В сандъка свети чист и позлатен
един звънец от старите чобани,
а някога на виторог овен
той как огласял горските поляни.
Дедите ми преди години тук
за ясния му глас го позлатили
и сто лета изгарящия звук
на златото наследниците крили…
Вземете го от мене, планини!
След дългата му стогодишна мъка,
отключвам го отново да звъни,
отключвам песента му от сандъка.
Из „Птици в нощта“