Поселенията в землището датират от най-ранна епоха, за което свидетелстват седемте селищни могили и множеството предмети намерени при селскостопанска работа. В 1879 година в южната част на селото е разкрит гроб на погребан тракийски княз, като предметите са изнесени от подп. Кляузов в Русия, а после и в Англия. В момента голяма част от тях са в Ошмолския музей в Лондон, а една от сребърните чаши е в Ермитажа в Санкт Петербург. По време на Римската империя крепостта Глъбок е била важна пътна станция от Августа Траяна /дн. Стара Загора/ за Ахиало. В старите византийски и западноевропейски хроники селището се среща с името Глъбок и Венец. След падането под османско потисничество то е под името Бюклюмюк или Бюклюджек. Среща се и с името Дълбоки, още повече, че в него се заселват хора на султана от Троянското село Дълбок дол. Намерен е от онова време част от войнугарски регистър, от който е видно, че още от онези времена, а вероятно и преди това Дълбоки е било важен средищен център.
[ad id=“225664″]
Преди падането под османско владичество в Дълбоки е имало църква и параклиси, но са разрушени от нахлулите орди. Едва в началото на 19 век в 1837 година след прошение до султана в Дълбоки е построена и осветена църква „Успение на Света Богородица“. В нея през 1838 година е открито и първото килийно училище за околността. Пръв певец и даскал е възрожденецът Райчо Блъсков от Копривщица, бащата на писателя Илия Блъсков. Килийното училище се посещава от деца и младежи не само от Дълбоки, но и от околните села, а и от по-далечни. След Освобождението дълбочани построяват училищна сграда, която за онова време е модерна и голяма. През 1934 година се построява втора училищна сграда, тъй като първата не е достастъчна и в новата се открива и кабинет по химия и физика. През 1964 година се надстроява втори етаж, построява се нов кабинет по химия и физика и работилници по дървообработка и металообработка. През осемдесетте години училището преминава в ЕСПУ до 1991 година.
По време на Руско-турската освободителна война тук е бил щабът и наблюдателният пункт на ген. Гурко, който оставя за спомен на дълбочани своя походен стол и бинокъла си. В землището на селото се води и боят за Самaрското знаме и тук загива подполковник Калитин, като след Освобождението се издига паметник за това събитие.
Преди Освобождението и след това поминъкът на населението е главно скотовъдството, като се отглеждат главно кози и овце. Засява се ечемик, пшеница и царевица, а до 1960 година – просо, фий и овес. Като поминък е и лозарството, което продължава да се развива и до днес в създадените лозови масиви. През 20-ти век и в наши дниП се развива и овощарството. Занаятите са терзийство и дърводелство, коларо-железарство и розопроизводство, като последното отпада в края на втората половина на 20 век.
[ad id=“263680″]
През 1930 година в Дълбоки с дарение на д-р Стоян Денев, който е дълбоченец и френски възпитаник и един от пионерите на ветеринарното дело у нас, се разкрива ветеринарна лечебница. От 1945 до 1966 в селото освен здравен участък и аптека има и родилен дом. От 1999 г. здравният участък е преместен в обновената сграда на бившия селски съвет.
През 1919-1923 и 1931-1934 селото е било комуна. След 1945 в състава на тогавашния СОНС са включени селата Колена и Горно Ботево. Същите са и в ТКЗС. От март 1979 до февруари 1988 Дълбоки е център на селищна система с още 10 съставни села към него. Построена е нова административна сграда, поща, младежки дом с ритуална зала, жилищен блок и са благоустроени редица улици и площади. От 1930 година е и началото на винарската изба в селото, национализирана през 1945 година. През шейсетте години е открита и фабрика за оцет. Изгражда се дърводелски цех, просъществувал до 1991 година. Още през октомври 1944 година се създава ТКЗС, като на 10.01.1945 то е официално регистрирано и поздравено лично от Георги Димитров с телеграма от Москва. Преминало през АПК и КЗС днес то съществува като Всестранна кооперация „Шести май“ с обработваеми около 19 хил. дка.
От 1919 година е изградена и потребителната кооперация „Напредък“, която и до днес се нарича така и обслужва Дълбоки и няколко околни села.
[ad id=“236993″]
Дълбоки и дълбочани вземат участие във всички войни – Балканската,Междусъюзническата, Първата и Втората световна и дават скъпи жертви, чиито имена са на паметната плоча в училище и в парка на селото. Дейно участие вземат дълбочани и в политическите борби до средата на 20-ти век в района и страната. В 1910 година се създава социалистическата дружинка, прерастнала в партийна организация. Създава се младежко дружество, в годините 1919-1923 е организирана и първата детска спартакистка чета от Георги Аргаткин. През 1922 година социалисти и ремсисти построяват свой клуб, който през годините е бил земеделско училище, канцеларии и клуб на пенсионера. През септември 1923 година 120- членния въстанически отряд от Дълбоки атакува жандармерийските казарми в Стара Загора. И тук се дават скъпи жертви. През 1941-44 година от Дълбоки излизат 8 партизани, а десетки са ятаците на отряд „Георги Димитров“. Политемигранти, концлагеристи и интернирани е дало Дълбоки, участниците в първата и втората фаза на Отечествената война са над 130, като има и 4 загинали. И както и да отрича съвремието ония години, за Дълбоки те са преломни и изиграват важна роля в неговото развитие тогава и сега. Със своето минало – от най-ранната епоха до годините на прехода Дълбоки има място в написването на историята на България и е дало своята дан.
[ad id=“236999″]
Създадено е дружество на запасните офицери и сержанти от запаса и резерва, което носи името на загиналия в Балканската война при защитата и освобождението на Родопите подпоручик Дечо Колев.
Сега основна атракция в Дълбоки е така нареченият „Глухият камък“, кръстен е на турчина, когото е затиснал, падайки от склона на планината. Всички се разбягали без глухия турчин, който не чул нищо, докато камъка го избавил от земните мъки. Има поверие, че който се качи на Глухия камък и постои повече от 2 минути върху него, поумнява.