Да застрашиш живот в такова време смутно –
в държавата, народа си обрекла
на мрачно днес, а и на мрачно утре –
какво по-лесно?
Струва ли човекът
по-скъпо от съдбата на монета,
търкулнала се с уличните вади
във шахтата, щом ливнат дъждовете?
И няма вече кой да я извади.
Човекът…Знам, лицата му са разни.
Различни са заплахите към него.
За бедния – това е джоба празен
и примката на нуждата, пристегнала
не просто гърлото – душата жадна
на малко щастие да се зарадва.
За богаташа пък заплахата е друга:
все някой тайно го предупреждава,
че ще разкрие тъмната му слава,
ще похити обичната съпруга
или по-страшно – рожбата му мила…
И сякаш няма бог, и няма сила,
която да простре длан за опора,
да въдвори спокойствие, надежда,
и да покаже път на страдащите хора,
път, който към усмивката извежда…
Чистачът, дето със лопата рие
калта на шахтата и на живота днешен,
дали монетата внезапно ще открие?
Ако намери я, в ръкав ще я отрие
и тя ще заблести, каквато беше…
Съдба човешка, ти във времето сурово
ще заблестиш ли истински отново?
Из „Птици в нощта“
