Редактори от България, Унгария, Молдова, Румъния и Чехия споделят уроците от работата с по-възрастни аудитории, руското влияние и онлайн тормоза

***

Екипът на платформата за проверка на факти Factcheck Bulgaria беше поканен да участва в обзорен материал на Института „Ройтерс“, посветен на работата на проверителите на факти в Централна и Източна Европа. Публикуваме текста в превод от английски на български език. 

Автор: Жофя Фюлоп 

През последното десетилетие в държавите от Централна и Източна Европа се проведоха десетки избори. В България между 2021 г. и 2026 г. се състояха осем парламентарни вота. Чехия наскоро въведе гласуване по пощата. В Румъния и Молдова се проведоха президентски, парламентарни и местни избори. А в родната ми Унгария наскоро се състояха може би най-важните избори през последните две десетилетия.

Предизборните кампании в този регион често са белязани от дезинформация, разпространявана от вътрешни източници, както и от чуждестранна намеса. Проверителите на факти играят ключова роля в разобличаването на неверни твърдения и в предоставянето на достоверна информация на аудиторията. Но какво са научили те от опровергаването на дезинформация, преди сънародниците им да се отправят към урните? Може ли опитът им да бъде полезен за техните колеги в други региони?

Това са въпросите, които зададох на представители на пет организации за проверка на факти, работещи в Централна и Източна Европа, включително тази, в която работя в момента. 

Ето кои са петте основни извода от разговорите ни.

1. Мисли немислимото и създавай разяснителни публикации по спорни теми

Журналистът Хорациу Бонтя, който работи в румънския сайт за проверка на факти Factual, съжалява, че не е взел по-насериозно крайнодесния кандидат Калин Джорджеску, който впоследствие спечели първия тур на президентските избори през 2024 г.

„Джорджеску изглеждаше като случаен кандидат, който не се радва на особена популярност. Предполагахме, че няма да получи много гласове и че не си струва да отделяме време за проверка на твърденията му. Оказа се, че сме сгрешили“, казва Бонтя, чиято организация е създадена през 2014 г. по инициатива на гражданската организация за обществен контрол Funky Citizens.

2024-та беше голяма година за Румъния. В страната се проведоха местни, парламентарни, европейски и президентски избори. След първия тур обаче президентските избори бяха анулирани заради документи на разузнавателните служби, според които Джорджеску вероятно е получил подкрепа на вота благодарение на операция за чуждестранно влияние – посредством съмнителни профили в TikTok и тайни плащания към инфлуенсъри. През май 2025 г. румънците отново отидоха до урните и избраха за президент либерала Никушор Дан, бивш кмет на Букурещ.

Румъния не беше единствената страна в региона с динамични избори. На осмите парламентарни избори от 2021 г. насам в България за министър-председател беше избран проруският кандидат Румен Радев.

Василена Доткова, журналистка в българската платформа Factcheck.bg, ми разказа, че екипът е трябвало да преосмисли подхода си спрямо проверката на съдържание, свързано с изборите.

„Обикновено не проверяваме сатирично съдържание, но по време на последната предизборна кампания станахме свидетели на множество сатирични изображения, генерирани с изкуствен интелект, които често бяха възприемани като истински, а не като шега. Наложи се да обясним това на нашите читатели“, каза тя.

В унгарската платформа Lakmusz, където работя, се сблъскахме с подобни дилеми. Беше трудно да преценим дали трябва да пишем за тези сатирични изображения, генерирани с изкуствен интелект. Въпреки това смятаме, че решението да ги анализираме като явление беше правилно, тъй като подобен подход е в интерес на обществото. 

Така подходихме и при анализа на предизборните програми на партиите, както и когато създадохме подробни разяснителни материали по теми, свързани с изборния процес, като например гласуването по пощата и социологическите проучвания. Тези материали имаха превантивна функция срещу дезинформацията (т.нар. pre-bunking), като ни позволиха предварително да разгледаме теми, които впоследствие станаха обект на неверни твърдения.

„Винаги е добре да се подготвяме предварително и да пишем по теми, за които можем да предвидим, че ще предизвикат голям обществен интерес“, казва Ян Фридриховски, главен редактор на чешкия сайт за проверка на факти Demagog.

Гласуването по пощата беше въведено за първи път в Чехия през 2025 г., когато бившият министър-председател и милиардер Андрей Бабиш се завърна на власт. Тогава екипът на Demagog предполага, че гласуването по пощата ще стане обект на множество дезинформационни твърдения. Затова журналистите подготвят разяснителни материали, за да бъдат на една крачка пред подвеждащите твърдения.

2. Експериментирай с нови формати и партньори, които вече са спечелили доверието на обществото

Проверката на факти в реално време се доказва като особено успешен формат, най-вече по време на телевизионни дебати. Румънската платформа Factual стартира работа през 2014 г. именно с проверка на факти на живо – формат, който екипът използва отново и през 2025 г.. 

„Организирахме проверка на факти в реално време с участието на нашите журналисти, редактори и външни експерти по време на телевизионния дебат между кандидатите за президент на Румъния“, разказва Бонтя от Factual. „Това ни позволи да проверим и опровергаем неверни твърдения от дебата много бързо, в рамките на един час. Това беше най-успешният ни формат по време на предизборната кампания.“

Напоследък Factual обръща специално внимание на новите формати за представяне на съдържание. Екипът започва да работа с популярни инфлуенсъри от поколението Z, създава кратки вертикални видеа и публикува в Instagram поредици от изображения (карусели), представящи статиите на платформата.

По думите на Бонтя предизборният период е бил отлична възможност за експерименти с тези нови формати и сега екипът се стреми да ги превърне в постоянна част от работния си процес.

Повечето проверители на факти, с които разговарях, са използвали изборите в техните държави като възможност да изпробват нови неща. В Lakmusz започнахме да създаваме едноминутни видеа, обобщаващи най-важните ни проверки на факти, които достигаха до най-много хора. Освен това подготвяхме обзорни текстове на английски език за дезинформационната среда в Унгария, тъй като изборите предизвикаха интерес и извън страната.

Demagog започва да експериментира с кратки вертикални видеа още преди последните избори в Чехия. Този път обаче екипът създава кратки видеа за TikTok, посветени на медийната грамотност, в рамките на специално партньорство с платформата по време на предизборната кампания.

С подкрепата на TikTok Demagog публикува видеата в собствения си профил, но те получават и видимо място на специалната страница на платформата, посветена на изборите. Видеата са промотирани и чрез платени реклами. Благодарение на това сътрудничество видеата достигат до милиони потребители.

Молдовската платформа за проверка на факти Stop Fals’ започва да публикува кратки видеа във Facebook, Instagram и TikTok. Това обаче не е единственият им експеримент. Платформата си партнира с обществената телевизия, за да анализира изказвания на кандидатите, и дори си сътрудничи със създатели на новинарско съдържание.

Екипът използва и хумора, за да разпространява своите проверки на факти. Например Stop Fals’ работи с един от най-популярните карикатуристи в Молдова – Алекс Бурец, за да представи като карикатури най-разпространяваните и абсурдни неверни твърдения. Сред тях е и твърдението, разпространявано от прокремълски източници, че президентът на Молдова Мая Санду е купувала семенна течност от хомосексуални знаменитости, сред които Елтън Джон.

Stop Fals’ е създадена през 2015 г. като инициатива на Асоциацията на независимата преса (API), а от 2017 г. платформата вече има и собствен уебсайт. Изпълнителният директор на API Петру Маковей е категоричен, че за проверителите на факти е важно да си сътрудничат с хора, които се ползват с доверието на местните общности.

„Работили сме както с популярни лица в социалните мрежи, така и с местни личности с авторитет, например социални работници или пощальони. Това са хората, на които жителите на селата и представителите на по-възрастните поколения имат доверие“, казва той.

3. Образовай общностите и най-вече възрастните

И петте организации за проверка на факти, представени в тази публикация, провеждат обучения по медийна грамотност. Предизборният период е особено подходящ за подобни инициативи, но уъркшопи и събития се организират и извън тези периоди. По време на изборите през 2026 г. екипът на Lakmusz посети унгарски гимназии и граждански организации, за да разговаря с ученици и представители на гражданското общество за дезинформацията и начините за разпознаване на фалшиви новини.

За мен най-интересното преживяване беше посещението на село близо до границата с Румъния. От общо 300 жители повечето бяха от ромски произход и се информираха основно от Фейсбук и от обществената медия, където бяха изложени на постоянна пропаганда от режима на Виктор Орбан. 

Целта ни не беше да ги убедим да спрат да следят новините на обществената медия. Вместо това искахме да ги научим да мислят критично и да подхождат с повече скептицизъм към информацията, която получават.

Проверителите на факти в България, Молдова и Румъния имат проекти за медийна грамотност, насочени към възрастните. Те са сред най-уязвимите групи, когато става дума за дезинформационни кампании, защото прекарват много време в интернет и в социалните мрежи. Освен това често са обект на измами.

Василена Доткова отFactcheck.bg ми разказа за техен проект, който дава възможност на възрастните хора да изпращат публикации, чиято достоверност искат да бъде проверена. Тази инициатива е полезна и за самите журналисти, тъй като им помага да разберат какво съдържание достига до различните аудитории. Това е особено важно, защото е трудно да се разбере какво точно показват алгоритмите на социалните мрежи на отделните потребители.

„Възрастните хора са особено активни по време на избори“, казва Маковей от молдовската Асоциация на независимата преса (API). „Те следят активно новините и прекарват много време в интернет, затова трябва да насочим усилията си към тях. Медийната грамотност е дългосрочна инвестиция в развитието на критичното мислене.“

Маковей вярва, че и синергията между поколенията е важна. През 2024 г. и 2025 г. организацията реализира пилотен проект в няколко района на Северна Молдова, в рамките на който млади хора и възрастни граждани участват заедно в обучения. Те получават и подкрепа за организиране на инициативи в местните общности, както и за създаване на видеа, които подкрепят критичното мислене.

4. Руската намеса е реална, но не е всемогъща

В Централна и Източна Европа въпросът не е дали ще има руска дезинформационна кампания по време на следващите избори, а по-скоро какъв ще бъде нейният мащаб.

Най-мащабните руски операции за влияние бяха проведени по време на изборите в Молдова и България, тъй като и в двете държави има проруски партии, представени в парламента.

Победителят на изборите в България Румен Радев заема позиции, близки до тези на Русия. Както ми разказа Василена Доткова, по време на предизборната кампания определени групи във Фейсбук са споделяли и разпространявали активно руска дезинформация, като същевременно са подкрепяли Радев.

„Никога не е било лесно да се постави ясна граница между руската дезинформация и дезинформацията от вътрешни източници в България, но в случая припокриването при тези групи беше доста очевидно“, казва тя.

Ситуацията в Молдова е още по-сериозна. Два региона в страната – Приднестровието и Гагаузия – са под силно руско влияние. Обстановката се усложнява допълнително от няколко фактора – влиянието на Руската православна църква, въздействието на Кремъл върху медийната среда в Молдова и мрежата за разпространение на фалшиви новини, свързана с молдовския олигарх Илан Шор, който е санкциониран от САЩ и Великобритания. 

Според Маковей от API проектите за медийна грамотност са имали особено важна роля в противодействието на руските опити за влияние.

„Руското влияние не изчезва след изборите“, казва той. „Затова трябва да продължим тези инициативи. Онези, които стоят зад тях, ще продължат да разпространяват проруска пропаганда.“

Журналистите в Чехия очакваха руска намеса преди изборите през 2025 г. В крайна сметка обаче дезинформацията от вътрешни източници се оказа много по-значим фактор, като не бяха открити доказателства за координирана широкомащабна чуждестранна намеса.

Фридриховски от Demagog ми разказа, че екипът е установил стотици фалшиви профили в TikTok, които разпространявали проруска и антисистемна дезинформация. Не са открити обаче доказателства, че тази мрежа е управлявана от Русия.

В Унгария няколко дезинформационни кампании бяха свързани с известни руски групи като Storm-1516. Посланията им обикновено бяха насочени срещу основния претендент за властта Петер Мадяр, който след изборите стана министър-председател. За разпространението бяха използвани фалшиви уебсайтове, както и политически реклами във Фейсбук, въпреки че от октомври 2025 г. подобни реклами вече са забранени в Европейския съюз.

Въпреки това обхватът и въздействието на тези кампании останаха ограничени в сравнение с дезинформацията, разпространявана от вътрешни източници. Например руска дезинформационна кампания срещу Агнеш Форстхофер от партията на Мадяр, в която се твърдеше, че тя е била част от мрежата за трафик на хора на Джефри Епстийн, достигна едва до няколкостотин Facebook потребители в Унгария.

За сравнение видеата, генерирани с изкуствен интелект и всяващи страх от война, разпространени от партия Фидес и свързани с нея страници във Facebook, бяха гледани стотици хиляди пъти. Те внушаваха, че ако Мадяр спечели изборите, унгарски войници ще трябва да се сражават в Украйна.

5. Проверителите на факти често са обвинявани в цензура, което затруднява работата им

Проверителите на факти в Централна и Източна Европа са свикнали да получават обиди и нагрубяващи съобщения от хора, които се опитват да дискредитират работата им.

Както чешката платформа Demagog, така и унгарската Lakmusz участваха в европейската Система за бързо реагиране (Rapid Response System, RRS) – инициатива, която позволява на участниците да получат по-добра представа за дезинформационната среда, за разпространителите на неверни твърдения, както и за реакциите на онлайн платформите спрямо тези проблеми преди избори на територията на Европейския съюз.

Организациите, участващи в RRS, извършват мониторинг на публичното дигитално пространство и докладват за нарушения до платформите, които могат да вземат мерки, след като разгледат случая.

„Преди изборите се обсъждаха както RRS, така и нашето участие в системата“, разказва Фридриховски от Demagog. „Представяха ни като организация, която цензурира интернет и оказва голямо влияние върху резултатите от изборите.“

След изборите в Чехия атаките постепенно затихват, но проверителите на факти не бива да подценяват подобни действия. По време на всяка предизборна кампания враждебността и недоволството срещу медиите се засилват. Всички проверители на факти, с които разговарях за тази статия, са били подложени на подобна вълна от тормоз и ми разказаха, че атаките често идват от политически фигури.

Тези атаки показват, че работата ни има значение, но дори това не прави подобни ситуации по-лесни за понасяне. Освен това винаги съществува дилемата дали да отговориш, или да не отговориш на обвиненията, отправени към теб.

Както обяснява Маковей от API, при по-сериозни онлайн атаки организацията подава сигнали в полицията. „Обикновено обаче предпочитаме да пренебрегваме тормоза, просто защото не искаме да даваме допълнителна публичност и внимание на неоснователни обвинения“, казва той.

Материалът Какво научиха проверителите на факти в Централна и Източна Европа от отразяването на десетки избори с голям залог е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg