Още през 1968 г. това твърдение е доказано от учения-етолог (етология – наука за поведението и закономерностите при животните) Джон Калхун. Калхун прави впечатляващ експеримент като на базата на миши социум предсказва последствията за човечеството, ако то живее свръхспокойно, сигурно и презадоволено. Ученият създава миши рай в лабораторни условия в базата на Американския национален институт за психично здраве. В конструкция от 4 кв.м с височина 1,5 м са осигурени идеална температура, изобилие от храни и вода, постоянно попълване на материали за строителство на миши гнезда, постоянна чистота и непрекъснат контрол и лечение от страна на ветеринарни лекари. Предприети са всички мерки за безопасност на обитателите на „Рая“. В него са настанени 4 двойки бели мишки. Разчетът е за 3840 мишки. максималната численост на популацията по време на целия експеримент достига до 2 200 мишки, след което сама се съкращава.
В първия период – усвояването, след 55 дни мишите семейства започнали да дават потомство. На всеки 55 дни числеността на групата се удвоява. След 315 дни скоростта на размножаване се забавя и периодът става вече 145 дни. по това време мишките са 600 и се е формирала тяхна йерархия и определен социален живот. появява се каста на отхвърлените, съставена предимно от млади индивиди, предимно самци и към тях се проявява агресия. Причината, според учените е, че при идеалните условия възрастните индивиди живеят много, много по-дълго от обичайното за реални условия и не освобождават ниша за младите. Отхвърлените самци-изгнаници от обществото бързо се сриват психически и престават да защитават бременните самки. Самките стават рязко по-агресивни, доколкото им се налага да защитават сами потомството си. Агресията обаче продължава да нараства при тях и скоро застига собственото им потомство. Голяма част от самките убиват мишлетата си, след което се настаняват в отдалечени гнезда и стават „отшелници“, отказвайки да се размножават. В резултат на това раждаемостта рязко започва да пада, а заедно с това скача смъртността при младите индивиди. Това се оказва началото на смъртта на „Рая“. В този момент се появява една нова категория на т.н. „красиви“. „Красивите“ не проявявали характерното за вида поведение. Не встъпвали в борба за самки и за територия, не проявявали желание за размножаване – само спели, хранели се добре и чистели козинката си. За кратко „красивите“ и самките – „отшелници“ станали мнозинство в „Рая“. Средната продължителност на мишия живот станала 776 дни, което е с 200 дни над репродуктивната им възраст. Количеството на бременностите се занулява. Девиантното поведение на мишия социум провокира внезапен ръст на хомосексуализъм и канибализъм, въпреки огромните количества прекрасна храна. Популацията измира. На 1780-тия ден умира последният обитател на „Рая“. 25 са опитите за създаване на мишата утопия, както я нарича Калхун и резултатът е винаги един и същ.
