На 29 октомври в ефира на Българската национална телевизия се проведе дебат между кандидатите за президент, достигнали до балотаж – Илияна Йотова и Андрей Гюров. 

Форматът предполагаше както въпроси от водещата Поли Златарева, така и възможност всеки кандидат да попита другия. 

По време на близо двучасовия ефир Йотова и Гюров изказаха редица твърдения, като на няколко пъти се обвиняваха взаимно в лъжи, манипулации и внушения. Призоваваха да се говори с факти. 

Factcheck.bg изолира изказванията от дебата, които съответстват на принципите на работата ни – да проверяваме само твърдения, които са представени като факти и могат да бъдат опровергани или доказани като верни. В текста включихме и ключови изказвания по значими теми. Не се опитваме да потвърждаваме мнения. Проверки на твърдения от дебата предложиха и онлайн изданията „Клуб Z” и „Дойче Веле“. 

Съвместно изявление, а не резолюция на Общото събрание на ООН

Твърдение:

Андрей Гюров: Много е важно да се каже, че самата резолюция на ООН всъщност предвиждаше да се прекратят военните действия и нашата позиция, която първо беше в подкрепа, а след това г-жа Йотова се разграничи от позицията. […] 

Подвеждащо

Подвеждащо е да се твърди, че през септември 2026 г. Общото събрание на ООН е приело резолюция във връзка с военните действия в Украйна. Андрей Гюров говори за съвместно изявление от 51 държави членки на ООН, направено по време на брифинг преди заседание на високо равнище на Съвета за сигурност, в рамките на седмицата на Общото събрание на организацията през септември. Резолюциите на Общото събрание на ООН представляват официални решения на организацията. За разлика от тях съвместното изявление е заявяване на принципи, позиции или намерения.

В изявлението от 23 септември подкрепящите го държави заклеймяват агресията на Русия срещу Украйна и призовават за незабавно спиране на огъня и защита на цивилните, както и за гарантиране на сигурността на търговското корабоплаване в Черно море. България е сред държавите, подкрепили инициативата, но по-късно в социалните мрежи Илияна Йотова изразява резерви към съдържанието на изявлението.

Споразумението за сигурност с Украйна

Твърдение:

Илияна Йотова: Но по отношение на споразумението [с Украйна] това не е отворена врата, това са поети ангажименти да предадем на украинците реактори, реакторите от Белене. Поехте ангажименти за производство на дронове. Поехте ангажимента чрез това споразумение България да участва в Коалиция на желаещите. 

Подвеждащо

Подвеждащо е да се твърди, че Споразумението за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна съдържа конкретни ангажименти като предаване на ядрените реактори от „Белене“, производство на дронове или участие в Коалицията на желаещите. Споразумението съдържа клауза, че то „не попада в обхвата на Виенската конвенция за правото на договорите (1969 г.)“. При публикуването на текста на документа, Министерският съвет подчертава, че той „не попада в приложното поле на Закона за международните договори“ и не съдържа правнообвързващи ангажименти. Сходни клаузи съдържат споразуменията за сигурност на много от държавите от ЕС, които имат сключени такива с Украйна.

В подписаното от България споразумение действително се споменава непостроената АЕЦ „Белене“: „Участниците ще продължат да работят по потенциалната продажба на оборудване, придобито за проекта АЕЦ „Белене“, на Украйна, и ще предприемат необходимите стъпки за финализиране на процеса.“

В текста се подчертава и „стратегическата важност на технологиите, разработени и използвани на бойното поле от Украйна, включително безпилотни летателни апарати“, но не се говори за производство на дронове в България.

Коалицията на желаещите е неформална международна инициатива, водена от Франция и Обединеното кралство, която обединява десетки държави в подкрепа на Украйна. Началото ѝ е поставено през март 2025 г., докато двустранните споразумения за сигурност на почти всички държави от ЕС и Г7 с Украйна са подписани още през 2024 г. Подписването на подобни споразумения не означава автоматично участие в коалицията.

В подписаното от България споразумение изрично се посочва, че страните „оценяват високо важната работа на Коалицията на желаещите и потвърждават своята ангажираност към нейните дейности“. Тази формулировка представлява политически ангажимент, но не определя конкретна форма на участие и не задължава България.

Договорът с „Боташ“

Твърдение:

Илияна Йотова: „Боташ“ стана, защото господин Кирил Петков и господин Асен Василев за една нощ прекъснаха доставките на руска газ за България и това трябваше да бъде много експресно решение на служебното правителство. 

Невярно

Твърдението, че Кирил Петков и Асен Василев са прекъснали доставките на руски газ, е невярно. Доставките по договора между „Булгаргаз“ и „Газпром“ са прекратени от руската страна на 27 април 2022 г., тъй като България отказва да започне да извършва плащания в рубли вместо в щатски долари, както е записано в договора. Това се случва след като на 22 април 2022 г. Европейската комисия публикува насоки към държавите членки относно опита за едностранна промяна на условията за плащане по газовите сделки с „Газпром“. В насоките изрично се казва, че евентуални разплащания с рубли по предложения от Кремъл механизъм за валутен обмен биха били в нарушение на европейските санкции срещу Русия.

Договорът с турската компания „Боташ“ е сключен на 3 януари 2023 г. Към този момент България вече получава азербайджански газ през интерконектора с Гърция, както и втечнен природен газ през гръцкия терминал „Ревитуса”. До недостиг на газ не се стига, а цените към края на 2022 г. са близки до тези през април.

Подписването на договора с „Боташ“ става осем месеца след прекратяването на доставките от „Газпром“ и не може да се говори за „много експресно решение на служебното правителство.“

Покачване на цените

Твърдения:

Илияна Йотова: По време на вашето управление най-много се вдигнаха цените, най-много скочи инфлацията.

Андрей Гюров: Относно цените и инфлацията – моля, проверете си данните. Точно по времето на служебния кабинет цените растяха най-бавно през тази година, сега се получи ускорение. 

Невярно

Невярно е твърдението, че при служебния кабинет цените са растели най-бавно през годината. По време на дебата се сблъскаха две противоположни твърдения за движението на цените при управлението на служебното правителство начело с Андрей Гюров. Кабинетът на Гюров встъпи в длъжност на 19 февруари 2026 г. и предаде властта на 8 май 2026 г., като управлява два пълни месеца – март и април. Според официалните данни на Националния статистически институт за инфлацията през годината на месечна база, тя е стигнала най-високо ниво през април – 1,8%. През март тя е 0,9%. През двата месеца инфлацията на годишна база е съответно 6,8 и 4,1%. Най-висока инфлация на годишна база има през май – 6,9%.

Йотова не уточнява изрично периода, който визира. От началото на пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна най-високата месечна инфлация е през април 2022 г. – 2,5%, както и през март 2022 г. – 2,2%. 

Противоречиво е твърдението на Андрей Гюров, че сега се е получило ускорение на инфлацията. На месечна база след дефлация от 0,9% през юни, инфлацията е съответно 0,8% и 0,6% за юли и август, а през септември отново има дефлация от 0,2%. На годишна база след спад до 4,5% през юли, през последните два месеца данните сочат 5,1 и 5,7%.

Бюджетният дефицит

Твърдение:

Илияна Йотова: Аз не съм такъв привърженик на малките бюджетни дефицити. Почти няма държава в Европейския съюз в момента, която да е под границата на трите процента. 

Невярно

Твърдението не се среща за пръв път. По-рано през октомври и вицепремиерът Иво Христов от „Прогресивна България“, партията, подкрепяща Илияна Йотова, заяви, че почти никъде в Европа бюджетният дефицит не достига 3% от БВП.

Данните на Евростат за 2025 г. опровергават твърдението. От общо 27 държави членки 11 са отчели дефицит, равен на или над референтния праг от 3%, докато останалите 16 са били с по-нисък дефицит или с бюджетен излишък. Пет държави са приключили годината с излишък: Кипър (3,6%), Дания (2,9%), Гърция (2%), Ирландия (1,8%) и Португалия (0,7%).

Въпреки това общият бюджетен дефицит за ЕС през 2025 г. е бил 3,1% от БВП, а за еврозоната – 3%. Тези стойности са агрегирани показатели за всички държави и не означават, че всяка от тях поотделно е над прага от 3%. Сред страните с най-висок дефицит са Румъния (7,8%), Полша (7,2%), Белгия (5,2%) и Франция (5,1%).

Евростат изрично изразява резерви относно качеството на отчетените данни за България за бюджетния дефицит през 2025 г. Причината е, че статистическата служба обсъжда с българските власти начина на отчитане на някои операции на Агенция „Пътна инфраструктура“. Според Евростат тези суми влияят на дефицита за 2025 г. с 0,6% от БВП, като за окончателната оценка са необходими допълнителни данни от националните власти.

На 10 юли 2026 г. Съветът на ЕС откри процедура при прекомерен дефицит на България заради прогноза на дефицит от 4,1% от БВП през 2026 г., който се очаква да остане над 3% и през 2027 г. Правителството представи на Европейската комисия проекта на бюджетен план за 2027 г. на 15 октомври, но обяви, че ще внесе самия проектобюджет в Народното събрание след балотажа на президентските избори на 1 ноември. Така внасянето му се очаква след законовия срок 31 октомври.

Противоконституционен ли е референдумът за еврото

Твърдения:

Илияна Йотова: Днес виждаме какво става. Затова ние поискахме с президента този референдум. 

Андрей Гюров: Такъв референдум, както се произнесе Конституционният съд, е противоконституционен. 

Илияна Йотова: Не е вярно, че Конституционният съд е обявил референдума за противоконституционен. Нашето предложение изобщо не беше допуснато до мнозинството в Народното събрание, за да има референдум. 

Без заключение

По време на дебата двамата кандидати направиха различни твърдения и за това обявил ли е Конституционният съд за противоконституционен поискания от Румен Радев референдум през 2025 г. с въпрос: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 г.?”

Първоначално тогавашният председател на парламента Наталия Киселова върна предложението на Радев с аргумента, че искането противоречи на Конституцията. По-късно Конституционният съд реши, че тя няма правомощие да преценява дали е допустимо произвеждането на национален референдум и да отклонява предложение.

Така, на 3 декември 2025 г. Народното събрание отхвърли искането на Румен Радев за провеждане на референдум за въвеждане на еврото. Това стана с 81 гласа „за“, 135 „против“ и 3 „въздържал се“. Впоследствие 51 депутати внесоха искане до Конституционния съд да се установи дали решението на парламента противоречи на Конституцията.

На 23 януари 2026 г. Конституционният съд отклони искането като недопустимо, без да го разгледа по същество. В мотивите си съдът посочва, че референдум с предложения въпрос не би могъл да породи правни последици, тъй като решението за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г. вече е влязло в сила. Следователно Конституционният съд не е обявил предложения от Румен Радев референдум за противоконституционен, но не е потвърдил и неговата допустимост.

През 2023 г. парламентът отхвърли и проекторешение на „Възраждане“ за референдум с въпрос „Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043г.?“, за който бяха събрани 470 хил. валидни подписа. 

Впоследствие от „Възраждане” поискаха от Конституционния съд да се произнесе по акта на Народното събрание. КС заключи, че произвеждането на национален референдум с поставения въпрос за еврото противоречи на чл. 85, ал. 3 от Конституцията. Този член гласи, че ратифицираните от Народното събрание договори могат да бъдат изменяни или прекратени само по реда, посочен в самите тях, или в съответствие с общопризнатите норми на международното право. Нито една държава от ЕС няма право едностранно да изменя договорите на Съюза.

Двата случая обаче трябва да бъдат разграничавани. По предложението на „Възраждане“ от 2023 г. Конституционният съд се произнася по същество, като потвърждава решението на парламента да отхвърли референдума и приема в мотивите си, че провеждането му с поставения въпрос би противоречало на Конституцията. По отношение на предложението на Румен Радев от 2025 г. обаче, съдът не се произнася по същество и не го обявява за противоконституционно.

По тази тема екипът на Factcheck.bg не може да направи категорично заключение. Не е ясно дали двамата кандидати говорят за един и същ референдум. Референдумът, предложен от „Възраждане”, е отхвърлен от Конституционния съд, докато предложението на Румен Радев не е разглеждано по същество.

Референдум за еврото: какво казват Конституцията, законите, експертите и политиците

прочетете повече

По материала работиха Виктория Спасова, Васил Хаджийски и Василена Доткова

Материалът Предизборният дебат между Илияна Йотова и Андрей Гюров – какво показват фактите е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg