Преди време репортер на zarata.info разговаря с полицейски инспектор Ройдев от Стара Загора. Тогава се замислих, че другаде, освен в нашия регион, не съм чувала това име. „Ройдевци“ все още има на юг от Стара Загора. Статистика за броя на мъжете, носещи името Ройди не намерих, но го открих в „Пръст“ – книга с приказки, написана от Георги Райчев, който пък е роден в село Землен, Радневско.
[ad id=“225664″]
Ройди е старинно българско име, производно на глагола „роя се“, давано с пожелание детето да има много потомци.
Нумерологично число на името Ройди е 2. Числото две е много щастливо, тъй като има поговорка, че “добрите неща винаги идват по двойки“. Още повече, че това число се използва в изрази изразяващи голямо щастие, като “двойно щастие“, “двоен шанс” и т.н., а и на китайски думата за това число е идентична с думата “лесно”.
Надяваме се, че животът на всички, които са кръстени с името Ройди, наистина е зареден с двоен шанс и всичко им се случва лесно.
[ad id=“263680″]
Освен в България, оказва се, че има Roydi в Испания и в някои азиатски държави. Много вероятно е това име да е с много по-стара история и да е дошло в нашия район от много далеч.
Ето и част от текста на Георги Райчев в книгата му с приказки „Пръст“:
„Една сутрин Ройди застяга колата, изведе волове и впрегна.
— Къде ще ходиш в тази жега и този прах?! — сърдито попита невестата му.
— Пръст ще докарам — късо отвърна Ройди, — ще попълня двора около саята и плевника. Утре ще ливнат дъждове — не можем изгази.
Той отмина и се върна с пълна кола пръст. До обед докара още две коли.
Отляво до Ройдеви почваше дворът на братовчеда му Диньо. Делеше ги общ плет. Двете семейства не живееха добре. Враждата почна, откакто се посели там Диньо.
Враждуваха не само хората. Псетата им по цели дни се лаеха през общия плет, петлите се биеха отвън дворовете, на бунището; лятос Диньовото прасе рани Ройдевото с дълбока рана, от плешката до гърба.
[ad id=“236993″]
На обед се прибра дома си Диньо. Жена му го посрещна запъхтяна още на портата.
— Къде ходиш? Къде се губиш?
— Тук бях — по селото.
— Ходи! Ходи! Спи! А пък хората вършат работа зад гърба ти!…
— Каква работа? Какво те е прихванало пак?!
— Прихванало ме! Ще разбереш, когато отвориш очи. Ела да видиш!
Тя хвана разкопчания край на пъстрата му антерия и почти насила го отведе до плета.
— Гледай там! Виждаш ли?
— Виждам — пръст; докарал си човекът пръст.
[ad id=“236999″]
Наистина, отвъд, пред плевника, се белееха три пресни купчини пръст.
— Пръст я — от нашата пръст, дето си я белязахме пролетес в полето…
— Отгде знаеш?
— Стрико Лазар ми обади. Връщал се от къра тази утрин и видял Ройдя, като товари от нашата пръст.
Диньо поклати глава:
— Брей, лош човек е Ройди — направя го. Ще ида да видя.
Той се обърна и излезе от двора. Прекоси селото и потъна в задименото от прах поле.“
[ad id=“237001″]
