• Твърдението за връзка между присъединяването на България към еврозоната и ангажиментите на страната в областта на общоевропейската отбрана е невярно;

• Инциативата ReArm Europe/Готовност 2030, както и член 42 от Договора за Европейския съюз, се отнасят за всички държави членки на ЕС, независимо дали са част от еврозоната;

• ReArm Europe/Готовност 2030 съдържа мерки за стимулиране на инвестициите в отбрана в държавите от ЕС и не предвижда участие в конкретни военни действия.

След публикуването на конвергентните доклади на ЕК и ЕЦБ за готовността на България за присъединяване към еврозоната в социалните мрежи за пореден път се разпространиха твърдения, че страната ще бъде „въвлечена във война“.

„Ако влезем в еврозоната чрез плана на Урсула Readiness 2030 + чл. 42 от Договора автоматично ще бъдем въвлечени във война и тогава няма излизане,“ гласят споделяните публикации.

1 of 5

Твърдението тръгва от анонимния профил Opposition Rony, който има близо 5000 последователи. Профилът активно разпространява публикации, свързани с познати конспиративни теории в областта на здравето, ваксините и войната в Украйна. Публикацията за еврото е споделена и от други профили с подобна насоченост. 

Препубикувана е и в различни групи, сред които „Спомени от Народната република“, „Радостин Василев – Надежда за хората“, „Да спасим децата на България“ и „Пламен Пасков“. Последната група е администрирана от Пламен Пасков, многократно разобличаван като разпространител на дезинформация за пандемията от COVID-19, войната в Украйна и други актуални теми. Публикациите в групите са достигнали до потенциална аудитория от около 40 хиляди потребители във Фейсбук.

Инициативата „Готовност 2030“ е за всички държави от ЕС

Планът ReArm Europe, по-късно преименуван на „Готовност 2030“, има за цел да улесни инвестициите в отбрана във всички държави в Европейския съюз, без значение дали са членки на еврозоната или не. Инициативата предвижда мерки за мобилизиране на инвестиции от 800 млрд. евро за усилване отбранителните способности на ЕС до 2030 г.

Тези мерки включват премахване на някои бюджетни ограничения в рамките на Пакта за стабилност и растеж, нова програма за отпускане на заеми в областта на отбраната, пренасочване на финансиране от съществуващи европейски фондове, привличане на частни инвестиции, ускорена процедура за одобряване на отбранителни проекти и др.

Мерките се отнасят както за държавите от еврозоната, така и за тези извън нея. Макар все още да не е приела еврото, България е сред държавите, заявили желание да се възползват от облекченията по Пакта за стабилност и растеж. Мярката предвижда възможност за временно увеличение на разходите за отбрана с до 1,5% от БВП, без тези разходи да се отчитат при изчисляването на бюджетния дефицит.

България не е единствената държава извън еврозоната, която е заявила желание да се възползва от тази мярка. Дания, Чехия, Унгария и Полша също са част от общо 16 държави от ЕС, които са поискали активиране на клаузата.

„Готовност 2030“ е стратегически документ, който задава цялостна рамка за бъдещи политики в областта на отбраната. Елементите заложени в него тепърва подлежат на договаряне и трябва да преминат през съответната законодателна процедура, преди част от тях да станат правно обвързващи за държавите членки.

Член 42 от Договора за Европейския съюз няма връзка с използването на еврото

Освен инициативата „Готовност 2030“, твърденията за „въвличане във война“ при приемането на еврото се позовават и на член 42 от Договора за Европейския съюз. Този член урежда общата политика за сигурност и отбрана на държавите членки и също няма връзка с принадлежността им към еврозоната. 

В него се съдържат разпоредби за мироопазващи мисии на ЕС извън територията на съюза, предвиждат се задължения за държавите членки да подобряват своите отбранителни способности и се гарантира зачитането на техните специфични национални политики за отбрана, свързани с членство в НАТО, неутрален статут и т.н.

Текстът задължава страните членки да окажат помощ и съдействие в случай на нападение над друга държава от съюза на нейна територия. Това задължение също няма връзка с принадлежността към еврозоната. В разпоредбите се уточнява, че помощта трябва да бъде оказана „с всички средства, с които [държавите членки] разполагат, в съответствие с член 51 от Устава на Организацията на обединените нации.”

За държавите членки на НАТО принадлежността към Алианса остава основа на колективната им отбрана, се казва още в чл. 42.

„Вкарват ни във война“ – един от най-упоритите дезинформационни наративи

Насаждането на страх, че България ще бъде „вкарана във война“ тайно или против волята си, е един от лайтмотивите в проруската пропаганда от февруари 2022 г. досега. Той присъства в изказвания на проруски политици, в сайтове разпространяващи дезинформационните наративи на Кремъл, както и в профили и групи ангажирани с усилване на посланията им в социалните мрежи.

Твърденията че ни „вкарват във война“ съпътстват дискусиите около политическите решения за подкрепа на Украйна, използват се в предизборните кампании, както и в дебатите по различни теми свързани с прозападната ориентация на България, включително присъединяването към еврозоната.

Екипът на Factcheck.bg многократно е опровергавал и неверни твърдения за мобилизация и предстоящо изпращане на български военни в Украйна, които са част от същия дезинформационен разказ.

Проверено:

Твърдението за връзка между присъединяването на България към еврозоната и ангажиментите на страната в областта на общоевропейската отбрана е невярно. Инциативата ReArm Europe/Готовност 2030, както и член 42 от Договора за Европейския съюз, се отнасят за всички държави членки на ЕС, независимо дали те са част от еврозоната. ReArm Europe/Готовност 2030 съдържа мерки за стимулиране на инвестициите в отбрана в държавите от ЕС и не предвижда участие в конкретни военни действия. Твърденията, че България тайно ще бъде „вкарана във война“, са част от особено упорит дезинформационен наратив, познат още от 2022 г.

Материалът Не е вярно, че присъединяването към еврозоната „въвлича България във война“ е публикуван за пръв път на Factcheck.bg.

Разпространявайте, моля! Тази статия е последна възможна проверка за истинността на някои твърдения. factcheck/bg