“ и mail.ru.
„Українська правда“ преброи 1388 публикации, дискредитиращи протестите, с над 3 милиона прегледа в проруски Телеграм канали само за седмицата след отстраняването на Федоров. Основната теза бе, че протестите не са гражданска позиция, а опит на бившия министър да запази контрол над военните поръчки. Организацията на акциите се приписваше на украински бизнесмени и банкери, без каквито и да било доказателства.
Твърденията в Телеграм бяха няколко: че Федоров е западен проект, че протестите са постановка, че демонстрантите са платени и че зад тях стоят структури, финансирани от Джордж Сорос.
Украинската служба за медиен мониторинг PoshukAI проследи разпространението им – 6947 публикации от 1340 източника за девет дни. Наративът, че Федоров е западен проект, а протестите са постановка, се разпространява почти изцяло от руски източници: 94% от публикациите, които го прокарват, са руски, а 6% – украински, като основните разпространители са Life.ru, Vesti.ru и „Комсомольская правда“. Вариантите му включват твърденията, че „сорос-екипаж събира Майдан“ и че демонстрантите са платени. Изданието IntelliNews, което публикува изследването, отбелязва, че методологията му не е независимо одитирана.
Организаторът на протестите бе известен поименно от първия ден. Дмитро Козятинский обяви акциите публично във фейсбук и настоя, че става дума за мирен протест без партийна символика. Данни за външно финансиране не бяха представени от нито един от източниците, които го твърдяха.
Споровете в армията
Едно от исканията на протестиращите бе освобождаването на Олександър Сирски като главнокомандващ на украинските въоръжени сили. Той заемаше поста от февруари 2024 г., когато замени Валерий Залужни. През първата половина на 2026 г. между него и Федоров е възникнал спор за разпределението на правомощията в отбраната, съобщи украинското издание Interfax. Двамата първоначално отрекоха публично. Според анализатори обаче спорът за правомощията между министерството и Генералния щаб не е нов – той тече от над двадесет години.
Публично Зеленски призна на 16 юли, че двамата не са успели да работят заедно и че остават нерешени проблеми на фронта, в бригадите и с мобилизацията. Ден по-рано, на закрита среща с депутатите от „Слуга на народа“, той посочва две причини за смяната на Федоров: конфликта с армията и това, че министерството е правело покупки по свое усмотрение, без да се съобразява с армията. И двете издания се позовават на свои източници сред депутатите.
Последваха брифинги на Федоров и Сирски, в които те признаха за противопоставяне, но отрекоха някой от тях да е поставял ултиматум другият да бъде сменен.
На 21 юли Зеленски освободи Сирски и назначи за главнокомандващ Михайло Драпатий, а на следващия ден смени и началника на Генералния щаб Андрий Гнатов с неговия заместник Игор Скибюк.
Спорът за правомощията не беше единственият. Украйна купува дронове от местни частни производители – по данни на министерството на отбраната 95% от безпилотниците за армията са украинско производство. По думите на Федоров до неговата реформа Генералният щаб е можел да подава списък с конкретни компании, от които трябва да се купува. През май 2026 г. Федоров обяви преминаване към открити търгове, като посочи като цел „прозрачна, конкурентна и бърза система за покупки без корупционни рискове“.
В интервю за „Українська правда“ Федоров посочи за причина за оставката именно тази реформа: „Това предизвика голямо недоволство у много хора“. По думите му още през април е предупредил Зеленски, че ще започнат да го уличават, защото е настъпил интересите на много хора и компании. „Українська правда“ съобщи на 24 юли, позовавайки се на анонимен източник в отбранителния сектор, че най-големият доставчик на далекобойни дронове е очаквал 80% от държавната поръчка, а след въвеждането на търговете е получил около 25%.
Кампанията в Телеграм
Преди отстраняването на Федоров, през юни и юли „Українська правда“ преброи над 4,1 милиона прегледа на компрометиращи публикации срещу него, разпространявани основно от „Труха“. Това е един от най-големите украински канали в „Телеграм“ с около 2,8 милиона абонати. Украинското издание за данни и разследвания „Тексти“ документира случаи, в които каналът представя стари или чужди видеа като актуални, а изследване от 2024 г. установява, че около 45% от анализираните публикации съдържат поне една манипулативна техника.
Основната теза бе за провалена реформа на териториалните центрове за комплектуване – структурите, които отговарят за мобилизацията и които са обект на трайно обществено недоволство. На брифинга си на 16 юли Федоров отговори, че не се е намесвал в тази сфера, тъй като центровете не се подчиняват на министерството, а на Сухопътните войски и Генералния щаб.
Същият ден Федоров заяви, че срещу него върви системна информационна атака и я свърза със смяна на собствеността на канала: „Кой купи „Труха“? Защо от момента на покупката му той започна да работи чисто срещу мен?“. По данни от източници на „Українська правда“ в бизнес средите зад покупката може да стои ръководителят на парламентарната фракция „Слуга на народа“ Давид Арахамия. Съветникът на Федоров Сергий Стерненко пък посочи като нов собственик харкивския предприемач Микола Удянски. Досегашният собственик Максим Лавриненко отрече да е продавал канала.
Обвиненията са взаимни. На 5 юни полицията в Лвив спря Лавриненко за проверка на документи и го отведе в териториалния център за комплектуване (военно окръжие) заради липса на отсрочка от военна служба. Той твърди, че това е станало по указание на Федоров заради публикациите срещу него.
В интервюто си за „Українська правда“ Федоров каза, че е поставил въпроса пред президента още през април: „Виждате, че най-големите Телеграм канали на Украйна ги изкупиха и започнаха да работят срещу мен и моя екип. Започнаха да се появяват наказателни дела срещу хората, които работят с мен“.
Кампанията не постига целта си. Медийният анализатор Олексий Ковжун отбеляза, че след тези публикации „Труха“ губи десетки хиляди абонати: „Дори читатели без професионална медийна грамотност успяха да разпознаят неискреността“. „Труха“ демонстрира своята неспособност да влияе на проактивната украинска аудитория“, определи случая медийната експертка Оксана Мороз.
Краят на протестите
На 19 август Върховната рада назначи за министър на отбраната Евгений Хмара с 312 гласа при необходими 226 и двама против. Преди гласуването той съобщи, че е освободен от военна служба и стои пред депутатите като цивилно лице – по закон министърът на отбраната не може да бъде военнослужещ. Хмара ръководеше министерството като изпълняващ длъжността от 17 юли.
Сутринта на същия ден край Мариинския парк, до сградата на Радата, се събраха над сто души с искане Хмара да не бъде назначаван, а Федоров да бъде върнат. След гласуването протестиращите скандираха „Позор!“ и биха барабани.
Вечерта Козятинский обяви края на протестите. „Смятам, че всичко не беше напразно: най-малкото постигнахме уволнението на Сирски и назначаването на Драпатий, което малцина можеха да очакват още преди месец“, написа той. Според него акциите са били за диалог и реформи в отбраната, а не за подкрепа на конкретни длъжностни лица, а първопричина за тях е липсата на комуникация от президента за причините за смяната на правителството и уволненията.
Ден по-рано Федоров беше публикувал видеообръщение, в което призова да се определят параметри за провеждането на избори по време на война. Козятинский не подкрепи идеята – заяви, че не си представя как хиляди военни на фронта биха гласували и се кандидатирали. На 9 септември, на публична дискусия, той уточни, че Федоров не е обсъждал обръщението с него и че след видеото станало твърде трудно протестът да се отдели от личността му. „Но тогава протестите по принцип вече бяха приключили. Не смятам, че това беше предателство към протестното движение“, каза той.
Материалът Месеци на протести в Украйна: какво се случи и какво се твърди е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.
Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg
