Славяните са наричали месец август „зарев“ заради разгонването на елените

Знаете ли етимологията на българските имена на месеците? Те означават най-често характеристика на съответното време от годината. Според лингвистични и фолклорни възстановки българските славяни по всяка вероятност са използвали по-долните наименования.

Поместваме също и имената на месеците според Римския календар, от който са съвременните наименования на месеците.

[ad id=“225664″]

„Просенец” – означава, нарастването на деня. Този месец отговаря на днешния Януари, чийто латински произход идва от името на бог Янус (Ianuarius). Бог Янус отваря вратата на новата година и затваря тази на старата. Изобразяван е като бог с две лица.

Вторият месец се наричал „сечен”. Думата идва от глагола „сека”. Това е месец Февруари, който се характеризира с това, че е лют и че въздухът реже, сече. В Римския календар наименованието на този месец е febria и е свързано с протичащия по това време празник на очищението.

Третият месец, отговарящ на съвременното наименование „Март”, е „сухий”. Това е месецът, през който по нашите земи падат най-малко валежи. В Римския календар, това е месецът на Марс (Martius), бога на войната. Войната е започвала през пролетта и в края на година се прекъсвала. С март започвала годината. Новите консули встъпвали на длъжност на 1 март.

Месец Април има славянско съответствие „брезов”. Наречен е на името на брезата, която цъфтяла в този период. На латински месецът е Aprilis от “aperio” – откривам.

Месец Май по нашите земи се наричал „тревен”, защото това е времето на растежа на тревата. В Рим той приема името на божеството на растежа Maius.

Юни е наречен „Изок”. Така се наричали скакалците, които нападали посевите. Латинското съответствие на този месец е Iunius. Предполага се, че е посветен на Юнона – богинята, покровителка на раждането.

Юли е „чръвен” и е приел наименованието на вид червеи, които се събирали през лятото и от които се получавала червена боя. В чест на Цезар този месец в Рим се нарича „Iulius”. По-рано неговото име било „квинтил”. Думата означава пети месец, като се брои от март.

Август е наречен „зарев” от глагола „зарева”, който означава „запев”. Това е периода на разгонването на елените. През това време те издават специфични ревове. В римския календар този месец е посветен на Август и се нарича Augustus. По-ранното му име е sextilis (секстил) – шести месец от годината като се брои от Март.

[ad id=“263680″]

Септември в славянския календар се наричал „руен”. Така се наричало растението смрадлика, което цъфти през есента. В Римския календар този месец се нарича September и означава редно число. Следващите три месеца също са редни числа: October (Octobrio), November (Novebrio), December (Desembrio)

По нашите земи тези месеци имат следните значения: Октомври е „листопад”, заради падането на листата на дърветата, Ноември е наречен „груден”, заради това, че земята през зимата е скована и става на грудки от студ, а месец Декември, едва ли има нужда от обяснение – той е просто „студен”.