Авансовите плащания по договорите за обществени поръчки за строителство вече няма да участват в изчисляването на инфлационната индексация. Правителството прие промени в Методиката за изменение на цената на договорите вследствие на инфлацията, с които на практика ревизира спорните правила, въведени в края на миналата година.

Решението има пряко значение и за големите инфраструктурни договори, включително за автомагистрала „Хемус“, по която са раздадени около 500 млн. евро аванси, част от тях за участъци, за които тогава все още не е имало необходимата готовност за строителство.

Само часове след решението на кабинета регионалният министър Иван Шишков даде и повече яснота пред ресорната парламентарна комисия как държавата възнамерява да процедира именно с тези средства. По думите му, фирмите първо трябва да извършат строителство срещу вече получените аванси, без да получават допълнително плащане, а едва след изчерпването им ще започне разплащане за следващите дейности.

Промените в индексацията

Още през май стана ясно, че МРРБ предлага авансовите плащания да бъдат извадени от механизма за индексация. Тогава измененията бяха публикувани само за обществено обсъждане, докато сега вече са одобрени от правителството.

С тях се ревизира промяна в Методиката от декември 2025 г. Тогава беше премахнато приспадането на авансовото плащане от базата, върху която се изчислява инфлационното увеличение. Министерският съвет мотивира тогавашното решение с необходимостта изпълнителите с авансово финансиране да бъдат поставени при същите условия като тези без аванси.

Сегашното правителство обръща този подход. Според мотивите му авансът се предоставя непосредствено след сключването на договора, за да осигури стартов ресурс за строителството, и не представлява стойност на реално изпълнени впоследствие дейности. Затова той не трябва да се оскъпява заради инфлация, натрупана след плащането му.

Променя се и моментът, към който ще се определя приложимият индекс – той вече ще се обвързва с изпълнението на строителните работи, а не с тяхното приемане от възложителя. Според правителството различните договорни срокове за приемане досега са позволявали еднакво извършени дейности да попадат в различни тримесечия и съответно да получават различна индексация.

При забавяне по вина на изпълнителя пък ще се използва по-ниският от двата индекса – този към момента, в който работата е трябвало да бъде извършена, или този към действителното ѝ изпълнение.

„Хемус“ първо ще „изработи“ авансите

Най-видимият казус около авансовите плащания остава автомагистрала „Хемус“. По време на изслушването си в парламента в сряда Шишков беше попитан директно дали се подготвя мащабна индексация на договорите за магистралата, на какво правно основание ще бъде направена и колко ще струва.

Министърът не посочи нито конкретна сума, нито окончателен механизъм. По думите му разчетите все още се правят и преговорите с компаниите не са приключили. Той обаче потвърди, че държавата възнамерява да продължи със сегашните договори, вместо да ги прекратява, както и че бъдещата цена трябва да отчита сегашните нива на строителните разходи.

Именно тук обаче Шишков постави ясна граница по отношение на старите аванси.

Първо ще изработват аванса, след това ще започне плащане.“

По думите му изпълнителите трябва първо да извършат работата, за която вече са получили авансово средствата, „без да получат една стотинка, един лев, едно евро“. Едва след това ще започнат новите плащания, които също няма да бъдат изплащани наведнъж, а ще бъдат разсрочени във времето.

Шишков посочи, че разговорите с компаниите вървят към това дължимите след изчерпването на авансите суми да се изплащат в рамките на пет години. Според него това би позволило строителството да бъде ускорено, без целият необходим ресурс да бъде осигурен наведнъж от бюджета.

Темата с авансите се превърна в един от основните спорове между сегашното ръководство на МРРБ и предишното управление. През юни Шишков съобщи, че при промяната на Методиката от края на 2025 г. потенциалният ресурс за индексиране на авансовите плащания е възлизал на около 632.9 млн. евро.

Публикувано съгласно указанията на Economic.bg