В Оман, като всяка мюсюлманска страна са доста религиозни.
Освен редовните молитви пет пъти в денонощието, Оманци са построили много джамии. На практика джамии има навсякъде, защото старо правило гласи, че джамия трябва да се построи там, където спира да се чува гласът на мюезина от съседната.
Разбира се най-голямата джамия е тази в столицата. Казва се Султан Кабуз (по името на султана, който я е построил) и е нещо наистина внушително. В залата се побират 6000 души, а в двора и залата – 20000. Това е техническият капацитет.
Като всички свободни хора ( в исторически план Оман никога не е бил под робство ) и оманци са веротърпими към останалите религии. В разговорите на тази тема се набляга повече на това, че бог е един – всъщност това са първите думи в повечето свещени книги на монотеистичните религии. Всеки, който иска може да си построи църква, където си иска – стига да има нужните средства. Оманци се отнасят с уважение както към християнските храмове (много малко на брой), така и към хората изповядващи християнство. Въобще зачитането на свободата и достойнството на другия са движеща сила в поведението им. Затова, когато един от новите ми познайници ме запита дали е безопасно да дойде в България, доста се зачудих какво да му кажа. Как да му кажа, че сред нас има хора, които мразят чужденците – едните, защото са богати и трябва”да им слугуваме”, другите – бежанците, защото са бедни и са терористи и какви ли не още, и трябва”да ги храним на всичкото отгоре”.
Представих си как моят познат идва в България облечен в най-новата си бяла роба и сложил най-новата си чалма – уважение един вид към домакините и как, като го чуят да говори на арабски, софийските скинари може да го набият, щото не е облечен като тях, щото е в България, а „в България се говори на български” или защото просто така им харесва. Та в този ред на мисли на въпроса за безопасността в България отговорих: „Ами не знам добре английски, не разбирам”….
