Вестник „Капитал“ публикува великолепно интервю с математика Джон Майтън, въвел философията JUMP при изучаване на математиката. И ако ще говорим за съвременно образование и разликата между някой, работещ в училище и учител, това трябва да се прочете.
„Капитал“: „Повечето хора никога не разбират колко брилятни могат да бъдат. Те не намират учителите, които да вярват в тях. Убеждавани са, че са глупави.“ Думите са на асистент-учителя Том от филма Добрият Уил Хънтинг (Good Will Hunting), който разказва историята на нощния пазач, но истински математически гений Уил. В ролята на Том е Джон Майтън, канадски математик и драматург, който сам пише думите на своя герой във филма и консултира Бен Афлек и Мат Деймън за сюжета му.
И е истински убеден в посланието на „Добрия Уил Хънтинг“. Майтън се е посветил на каузата да направи математиката разбираема – и дори обичана, от всеки ученик. По неговата система за преподаване JUMP Math учат близо 85 хиляди деца от над 400 училища и курсове по света. От няколко години тя се прилага и от близо сто учители в България благодарение на Института за прогресивно образование. Философията на JUMP (Junior Undiscovered Math Prodigies – Млади неоткрити математически гении) е, че всеки (дори най-изоставащият) ученик притежава потенциал за учене и той може да бъде реализиран, ако учениците са уверени и старателни, а учителите ги окуражават и подкрепят по пътя. Ролята на преподавателите е да определят какво точно знаят учениците, да разбият материала на малки стъпки и да направят така, че всеки ученик да бъде въвлечен и да участва. Резултатите се виждат веднага – по-бързите деца се справят още по-добре, а по-бавните постепенно ги достигат. А JUMP Math става една от четирите отличени сред сто най-добри образователни иновации в света.
Математиката е за всеки
Джон Майтън разказва, че самият той е имал проблеми с математиката, докато е учил и е трябвало да разбере по трудния начин, че с много практика и усилена работа може да развие способностите си. Затова, когато преди 15 години започва клуб за консултации по математика, знае, че трябва да измисли различен начин за представяне на задачите, така че децата да ги разберат. Намира го в смесицата между традиционния подход за преподаване, в който учителят диктува материала, а учениците слушат, и иновативния, в който децата са оставени сами да откриват отговорите на въпросите. Според Майтън изследванията в когнитивната наука са доказали, че вариантът, в който учителят прави преглед на урока, а след това го разбива на малки логически хапки, които учениците могат да поемат, заедно с адекватна практика, е най-ефективен. Тоест преподавателят води откривателството на учениците. Таблицата за умножение по JUMP например не се учи наизуст, а учениците научават метода за пресмятане на резултата, за да стигнат до него дори и да забравят отговора.
Важно е също децата непрекъснато да получават обратна връзка за това как и накъде вървят, а учителите да са сигурни, че даден материал е усвоен, преди да се продължи нататък. Ако някои ученици са по-бързи от други, те получават по-сложни бонус задачи, но не се препуска напред по материала. Така децата се ентусиазират от успеха си и им е по-лесно да запомнят повече, да поемат рискове и да работят ефективно. До подобни изводи стига и анализът на Института за прогресивно образование след пилотното внедряване на JUMP в България – децата учат с желание и ентусиазъм, разбират по-добре математиката, проявяват изследователско и критично мислене и повишават успеха си – по всички предмети.
Ключовият фактор отново е учителят. „Казвам на всички ученици: „ако разберете нещо, то е заради мен, а ако не разберете нещо, то пак е заради мен“, сподели Джон Майтън на конференцията „Образование на бъдещето“. И допълни, че подходът на JUMP е не просто да обясни математиката, но и да я поднесе по начин, по който децата от самото начало се чувстват уверени в себе си. JUMP не опростява програмата по математика – всъщност учебните тетрадки по системата изглеждат много по-сериозни от традиционните в България. Но променя отношението на учителя към децата, както и това на децата към учителя и математиката. С основната идея, че математиката не е само за избрани.
„Трябва да разсеем мита, че само някои деца са родени със способности“, категоричен е Джон Майтън пред „Капитал“. Според него обществото, родителите и учителите трябва да престанат да го разпространяват и да видят научните доказателствата за това как учат децата. Да разберат, че способностите се учат, развиват и отглеждат, да не приемат лошите резултати, а да анализират защо се случват и как да ги подобрят. Майтън дава пример с изследвания на шахматисти, които са показали по-добри резултати когато се подготвят първо с мини-игри с по-малко фигури, за да упражняват техники и позиции. Същото трябва да правим и с математиката, смята Майтън, вместо да даваме на учениците твърде сложни задачи от началото. Защото когато не успеят и изостанат след съучениците си, лесно могат да се обезсърчат и да започнат да подценяват собствените си възможности. „Един от начините, по който разрушаваме способностите на учениците, е през това да ги разделяме на групи – да караме едни да се чувстват много талантливи, а другите – по-малко“, смята Джон Майтън. Тези, които чувстват, че са по-ниско оценени, учат по-неефективно, спират да внимават и започват да проявяват проблемно поведение. А това се отразява и на работата на учителите, които имат полза от това целият клас да е ангажиран и да няма пропасти между знанията на учениците, убеден е Майтън.
От уста на уста
В началото методът JUMP се разпространява от уста на уста. Учители канят Джон Майтън и екипа му в класните си стаи, виждат ефекта от различния подход и се запалват за идеята. „Смятам, че мнозинството от учителите отчаяно искат да помогнат на своите ученици“, коментира Джон Майтън и е убеден, че когато им се дадат инструментите за промяна, те действат. Необходимо е обаче да получат подкрепа през това време. „Учителят трябва да познава добре материята, да знае как да задава въпроси и да дава предизвикателства, да мисли допълнителни задачи, а често няма време за всичко това, нито има достатъчно пари за качествени обучения на учителите“, казва Майтън. Затова екипът на JUMP, който се състои от осем математици, решават да подготвят онлайн ръководства за учителите. Развиват тези ръководства в продължение на около десет години, но резултатът си струва – прави живота на учителите по-лесен.
„Училищната система трябва да бъде отворена за доказателства – това е най-голямата промяна, която трябва да бъде направена в образованието“, казва Джон Майтън. И допълва, че учителите трябва да могат да експериментират и да подобряват програмата, да анализират резултатите от уроците и да обменят опит. Подобно на бизнеса, където не налагаш един продукт на всички, а оставяш консуматорите да изпробват различни и накрая добрите остават на пазара. Ако зависеше само от учителите в Канада, JUMP Math би била навсякъде, смята Майтън. Пречат обаче фактори като нежеланието за промяна на определени педагогически практики или монополът на издателите на учебници.
В България JUMP се разпространява от Института за прогресивно образование, който превежда и адаптира учебните материали, обучава учителите и им оказва съдействие по време на преподаването. Министерството на образованието подкрепи пилотното внедряване на системата с определени бележки, но не изглежда да се интересува от резултатите – така че, ако го удовлетворяват, да стимулира по-масовото й прилагане.
