ВЯРА, НАДЕЖДА, ЛЮБОВ
Няма събота. Няма неделя.
Няма вече щастливи слънца.
Боже мой, някой винаги стреля! –
и навсякъде гинат деца.
Някой вдига дворци от химери –
във реален размер! – с барбекю.
И със други аршини ни мери,
и говори с народа на „You”!
Във торбето със нашата Вяра
бърка с мръсните свои ръце.
И Надеждите наши подкара! –
като стадо смирени овце.
Запладни ни на своята сянка.
И на селфи ни сбра в паспарту.
И – когато заспива във Банкя,
си чете до несвяст „Винету”!
И ни лъжат! – така ни будалкат,
че ще плиснат над нас светлини!
Но със моята проста писалка
ще ги питам – до сетните дни! –
в този свят, на омрази осъден,
изкопал си и смъртния ров,
Боже, тъй ли е трудно да бъдем
просто Вяра, Надежда, Любов!
Валери Станков
